Р Е Ш Е Н И Е

№ 204

Гр. Перник, 21.06.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

при съдебния секретар Е. В. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 364 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***“, представлявано от изпълнителния директор ***и по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник, чрез главен юрисконсулт Г. Г. против решение № *** от 09.04.2019 година, постановено по АНД № *** по описа за 2019 година на Районен съд Перник. С обжалвания съдебен акт е изменено Наказателно постановление (НП) № ***от 17.01.2019 година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник, с което на „***“ АД, гр. Перник е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) за извършено нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), като е намалена наложената имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

Касаторът „***“ АД, твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. В жалбата се излагат доводи срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като се сочат допуснати процесуални нарушения по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН поради съставяне на акта за установяване на нарушението в присъствието на само един свидетел, както и поради неспазване на изискванията за индивидуализация на наказанието, като доводите се обосновават в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени изцяло процесното наказателно постановление.

Касаторът Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът „***“ АД, редовно призован се представлява от юрисконсулт С. С., който поддържа касационната жалба на „***“ АД и оспорва касационната жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник. Моли съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени изцяло процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът РИОСВ Перник редовно призован се представлява от главен юрисконсулт Г. Г., която заявява, че поддържа подадената касационна жалба и оспорва касационната жалба на „***“ АД. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови друго такова, с което да потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Предлага оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от страни в производството по делото пред районния съд, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба и при правилно приложен материален закон.

Разгледана по същество касационната жалба на „***“ АД е неоснователна.

Разгледана по същество касационната жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите Перник е неоснователна.

С НП № ***от 17.01.2019 година, директорът на РИОСВ Перник е наложил на „***“ АД, гр. Перник имуществена санкция в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), за извършено нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), за това, че на 01.05.2018 година при извършена проверка от експерти при РИОСВ Перник е установено, че дружеството „***“ АД не е изпълнило задължението си по Условие – таблица 8.3.1.2 от Комплексно разрешително /КР/ № ***година, а именно в качеството си на оператор на топлинна и електрическа енергия използва като гориво при работата на инсталацията биомаса/дървен чипс.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, като в производството по АНД № *** по описа на съда за 2019 година е изменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото е приел, че не са налице нарушения на процесуалния и материален закон. При определяне размера на имуществена санкция районния съд е приел, че касатора „***“ АД многократно е наказван за извършени административни нарушения, но за първи път за нарушение на Условие – таблица 8.3.1.2 от Комплексно разрешително /КР/ № ***година, поради което е наложил имуществена санкция в минимален размер на 10 000 (десет хиляди) лева. Приел е, че по този начин биха се постигнали целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително без да води до прекомерно икономическо сътресение за дружеството с оглед функцията което същото изпълнява и значението за живота на гражданите.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдът намира доводите на касатора „***“ АД за допуснати в производството по налагане на имуществената санкция съществени процесуални нарушения за неоснователни, по следните съображения:

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на решаващия първоинстанционен състав, че производство е проведено и приключило съобразно процесуалните правила, без допуснати нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното дружество.

Неоснователно е и възражението на касатора „***“ АД за допуснато съществено процесуално нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не сочи изрично броя на свидетелите, допуска същите да са повече от един и акцентира върху необходимостта от тяхното присъствие при съставянето на АУАН, когато такива свидетели има. Този извод кореспондира и с правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно което липсата на свидетели по извършване/установяване на нарушението или невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, може да бъде преодоляна посредством свидетелството на други лица, като тук изрично са двама по съставянето на АУАН. Актът за установено административно нарушение се съставя в присъствието на свидетелите (когато са повече от един), присъствали при извършване или установяване на нарушението (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН), но АУАН се подписва поне от един от свидетелите (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН), от което следва, че АУАН в тази хипотеза може да бъде съставен в присъствието и на един свидетел по извършване или установяване на нарушението. Това следва също и от използвания от законодателя неконкретен по отношение броя на свидетелите израз в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тълкуван ведно с направеното изрично уточнение в нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, сочеща двама свидетели. АУАН за процесното нарушение, съставляващо неизпълнение на задължение към държавата, е редовно съставен при присъствието на свидетел, посочен в АУАН като свидетел по установяване на нарушението, което е видно и от КП № *** *** от 27.04.2018 година.

На следващо място неоснователно е изложеното в касационната жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник твърдение за несъобразяване от районния съд с правилата за определяне на административните наказания по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Изводите на решаващия първоинстанционен съд за изменение на наложената имуществена санкция са изцяло съобразени по вид и размер с предвидените в разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) наказания, като са взети предвид смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по случая. Размерът е определен справедливо и е напълно съпоставим с целите по чл. 12 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Перник е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно. Ето защо с оглед на гореизложеното решението следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. ***, ал. 2, предл. 1 от АПК настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № *** от 09.04.2019 година, постановено по АНД № *** по описа за 2019 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: