Р Е Ш Е Н И Е

№ 202

Гр. Перник, 21.06.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

при съдебния секретар Е. В. и с участието на прокурора Моника Любомирова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 318/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ София против Решение № *** от 09.11.2018 година, постановено по АНД № *** по описа за 2018 година на Районен съд Перник. С решението е отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К, № ***, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ София, с който на С.А.А. с ЕГН ********** *** на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени същото и да постанови друго, с което да потвърди издадения електронен фиш.

В проведеното открито съдебно заседание на 12.06.2019 година касатора Главна дирекция „Национална полиция“ София редовно призован не се представлява .

В проведеното открито съдебно заседание на 12.06.2019 година ответникът по касационната жалба С.А.А. редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник счита касационната жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 11.11.2014 година, в 15:33 часа на автомагистрала „Люлин“, тунел „Голямо Бучино“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник, след пътен знак Е 24, при ограничение на скоростта от 80км/ч въведено с пътен знак В 26, ответника по касационната жалба е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 123 км/ч. Превишението на скоростта с 43 км/ч е установено от контролите органи с автоматизирано техническо средство № ЗМСС 388. За така установеното на собственика на автомобила на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е издаден електронен фиш, с който му е наложена „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

При така установените факти Районен съд Перник при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на електронния фиш на това основание.

Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на приобщените по делото доказателства е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, като е отменил същия с наложеното наказание в законоустановения размер, тьй като е изтекла тригодишната погасителна давност за преследване по реда на чл. 81, ал. 2 от НК.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Въз основа на същите и при направен задълбочен анализ същият е постановил правилно решение.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение е погасено по давност, поради изтичане на тригодишния период от извършване на нарушението до връчване на издадения електронен фиш, съответно незаконосъобразно е ангажирана отговорността на ответника по касационната жалба, което настоящата инстанция възприема напълно.

По отношение на твърдението на касатора, че не е изтекла изпълнителска погасителна давност следва да се отбележи, че съгласно чл. 80, ал. 5 от Наказателния кодекс (НК), във връзка с чл. 11 от ЗАНН (вж. ТП № 1 на ВКС и ВАС от 27.02.2015 година по ТД № 1/2014 година) по отношение на процесното нарушение посочената давност е изтекла. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастието, приготовлението и опита се прилагат нормите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща давността в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва да намери приложение уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК. С изтичане на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко административнонаказателно преследване съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Така административнонаказателната отговорност се погасява, тъй като извън рамките му нейното осъществяване не е допустимо. Последиците й са както процесуални, така и материалноправни, тя погасява преследването на нарушителя, но също и препятства санкционирането му. При положение че законодателят е предвидил, че с изтичане на сроковете за нейното реализиране наказателната отговорност за престъпления се преклудира, по аргумент на по силното основание това следва да важи и за административнонаказателната отговорност за административни нарушения. Продължителността на давността за тях съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /изм., ДВ, бр. 26 от 2010 година/, във връзка с чл. 11 от ЗАНН е три години. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН срокът й тече от довършването им. Този срок спира съгласно чл. 81, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, и се прекъсва по чл. 81, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН с всяко едно действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, след което започва да тече нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко едно административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. В случая електронният фиш е издаден за нарушение, извършено на 11.11.2014 година, като това е моментът, от който е започнала да тече давността за административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. В случая започната да тече давност е прекъсната на 06.08.2018 година, когато издадения ЕФ е връчен на ответника по касационната жалба, поради което посочената по – горе давност по смисъла на чл. 81, ал. 2, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК – тригодишна давност е изтекла, поради което така наведено касационно основание е напълно неоснователно. В допълнение следва да се отбележи, че към 11.05.2019 година е изтекла и абсолютната погасителна давност, тьй като е изминал по – дълъг период от четири години и половина по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 81, ал. 3 от НК.

Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № *** от 09.11.2018 година, постановено по АНД № *** по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: