Р Е Ш Е Н И Е

№ 206

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 20.06.2019 г.

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Е. В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 324 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н.И.Ч.,***, чрез пълномощника му, адвокат Е.Й. ***, против съдебно решение № 30 от 18.03.2019г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 17 по описа на съда за 2019г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № ***от 28.12.2018г. на началник група към ОД на МВР – Перник, Районно управление (РУ) – Радомир, с което на Н.И.Ч., за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.

Недоволен от решението на районния съд Н.И.Ч. го обжалва с доводи за неговата незаконосъобразност. Без да сочи конкретни основания за касиране на съдебния акт по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, твърди неправилно възприети от районния съд факти и обстоятелства, превратно тълкуване на фактическата обстановка по време на извършване на проверката, липса на доказателства за извършена му проверка за алкохол с техническо средство, липса на доказателства за калибровка и техническа изправност на използваното техническо средство съгласни изискванията на Закона за измерванията (ЗИ), необсъждане на тези доводи в жалбата до районния съд. На тези основания касаторът пледира допуснати от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до едностранно и немотивирано решение. От касационния съд касаторът иска да отмени оспорения съдебен акт и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, Н.И.Ч., редовно призован, се явява лично и с адв. Е.Й.,***. Поддържа жалбата и иска от съда да отмени решението на районния съд и процесното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата, РУ – Радомир към ОД на МВР – Перник, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, не е подал отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК, обсъди изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

С НП № ***от 28.12.2018г. началник група към ОД на МВР–Перник, РУ – Радомир, е наложил на Н.И.Ч. административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за това, че на 04.12.2018 г. в 22:20 часа в гр. Радомир, на ул. Александър Ботев, управлява лек автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. № РК 8955 ВР, собствен на И. А. Г., с концентрация на алкохол в издишания въздух 1.01 ‰, установена с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510 с № 0098. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Радомир, който с решение № 30/18.03.2019г. го е потвърдил. За да постанови този резултат районният съд е приел за безспорно установено, като съответно доказано по делото от фактическа страна, че на посочената дата, на посоченото място и към посочения час Н.И.Ч. е управлявал МПС след употреба на алкохол и с посочената в акта и НП концентрация в издишания въздух.

От правна страна и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и издаденото наказателно постановление, първоинстанционния съдебен състав е приел, че производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на Н.И.Ч. е водено от компетентни органи и е проведено съобразно процесуалните правила. На база установеното от фактическа страна решаващият съд е приел, че настоящият касатор, управлявал МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1.01 ‰, е осъществил състав на административно нарушение именно по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което основано в приложимия материален закон е ангажирана административнонаказателната му отговорност с издаване на процесното наказателно постановление. Извършената от районния съд проверка относно вида и размера на наложените административни наказания е обосновала извод за съответни по вид, наложени съобразно предвиждането на ЗДвП в кумулация, административни наказания "глоба" и "лишаване от право" и в абсолютен размер, съответно срок.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК.

Настоящият състав приема следното:

Неоснователно е оплакването на касатора за недоказаност на процесното нарушение. Изводите на районния съд от фактическа страна са основани в достатъчност и в съответен и съвкупен анализ на доказателствата, приобщени по делото. Същите са безпротиворечиви. Касационният съд възприема изцяло изводите по фактите на решаващия първоинстанционен състав, като не намира същите да не кореспондират с приобщената по делото доказателствена съвкупност. Поради това не са налице пороци в доказателствената дейност на съда, които да доведат до съмнение в изводите в решението, че деянието е осъществено така, както е вменено със съставения акт за неговото установяване, каквото е прието и в наказателното постановление.

Във връзка с горното и конкретно по възражението на касатора за липса на доказателства по делото, отнасящи се до извършената му проверка с техническо средство за употреба на алкохол, съдът намира същото за неоснователно. Решаващият първоинстанционен състав е събрал необходимите му за установяване на този факт доказателства – надлежно заверена разпечатка от „Дрегер Алкотест“ 7510, съдържаща показания на техническото средство от 22:31 часа на 04.12.2018 г., което логично следва времето на спиране на касатора в 22:20 часа на същата дата; обстоятелствата във връзка с нарушението, вписани в съставения акт за същото, кореспондиращи напълно с показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, дадени пред районния съд; данните от информационната карта за дейността на наряда, в който са били служителите на РУ – Радомир на 04/05.12.2018г. за времето от 20:30 часа до 08:30 часа, отнасящи се до извършената на касатора проверка и установената концентрация на алкохол в издишания въздух. В тази съвкупност от доказателства са обосновани изводите в решението за доказаност на факта на извършената проверка, именно на Н.Ч. и на резултатите от същата, които изводи касационният състав споделя. Без основание е и оплакването на касатора, относно техническото средство, използвано за установяване на нарушението и извършената на същото последваща проверка.

Предвид изложеното не е налице основание за касиране на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Във връзка с горното и след извършената проверка за правилното приложение на материалния закон, дължима служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че безспорно установеното, като извършено при сочените обстоятелства и от настоящия касатор деяние, покрива обективния и субективен състав на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което именно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н.Ч.. За това нарушение наложени са съответните по вид, в кумулация и в абсолютен законов размер административни наказания, съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН.

Изложеното мотивира касационния съд да приеме, че потвърдил процесното наказателно постановление като законосъобразно, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Касационният състав не намира да са налице основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите, изложени в касационната жалба. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 от АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуални правила или неправилно приложение на закона. Решението е правилно и ще бъде оставено в сила.

Предвид това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 18.03.2019г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 17 по описа на съда за 2019г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.