Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Перник, 24.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря Е. В. и прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 341/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ***, представлявано от управителя Р. С. Р. против Решение № 20/27.03.2019 г., постановено по АНД № 148/2018 г. по описа на Районен съд – Брезник, с което е потвърдено наказателно постановление № ***-***/12.11.2018 г., издадено от началник на сектор „Оперативни дейности“ – София при ЦУНАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че районният съд неправилно е приел, че издателят на наказателното постановление разполага с административно-наказателна компетентност, както и че санкционираното деяние не отговаря на критериите по чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН за моловажен случай. Направил е възражение, че за констатираното нарушение следва да се ангажира отговорността на физическото лице, което го е извършило, а не на юридическото лице, негов работодател. Искането към съда е да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който да отмени наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.

Ответникът по касационната жалба – Централно управление на НАП, не е изразил становище в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. С., поддържа жалбата. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Брезник и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К., оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за законосъобразно. Искането към съда е да го остави в сила.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че на 23.07.2018 г. свидетелят Т. М., в качеството му на инспектор по приходите в ЦУ на НАП – София, извършил проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван от жалбоподателя и находящ се в с.. При извършена контролна покупка на стоки на обща стойност 1.75 лв., продавачът в обекта – С. С. не издала фискална касова бележка, въпреки, че било налично фискално устройство модел „А 100 S КL“ ИН на ФУ ЕЕ 246638 и фискална памет № 44282029, регистрирано в НАП с потвърждение № 3826160/09.06.2017 г. Констатациите от проверката били отразени в КП № 0322877/23.07.2018 г. Въз основа на него и в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, свидетелят Т. М. съставил АУАН № ***/31.07.2018 г., който бил подписан от него, един свидетел при съставянето му и законния представител на търговеца. Въз основа на него било издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че наложената на жалбоподателя санкция е законосъобразна. Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Счел е, че наказателното постановление съответства на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и с него на жалбоподателя е наложено предвиденото в закона административно наказание за реализираното нарушение, поради което го е потвърдил.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и законосъобразно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е писмени и гласни доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административно-наказателното производство и налагане на предвидената за него имуществена санкция. Видно от приложения АУАН № ***/31.07.2018 г., същият е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП – инспектор по приходите. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля при съставянето му и законния представител на юридическото лице, срещу което е съставен. Връчен е на последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с заповед № ЗЦУ – ОПР – 17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е издал обжалваното наказателно постановление. С цитираната заповед, изпълнителният директор НАП в съответствие с предоставената в чл. 193, ал. 2 от ЗДДС възможност е делегирал на посочените в т. 1.1.1 органи по приходите правомощието си да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 185 от ЗДДС. Сред тях са и началниците на отдели „Опертивни дейност“ при ЦУНАП, какъвто е издателя на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че същото е издадено от некомпетентен орган. То е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.

Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че е реализиран състава на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В настоящия случай от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че за осъществена на 23.07.2018 г. покупка на стоки на стойност 1.75 лв., в търговски обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван от жалбоподателя, не е издаден фискален бон. Осъществен е фактическия състав на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като за това, в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е предвидена имуществена санкция за юридически лица в размер от 500 лв. до 2000 лв. С наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, при отчитане наличието само на смекчаващи обстоятелства, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимален размер. Неоснователно е възражението на касатора, че при така констатираното нарушение е следвало да бъде ангажирана отговорността на продавача, който не е регистрирал продажбата, а не на юридическото лице – търговец. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС търговецът отговаря за неиздадения фискален бон, за продажба осъществена в стопанисван от него търговски обект, на самостоятелно основание, различно от това обосноваващо административно-наказателната отговорност на физическото лице, което фактически не е издало съответния документ. По тази причина налагането на имуществена санкция на търговеца, в чийто обект е реализирано нарушението на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС не може да бъде повлияно от налагането на административно наказание на физическото лице, извършило нарушението.

Не намира опора в материалите по делото и искането на касатора за приложение на чл. 28 от ЗАНН и неналагане на имуществена санкция, поради това, че нарушението представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 на НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН, извършеното нарушение ще представлява маловажен случай, когато с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението по чл. 185, ал. 1, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е формално, поради което критерият липса или незначителност на вредните последици е неприложим. Ниската стойност на покупката, за която не е издаден фискален бон, не води на извод за по – ниска обществена опасност на нарушението с оглед другите нарушения от този вид. Обществените отношения, които се засягат с него касаят сигурността в документооборота на търговеца и отчетността на извършваната дейност, което определя и завишената степен на обществена опасност на деянията, независимо от стойността на нерегистрираната покупка.

С оглед всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд - Перник

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/27.03.2019 г., постановено по АНД № 148/2018 г. по описа на Районен съд – Брезник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.