Р Е Ш Е Н И Е

№ 210

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 20.06.2019 г.

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Е. В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 327 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Ц.Г.Р. ***, чрез пълномощника му адвокат С.С.,***, против съдебно решение № 19 от 21.03.2019г. на Районен съд–Брезник, постановено по АНД № 6 по описа на съда за 2019г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № ***от 24.10.2018 г. на началник отдел към ОД на МВР–Перник, Районно управление – Брезник (на основание заповед № 313з-293/12.02.2018 г., л. 21 от АНД), с което на Ц.Г.Р., за извършено административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Недоволен от решението на районния съд Ц.Г. го обжалва с доводи за постановяването му при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. По същество с жалбата се сочат неустановени от районния съд съществени процесуални нарушения, допуснати при съставянето на акта за процесното нарушение, конкретно по отношение датата на неговото съставяне. Твърди се и недоказаност на процесното нарушение по безспорен начин. Алтернативно с жалбата се пледира и несправедливост на наложените в максимален размер административни наказания. От касационния съд се иска отмяна на оспорения съдебен акт и делото да се реши по същество, като се отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, Ц.Г.Р., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, не е подал отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК, обсъди изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията са следните:

С НП ***от 24.10.2018г. началник отдел към ОД на МВР–Перник, Районно управление–Брезник, е наложил на Ц.Г.Р. административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, за това, че на 02.08.2018г. в община Брезник, в гр. Брезник, на път Втори клас № 63, ул. ***с посока на движение от гр. Перник, към гр. Брезник, като водач на лек автомобил „***, при ясно подаден от контролен орган сигнал за спиране със стоп-палка, ясно усвоен от водача, не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, а е продължил движението си в права посока. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Брезник, който с решение № 19/21.03.2019г. го е потвърдил. За да постанови този резултат районният съд е приел за безспорно установено, като съответно доказано по делото от фактическа страна, че на посочената дата, на посоченото място и към посочения час Ц.Р., водач и собственик на автомобила, с който нарушението е извършено, не е спрял за проверка при подаден му от контролни органи сигнал за спиране, възприет от водача.

От правна страна районният съд е приел, че производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на Ц.Р. е водено от компетентни органи и е проведено съобразно процесуалните правила. На база установеното от фактическа страна решаващият съд е приел, че настоящият касатор, отказал да изпълни нареждане на контролен орган на МВР за спиране, е осъществил състав на административно нарушение именно по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Извършената от районния съд проверка относно вида и размера на наложените административни наказания е обосновала извод за съответни по вид и съобразно предвиждането на ЗДвП в кумулация административни наказания "глоба" и "лишаване от право", в размер, съответно срок в законово предвидените максимуми поради превес на отегчаващи отговорността обстоятелства–недопустимо неподчинение на разпореждане на контролен орган, което водачът непосредствено възприел. С тези мотиви наказателното постановление е потвърдено изцяло.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК.

Настоящият състав приема следното:

Основателно е оплакването на касатора срещу изводите на районния съд за валидност и процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.

На първо място от доказателствата по делото пред районния съд не е установено, кога е съставен актът за процесното нарушение. Видно е от приложения по делото АУАН, същият съдържа поправка на датата на неговото съставяне, извършена с химикал, като отбелязвано да е съставен на 28.08.2018г., вместо на 02.08.2018 г., каквито са данните в машинната разпечатка на акта, която дата е и датата на извършване на нарушението. За авторството на тази поправка в акта не е налице отбелязване. При това положение по делото не е установена датата на съставяне на акта за установяване на нарушението, която е съществен и императивен негов реквизит (чл. 42, т. 2 от ЗАНН), относим към датата на извършване на нарушението, свързана с проверката, относно съобразяването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, материална и териториална компетентност на органите, водещи производството, както е от значение и за проверката, относно приложимия процесуален и материален закон. Предвид това, приложеният като доказателство по преписката акт, не може да се цени като обосновал процесното административнонаказателно производство. Този извод на съда се потвърждава и от съдържанието на наказателното постановление. Същото е основано в АУАН с дата 02.08.2018г.. Във връзка с това по делото АУАН с дата 02.08.2018г. не е представен, нито се твърди да е съставян. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Съгласно ал. 2 на с. чл., без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в изрично посочени случаи, какъвто настоящият не е. Неприлагането на акт с дата 02.08.2018г. към преписката, образувана за процесното нарушение, завършила с издаване на процесното наказателно постановление, позоваващо се на АУАН с дата 02.08.2018г., рефлектира и върху валидността на проведеното административнонаказателно производство (арг. от чл. 52 и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН).

Във връзка с горното и след извършената проверка за правилното приложение на закона, предвид доводите в жалбата (арг. от чл. 218, ал. 1 от АПК), касационният състав намира, че в производството по издаване на процесното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения, рефлектирали върху неговите валидност и процесуална законосъобразност, които не могат да бъдат санирани в рамките на производство по съдебно обжалване на наказателно постановление. Неустановил това, районният съд се е произнесъл в несъответствие с приложимия към процесното административнонаказателно производство процесуален закон, като така е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което ще реши по същество посредством отмяната на наказателното постановление.

На основание изложеното и чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 19 от 21.03.2019г. на Районен съд–Брезник, постановено по АНД № 6 по описа на съда за 2019г. и вместо него постанови:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***от 24.10.2018г. на началник отдел към ОД на МВР–Перник, Районно управление–Брезник, с което на Ц.Г.Р., за извършено административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.