Р Е Ш E Н И Е
№ 235
гр. Перник, 15.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на пети юли през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В. и с участието на
прокурор Г. А. от Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева административно дело № 173/2019 година по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба, подадена от Й.В.М., с адрес ***, представлявана от В.Ц. – кмет.
Ищецът
претендира присъждане на имуществени вреди в размер
на 200 лева за платено адвокатско възнаграждение в производството по отмяна
на наказателно постановление № 1 от 11.01.2018г.,
издадено от кмета на община П.. С
наказателното постановление е била наложена имуществена санкция в размер на 1000.00
лева на основание чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ за извършено нарушение. Сочи, че наказателното постановление е
отменено с Решение № 246 от 22.05.2018г., постановено по АНД № ***/2018г. по
описа на районен съд-П., което е влязло в сила на 19.06.2018г. Твърди, че в
хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го представлява,
за което е сключил договор за правна защита
и съдействие, и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Сочи,
че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява претърпяна от него
имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност
наказателно постановление. От съда се иска ответникът да му заплати обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 200.00 лева, изразяващи се в платено
адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на наказателното
постановление. Заявява претенция и за заплащане на законната лихва върху
причинената имуществена вреда, считано от 14.03.2019г.–датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и присъждане на сторените по
настоящето производство разноски.
В проведеното
съдебно заседание на 05.07.2019г. ищецът редовно призован за представител
изпраща адв. Б.В.,***. Поддържа исковата
молба и пледира същата да се уважи. Претендира и присъждане на
направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен
списък.
В проведеното
съдебно заседание на 05.07.2019г. ответникът редовно призован за представител
изпраща старши юрисконсулт Калина Левтерова. Поддържа отговора по исковата
молба и пледира предявения иск, като неоснователен и недоказан да се отхвърли.
Алтернативно заявява, че същият е прекомерно завишен.
Прокуратурата
на Република България чрез прокурор Г. А. от Окръжна прокуратура–П. дава
заключение за основателност на предявения иск. Предлага на съда да го уважи.
Административен
съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите
на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл.
235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С наказателно
постановление №1 от 11.01.2018г., издадено от кмета на Община Перник е наложена на Й.В.М. глоба в размер на 1000.00лв. за нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.
Наказателното
постановление е оспорено от настоящия ищец и е образувано АНД № ***2018г. по описа на районен съд-П.. От събраните по делото писмени доказателства
съдържащи се в АНД № ***/2018г., се установява, че пред районен съд-П. настоящия ищец е
ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Б.В., съгласно пълномощно и договор за правна
защита и съдействие №04704 от 12.03.2018г.. Страните по сключения договор за
правна защита и съдействие са уговорили, за изготвяне на жалба и за процесуално
представителство да се заплати адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. По
делото са проведени две открити съдебни заседания, на които адвокат В. се е явил, ангажирал е
доказателства и е пледирал. С решение № 246 от 22.05.2018г., постановено по
делото наказателно постановление № 1 от 11.01.2018г.,
издадено от кмета на Община П.*** е отменено
като незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 19.06.20108г.
При
така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният иск
е допустим.
Искът е
предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу
надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 14 от ЗМСМА и при
спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално
допустим.
Разгледан
по същество е основателен. Доводите за това са следните:
Ищецът
претендира обезвреда за имуществени
вреди причинени в резултат на отменен по надлежния ред, незаконосъобразно
издаден санкционен акт-наказателно постановление. Основателността на искове с
правно основание чл.
203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен)
ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или неимуществена и 3. пряка и
непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен
незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по
посочения ред, като тежестта да докаже съответните правнорелевантни към
претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
В
конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като
незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение. В случая е налице първата
предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред акт на
администрацията. Този акт е в изпълнение на
административна дейност. В разглеждания
случай, безспорно се установи, че издаденият от
администрацията акт, чийто адресат е ищеца,
а именно – наказателно постановление № 1 от 11.01.2018г.,
издадено от кмета на община П. е отменено като незаконосъобразено с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. се приема, че издаването на процесното наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат
от санкционираща административна дейност. Оспорваното наказателно постановление е
отменено. Неоснователни са и доводите, че НП не са
административни актове по смисъла на чл. 21
от АПК, а актове с които се реализира административнонаказателна
отговорност. Постоянната съдебна практика е непротиворечива и е в смисъл, че НП
са актове издадени в резултат на административна дейност. В този смисъл е
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС. От изисканото и
представено АНД № ***/2018г. по описа на Районен съд–П. се установява, че с
Решение №246 от 22.05.2018г., постановено по посоченото
административно-наказателно дело, влязло в сила на 19.06.2018г., е отменено
наказателно постановление № 1/11.01.2018г., издадено
от кмета на община П., с което на ищецът е наложена глоба в размер на 1000лв.
на основание чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ. С оглед на това е налице първата от
визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт на държавен
орган, издаден при упражняване на административна дейност.
Следващите
предпоставки за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ е наличието на вредоносен резултат,
както и реално настъпили за ищеца вреди /имуществени или неимуществени/. От събраните в хода на производството
доказателства се установява, че жалбата срещу наказателното постановление е
изготвена и подписана от адвокат Б.В.. Той е представлявал ищеца, в качеството
му на жалбоподател по АНД № ***/2018г. по описа на районен съд-П. в проведените
две открити съдебни заседания, в които са събрани гласни и писмени
доказателства. Като негов процесуален
представител е получавал и изпращаните призовки и съобщения. Тези процесуални
действия са извършени въз основа на упълномощаване от ищеца и от сключен на 12.03.2018г.
договор за правна защита и съдействие, приложен към
административно-наказателното дело. За предоставената правна помощ и
съдействие, ищецът е заплатил на адвокат В., в брой, сумата от 200 лв. Това е
отразено в представения договор. В резултат на издаването на незаконосъобразния
акт на администрацията ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да
бъдат обезщетени.
По
въпроса за доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е
произнесъл с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В
него е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. Предпоставките в случая са налице: по АНД №***/2018г. има приложен договор за правна защита и
съдействие и в него е отбелязано плащане
в брой. Същият има значението на разписка за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200лева. Не е основателно въведеното оплакване в
отговора на исковата молба, че не е доказано реалното намаляване на
патримониума на ищеца, т.е., че не е извършено плащане. Изготвения и
своевременно представен пред съда договор
има положени два подписа, като автентичността им не е оспорена. С тези два
подписа се удостоверява истинността на съдържанието му, в това число и
заплащането на сумата от 200лв. адвокатски хонорар. Законодателят е дал
възможност на страните по договор за правна помощ и съдействие
именно по този ред да установят действително извършените от тях действия във
връзка с определянето на правата и задълженията си и изплащането на адвокатско
възнаграждение. Представеният договор
съдържа всички необходими реквизити – страни, размер на сума, действия по
извършване на действително плащане и представлява именно разписка и
доказателство за извършеното плащане. Следователно същият отговаря изцяло и на
изискуемия се по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор.
Неоснователни се
явяват и аргументите на ответника, че в производствата по ЗАНН защитата от адвокат в производството по съдебно
обжалване на наказателно постановление не е задължителна, поради което и вредите
не са в причинно-следствена връзка с отменения акт. Право на всяко лице, което
е обвинено в извършване на административно нарушение е да потърси защита на
правата си и в тази връзка да наеме адвокат, който да му окаже правна помощ.
Причината, за да се стигне до заплащането на адвокатски хонорар е единствено
издаденото наказателно постановление. Адвокатската защита по делата от
административнонаказателен характер не е задължителна, но право на всяко лице е
да ползва такава защита ако то прецени. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се
намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане
на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което
впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази
напълно с изложените в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди за доказан по основание.
По
отношение на въведеното от защитата на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното в административно-наказателното производство адвокатско
възнаграждение. Същото е неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение е
под минималния разписан в чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.
С оглед на изложеното и разгледан по същество предявеният иск за сумата от 200
лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди е основателен и
доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по АНД № ***/2018г.
по описа на районен съд-П., писмени доказателства, че ищецът, за да се защити
против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на
адвокат. Между адвоката и наказаното лице е сключен договор за правна защита и
съдействие, с договорено възнаграждение
в размер на 200 лева, което е заплатено веднага изцяло в брой при подписване на
договора. Така направените разноски представляват имуществена вреда съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в извършено
административно нарушение и тази вреда е
пряка последица от проведеното срещу ищеца административно наказателно
производство приключило с отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Тези разноски се явяват пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение, по което е оправдан ищеца,
т. е. се явяват такива, които са включени в обхвата на чл. 4
във връзка с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране по този ред. Не се
констатират предпоставки на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Поради това искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 200.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
от отменения по съответен ред акт.
При
този изход на спора е основателно и акцесорното
искане за присъждане на лихва.
Ответникът ще бъде осъден да заплати
законната лихва върху сумата от 200лева, считано от предявяването на
исковата молба-14.03.2019г. до датата на окончателното й изплащане. В тази връзка са Решение № 7709 от 19.06.2017г. на
ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на ВАС по АД №
4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД № 4286/2016г. и др.
При този
изход от делото ищецът има право на разноски. Искането за присъждане е
направено своевременно. Придружено е със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Разгледано по същество е основателно.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Искът е уважен изцяло. Поисканите разноски по
настоящето производство са в размер на 310.00лв.. Въз основа на чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на
310.00лв. /триста и десет лева/, представляващи заплатена държавна такса
/10лв./ и възнаграждение
за един адвокат /300лв./. Възражението
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
е неоснователно.
Претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е неоснователна.
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
Община П., със седалище и адрес: гр. П.***, представлявана от В.Ц. – кмет на
община П. да заплати на Й.В.М.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 200 лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
заплатено адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на незаконосъобразен
акт на администрацията – наказателно постановление № 1/11.01.2018г., издадено
от кмета на община Перник, отменено с влязло в сила на 19.06.2018г. съдебно
решение № 246/22.05.2018г., постановено по АНД № ***/2018г. по описа на Районен
съд–П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.03.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Община П., със седалище и адрес: гр. П.***, представлявана от В. Ц.а – кмет на
община П. да заплати на Й.В.М.,
с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски в размер
на 310 лв.
/триста и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд на Република България
СЪДИЯ:/п/