Р Е Ш Е Н И Е

№ 203

Гр. Перник, 21.06.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при съдебния секретар Е. В. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 363 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ***, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от президента ***, чрез адвокат А.М. *** против съдебно решение № *** от 26.03.2019 година, постановено по АНД № *** по описа за 2018 година на Районен съд Перник. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление (НП) № ***от 14.11.2018 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Перник, с което на ***Перник, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение на задължението по чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева.

Касационната жалба, съдържа доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и реда за тяхното съставяне и връчване, поради неприсъствено съставяне на АУАН без наличие на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, липса на описание в АУАН на нарушението и обстоятелствата по извършването му, непосочване на мястото на извършване на нарушението в АУАН и НП, ненадлежно връчване на АУАН и НП – на лица без представителна власт. Моли съда да отмени решението на районния съд и да се реши делото по същество, като се отмени процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски, представляващи платен адвокатски хонорар.

В проведено съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат А.М. ***, който поддържа жалбата и пледира решението на районния съд и процесното наказателно постановление да се отменят. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведено съдебно заседание ответникът по жалбата – ДИТ Перник, редовно призован се представлява от старши юрисконсулт А. М., който поддържа подадения отговор по касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

В проведено съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на районния съд. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК взе предвид изложените в жалбата доводи, становищата на страните по делото и заключението на представляващия Окръжна прокуратура Перник, и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № ***от 14.11.2018 година директорът на ДИТ Перник, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на ***Перник, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева, за това, че в срок до 20.03.2018 година не е изпълнил задължително предписание № 8, дадено му от контролен орган с протокол от извършена проверка № *** от 24.01.2018 година, а именно: работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на ***–главен асистент в ***, за срока на предизвестие в срок до 20.03.2018 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № *** по описа на съда за 2018 година, като НП е потвърдено. Районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Доводите в жалбата за несъответствие на акта и издаденото въз основа на него НП с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и конкретно за липса на описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и дата на извършване на нарушението, са отхвърлени от решаващия първоинстанционен състав като неоснователни. За неоснователни са приети и доводите в жалбата за допуснати с неприсъственото съставяне на процесния АУАН нарушения на процедурата за образуване на процесното административнонаказателно производство, в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Отхвърлени мотивирано, като неоснователни, са и възраженията на наказаното лице за ненадлежно връчване на съставения за нарушението акт. Във връзка с доводите в жалбата районният съд е приел за неоснователно и твърдението за несъобразяване в процесното производство на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По същество, след обсъждане доводите на страните и анализ на събраните, представени и приобщени по повод спора доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че пред съда е доказано неизпълнение на даденото предписание и от наказаното лице – негов адресат, съответно е направен извод от правна страна, че с така неизпълненото законово задължение формираният извод за осъществено нарушение по чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1 от КТ е законосъобразен и обоснован. Решението е мотивирано и с липса на предпоставки за приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Наложената имуществена санкция е приета от районния съд за законосъобразна по вид и в размер, съответен на характера и тежестта на нарушението, кореспондиращо и с целите по чл. 12 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно – чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно – до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на съдебния акт. Съображенията на касационния съд са следните:

По доводите в жалбата срещу изводите в решението за проведено административнонаказателно производство със съставени АУАН и НП, съдържащи реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и по ред, съобразен с изискванията на процесуалния закон:

Касационният съд напълно споделя мотивите на решаващия първоинстанционен състав в тази част на съдебния акт. Съставеният за процесното нарушение АУАН има за съдържание изискваните от чл. 42 от ЗАНН реквизити. Непосочването в АУАН и НП на мястото на извършване на нарушението е порок, който с оглед характера на процесното нарушение и предвид предназначението му като реквизит на двата акта, не съставлява самостоятелно основание за отмяна. В процесния случай на първо място местоизвършването на нарушението не е обективен елемент от фактическия състав на процесното нарушение. Местоизвършването на процесното нарушение, осъществено чрез бездействие е без значение предвид факта, че трудовото възнаграждение на лицето може да бъде изплатено навсякъде и плащането ще се счита за валидно извършено, стига да е подкрепено с надлежни доказателства, че същото действително е извършено от касатора. За това нарушение от значение е да се установи неизпълнението на конкретен административен акт – предписание, с адресат – настоящия касатор, издадено от конкретен контролен орган, в рамките на достатъчно индивидуализирано производство, който факт не е спорен по делото. На следващо място, непосочването на местоизвършването на процесното нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като не затруднява и преценката, относно компетентността на органите, водили производството, респективно проверката относно местна подсъдност при оспорването на НП.

По доводите в касационната жалба относно изводите в решението за неприсъственото съставяне на процесния АУАН:

Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съдебен състав и в тази им част. Съставянето на акта за административното нарушение в отсъствие на представител на касатора е сторено при наличие на предпоставките по чл. 40, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН, което безспорно се установява от доказателствата по делото.

Доводите на касатора за ненадлежно връчване на АУАН и НП са правени и в първоинстанционното производство. По отношение на тях са изложените мотиви, който се възприемат изцяло от настоящия касационен състав. В тази връзка правилно е пристъпено към приложение на специалната разпоредба на чл. 416, ал. 4 от КТ, поради надлежно доказаната невъзможност за лично връчване на АУАН на надлежен представител на наказаното лице, непотърсено писмо с обратна разписка за връчване на АУАН, което съставлява основание за поставяне на съобщение за съставяне на акта, подлежащ на връчване на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган, доказано със съответните документи, част от доказателствата по преписката, приобщена по делото. Съгласно чл. 416, ал. 4 от КТ, в случаите на връчване по реда на ал. 3, изр. второ, актът се счита за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на съобщението. Доводите на касатора, относно периода от време в който е посещаван адресът на управление на адресата на акта и е изпращано писмото с акта за връчване, са несъстоятелни. Законът не предвижда спиране на дейността на съответните контролни органи във време на ползвани „ваканции“. По отношение на доводите относно връчване на НП, касационният съд споделя мотивите на районния съд за надлежност и на това връчване, което следва да бъде сторено на адреса на седалището на ЮЛ, на който последното е длъжно да осигури присъствието на лице, натоварено да приема книжа и срещу подпис на служител при ЮЛ (чл. 180, ал. 5 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 416, ал. 6 от КТ). Освен това основната функция на връчването е довеждане до знанието на наказаното лице за решението на наказващия орган по конкретно административнонаказателно производство, съответно възползване от правото на съдебно обжалване, от което се е възползвал касатора.

По доводите в жалбата срещу изводите на районния съд по отношение на описанието в АУАН и НП на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване: Неоснователно е и това оплакване на касатора. Както мотивирано е отбелязал в решението районният съд, всички обективни елементи от фактическия състав на нарушение по чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са включени в описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, съдържащи се в АУАН и НП.

По приложението на материалния закон, за което касационният съд следи служебно:

Районният съд, в процесуално законосъобразно производство и в изпълнение на задължението му да издири обективната истина, е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства. Въз основа на приобщения по делото доказателствен материал е направил основани в приложимия закон правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ „за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда... могат да прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1. да дават задължителни предписания на работодателите...“ По делото са налице доказателства за приложена спрямо настоящия ответник приложена принудителна административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно дадено от страна на контролни органи на Инспекцията по труда – в случая ДИТ Перник, задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, обективирано в Протокол № *** от 24.01.2018 година. Съгласно т. 8 от задължителните предписания, обективирани в този протокол на работодателя е дадено конкретно предписание. По делото доказателства за изпълнение на така даденото предписание и в указания срок, не са представени.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ „който не изпълни задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лева“.

С оглед на така цитираната правна рамка и като е съобразил с доказателствата по делото, районният съд е приел, че в срок до 20.03.2018 година, както и до датата на приключване на процесната проверка, в хода на която нарушението е установено 20.06.2018 година, пред контролните органи на ДИТ Перник не са представени доказателства за изпълнение от страна на настоящия касатор на това предписание. При това положение районният съд правилно е приел, че в производството по делото е доказано неизпълнение на процесното предписание. Като не е изпълнил и в срок задължително предписание, дадено му от контролни органи на ИТ, касаторът е осъществил състав на административно нарушение по чл. 404, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, санкционирано с предвижданата съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ имуществена санкция, определена съобразно правилата за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и в размер, съответен на характера и тежестта на нарушението. Основани в приложимия материален закон, във връзка с фактите, установени по делото са изводите на районния съд за липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Независимо от изхода на делото, за пълнота на съдебния акт и с оглед на претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар, следва да се посочи, че съгласно ТР № 2/03.06.2009 година по ТД № 7/2008 година на ОС на колегиите на ВАС, задължително включително за съда на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № *** от 26.03.2019 година, постановено по АНД № *** по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: