Р Е Ш E Н И Е

№ 215

гр. Перник, 01.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния секретар Е. В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 151/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на СД“***“, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 2, представлявано от управителя МК чрез адв. П.В., от АК-Враца против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище гр. София, ***. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 700 /седемстотин/ лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения по повод оспорване на наказателно постановление № 14-0000555 от 13.12.2017г., издадено от директора на Д“ИТ“-Перник, което е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. С наказателното постановление му е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Наказателното постановление е отменено с Решение № 263 от 11.06.2018г., постановено по КАНД № 275/2018 година по описа на Административен съд-Перник, което е влязло в сила на същата дата. Ищецът сочи, че пред първоинстанционния съд и пред касационният съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатски възнаграждения в размер на 700 лева, съответно по АНД № 25/2018г.-400.00лв. и по КАНД № 275/2018г.-300.00лв.. В исковата молба е заявена и претенция и за присъждане на законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и се иска присъждане направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание на 14.06.2019г. ищецът СД“***“ редовно призован се представлява от управителя МКи от адвокат П.В., от АК-Враца. Последният пледира, предявения иск да се уважи като основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 14.06.2019г. ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ редовно призован за представител изпраща старши юрисконсулт АМ. Поддържа подадения писмен отговор по исковата молба. Пледира предявения иск да отхвърли, като неоснователен и недоказан. В указания срок депозира писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С наказателно постановление № 14-0000555 от 13.12.2017г. директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник е ангажирал административно наказателната отговорност на СД“***“ за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ поради и което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.

Наказателното постановление е оспорено и е образувано АНД № 25/2018г. по описа на Районен съд-Перник. От събраните по това дело писмени доказателства, се установява, че жалбоподателят СД“***“ е бил представляван от пълномощник-адв. П.В., с когото сключил договор за правна защита и съдействие от 22.12.2017г. Видно от съдържанието на същия договореното и изплатено в брой възнаграждение на процесуалния представител е в размер на 400.00 лева. Пълномощникът е изготвил жалба против наказателното постановление, явил се е на двете открити съдебни заседания, ангажирал е доказателства и е осъществил правна защита. С Решение № 137/05.04.2018г., постановено по АНД № 25/2018г. съдът потвърдил наказателно постановление № 14-0000555 от 13.12.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник.

Срещу решението на първоинстанционния съд е подадена касационна жалба от СД“***“. В Административен съд-Перник е образувано КАНД № 275/2018г. От събраните по това дело писмени доказателства, се установява, че касаторът СД“***“ е бил представляван от пълномощник-адв. П.В., с когото сключил договор за правна защита и съдействие от 22.05.2018г. Видно от съдържанието на същия договореното и изплатено в брой възнаграждение на процесуалния представител е в размер на 300.00 лева. Пълномощникът изготвил касационна жалба, явил се в откритото съдебно заседание и осъществил правна защита. С Решение № 263/11.06.2018г., постановено по КАНД № 275/2018г. съдът отменил решение № 137/05.04.2018г., постановено по АНД № 25/2018г. и решил делото по същество като отменил изцяло наказателно постановление № 14-0000555 от 13.12.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник. Решението е влязло в законна сила на 11.06.2018г..

Пред настоящата съдебна инстанция, със съгласието на ответника е допуснат до разпит свидетеля Методи Йорданов Кирилов–управител на дружеството ищец. Свидетелят заявява, че по делото пред районен съд-Перник и пред Административен съд-Перник е упълномощил адв. В. да го представлява, за което е сключил договори за правна помощ и съдействие. По тези договори е заплатил първо сума от 400лв, после от 300лв. и за сегашното дело е заплатил пак 300лв. Категоричен е, че подписите върху предявените му три договора за правна помощ и съдействие са положени от него.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е юридическо лице, поради което искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Разгледан по същество е основателен. Съображенията за това са следните:

Ищецът претендира обезвреда за имуществени вреди причинени в резултат на отменен по надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-наказателно постановление. Основателността на искове с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца наказателно постановление № 14-0000555 от 13.12.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник е отменено с влязъл в сила съдебен акт. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г., настоящия съдебен състав приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно – правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки – отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди. Налице са доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 25/2018г. на районен съд-Перник в размер на 400.00 лева. Това производство е образувано по повод обжалване на наказателното постановление пред съда. В приложения по АНД № 25/2018г. договор за правна защита и съдействие, а и в приложения към исковата молба екземпляр от него, изрично е посочено, че уговорената сума е заплатена в брой в момента на подписване на договора. Налице са също така и доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по КАНД № 275/2018г. на Административен съд-Перник в размер на 300.00 лева. Това производство е образувано по повод касационна жалба от настоящият ищец против решението на районен съд-Перник, с което е било потвърдено наказателното постановление. Същевременно от приложения по КАНД № 275/2018г. договор за правна защита и съдействие, а и в приложения към исковата молба екземпляр от него, изрично е посочено, че уговорената сума е заплатена в брой в момента на подписване на договора. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Видно от материалите по АНД № 25/2018г. и КАНД № 275/2018г. пълномощника на настоящия ищец се е явил в проведените открити съдебни заседания пред Районен съд-Перник и пред Административен съд-Перник. Същият е осъществили правна помощ в защита на правата на доверителя си /настоящ ищец/. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на издаденото НП, настоящия ищец е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 700 лева /400+300/. Адвокатът е изготвил жалба срещу издаденото НП, както и се е явил в проведените две открити съдебни заседания пред районен съд Перник и е пледирал за отмяна на издаденото НП. Същият този адвокат е изготвил касационна жалба, против решението на районен съд, явил се е в проведеното открито съдебно заседание пред Административен съд-Перник и е пледирал за отмяна на решението на районен съд и за отмяна на наказателното постановление. Въз основа на изложеното е безспорно, че ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, по повод обжалването на наказателното постановление.

Договорите за правна защита и съдействие, приложени в кориците на АНД № 25/2018г. и КАНД № 275/2018г., както и договорът за правна защита и съдействие по настоящето дело се установи, че носят подписа на управителя на дружеството и се доказа, че тези документи, действително са подписани от лицето, посочено като автор-Методи Кирилов. Съдът изслуша ищеца, след изпълнение на чл. 164, ал. 2 от ГПК, който в съдебно заседание потвърди, че положените подписи под договорите за правна защита и съдействие са негови. Същите са автентични. Касателно възражението на ответника по отношение на договорът за правна защита и съдействие по настоящето дело следва да се отбележи, че той не е в кръга на лицата, който имат право на такова оспорване. Адв. В. разполага с представителна власт да образува дело по ЗОДОВ и да представлява ищеца в настоящето производство, съгласно представеното пълномощно. С оглед на изложеното и като взе предвид, че за защита на своите права и законни интереси по повод на издаденото и в последствие отменено като незаконосъобразно НП, безспорно настоящия ищец е ангажирал адвокат, на когото е заплатил адвокатски възнаграждения за двете инстанции в размер на 700.00лв. се приема, че ищецът е претърпял имуществена вреда. Тази имуществена вреда, пряко произтичаща от отмененото наказателно постановление. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление е съдебното обжалване, като правото на ползване на адвокатска защита в административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита, освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Следователно предявеният иск за претърпени имуществени вреди е доказан по основание. Предявеният иск при наличието на безспорни доказателства, че е платено адвокатско възнаграждение в размер на общо 700 лева в резултат на издаденото НП, което е обжалвано пред районния съд и пред Административен съд-Перник е доказан и по размер.

По въведеното възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения се приема следното:

По силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя по договаряне между адвоката и довереника. Той трябва да отговаря на критериите за справедливост и обоснованост и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В конкретния случай съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за осъществената от адв. В. правна защита и съдействие по АНД № 25/2018г. по описа на районен съд-Перник е 335 лв. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и не се явява прекомерно. Адвокатът, пълномощникът е изготвил жалба и се е явил на двете открити съдебни заседания. Ангажирал е доказателства и е пледирал. Затова, с оглед извършената дейност, заплатеното адвокатско възнаграждение е справедливо и не следва да бъде намалявано, като прекомерно. По отношение на възнаграждението за осъществената от адв. В. правна защита и съдействие по КАНД № 275/2018г. по описа на Административен съд-Перник, същото е в размер на 300 лв., което е под минималния размер, разписан в чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за прекомерност е неоснователно.

С оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 700 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба-06.03.2019г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № 25/2018г. по описа на районен съд-Перник и по КАНД № 275/2018г. по описа на
Администартивен съд-Перник, писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат П.В.. Между адвоката и наказаното лице, съответно на 22.12.2017г. и на 22.05.2018г. са сключени договори за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева и на 300лева, които са заплатени веднага изцяло в брой при подписване на договорите. Договори са приложени и в кориците на двете дела. Така направените разноски представляват имуществена вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в извършено административно нарушение и тази вреда е пряка последица от проведеното срещу ищеца административно наказателно производство приключило с отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Тези разноски се явяват пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, по което е оправдан ищеца, т. е. се явяват такива, които са включени в обхвата на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране по този ред. Не се констатират предпоставки на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Поради това искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред незаконосъобразен акт.

При този изход на спора и съобразявайки се изцяло с Решение № 7709 от 19.06.2017г. на ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на ВАС по АД № 4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД № 4286/2016г., Решение № 863 от 22.01.2018г. на ВАС по АД № 1039/2017г., и Решение № 1862 от 12.02.2018 г. на ВАС по АД № 7258/2017г., намира за основателно и акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираната сума от 700 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 700лева, считано от предявяването на исковата молба-06.03.2019г. до датата на окончателното й изплащане.

ППри този изход от делото ищецът има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер 310.00 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 300.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.03.2019г.

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище и адрес на управление гр. София, *** да заплати на СД“***“, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 2, представлявано от управителя МКсумата от 700.00 /седемстотин/ лева, обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателно постановление № 14-0000555 от 13.12.2017г., издадено от директора на Д“ИТ“-Перник, отменено с влязло в сила на 11.06.2018г. съдебно решение № 263/11.06.2018г., постановено по КАНД № 275/2018г. по описа на Административен съд-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба–06.03.2019 година до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище и адрес на управление гр. София, *** да заплати на СД“***“, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 2, представлявано от управителя МКсумата от 310.00 /триста и десет/ лева представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: /п/