Решение по Административно дело 207/2019г.

Р Е Ш E Н И Е

№ 217

гр. Перник, 03.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния секретар Е. В. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 207/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, представлявано от управителя ПКЛ, чрез адвокат П.В., от АК-Враца срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище и адрес на управление гр. ***. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на наказателно постановление № 14-0000347 от 28.04.2017г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник. С наказателното постановление е била наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Сочи, че наказателното постановление е отменено с Решение № 176 от 17.04.2018г., постановено по АНД № 973/2017г. по описа на районен съд-Перник, което е оставено в сила с решение № 269 от 20.06.2018г. постановено по КАНД № 285/2018г. по описа на Административен съд-Перник. Ищецът твърди, че пред съдебните инстанции е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600.00 лева, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на наказателното постановление. Заявява претенция и за заплащане на законната лихва върху причинената имуществена вреда, считано от 27.03.2019г.–датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и присъждане на сторените по настоящето производство разноски.

В проведеното съдебно заседание на 14.06.2019г. ищеца „***“ ЕООД редовно призован се представлява от управителя ПКЛ и адв. П.В., от АК-Враца. Поддържа исковата молба и пледира същата да се уважи. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 14.06.2019г. ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ редовно призован за представител изпраща старши юрисконсулт АМ. Поддържа отговора по исковата молба и пледира предявения иск, като неоснователен и недоказан да се отхвърли. Алтернативно заявява, че същият е прекомерно завишен. В депозирани по делото писмени бележки доразвива доводите си.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С наказателно постановление №14-0000347 от 28.04.2017г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник е наложена на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, представлявано от управителя ПКЛ, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е оспорено от настоящия ищец-„***“ ЕООД. Образувано е АНД № 973/2017г. по описа на районен съд-Перник. От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № 973/2017г., се установява, че с решение № 176 от 17.04.2018г., постановено по делото наказателно постановление № 14-0000347 от 28.04.2017г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник е отменено като незаконосъобразно. Пред районен съд-Перник настоящия ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат А А, от АК-Перник и от адв. П.В., от АК-Враца, съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие №06556 от 21.06.2017г.. Страните по сключения договор за правна защита и съдействие са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. По касационна жалба от страна Дирекция „Инспекция по труда“-Перник е образувано КАНД № 285/2018г. по описа на Административен съд-Перник, който с решение № 269 от 20.06.2018г. е оставил в сила първоинстанционното решение. В това производство ответникът по касационната жалба /настоящ ищец/ е представляван от адв. П.В., по силата на пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.06.2018г. Страните по сключения договор за правна защита и съдействие са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Пред настоящата съдебна инстанция, със съгласието на ответника е допуснат до разпит свидетеля ПКЛ–управител на дружеството ищец. Свидетелката заявява, че е упълномощила адв. В. да подаде искова молба и да образува настоящето дело. За настоящето дело му е заплатила възнаграждение в размер на 300лв., а за това с инспекцията през 2017г. е заплатила в брои 600лева. Същата потвърди, че положените подписи върху договорите за правна защита и съдействие, приложени по делата са положени от нея.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е юридическо лице, поради което иска за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Ищецът претендира обезвреда за имуществени вреди причинени в резултат на отменен по надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-наказателно постановление. Основателността на искове с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищцата наказателно постановление № 14-0000347 от 28.04.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник е отменено с влязъл в сила съдебен акт. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г., настоящия съдебен състав приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно – правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки – отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

По делото са налице сключен договор за правна защита и съдействие, по който настоящия ищец е възложил на адв. ААи адв. П.В. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред районен съд-Перник по обжалване на издаденото НП от директора на дирекция „Инспекция по труда“ Перник, което НП е отменено. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600.00 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Процесуалните представители на настоящия ищец са се явили в четири от общо седем проведени открити съдебни заседания пред районен съд-Перник и са осъществили правна помощ в защита на правата на доверителя си /настоящ ищец/. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на издаденото НП от настоящия ищец, последния е ангажирал адвокати, на които е заплатил сумата от 600.00 лева. Адвокатите са изготвили жалба срещу издаденото НП, явили са се в проведените открити съдебни заседания и са пледирали за отмяна на издаденото НП. Налице е и сключен договор оказването на правна защита и съдействие по КАНД № 285/2018г. Искът е предявен за репариране на имуществени вреди общо в размер на 600.00лв., в производството по съдебно обжалване на наказателното постановление.

Настоящият състав приема, че е налице действително настъпила имуществена вреда за ищеца. Налице са доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в съдебните производствата по отмяна на наказателното постановление. В приложения по АНД № 973/2017г. в оригинал договор за правна защита и съдействие, а и в приложения към исковата молба екземпляр от него, изрично е посочено, че уговорената сума е заплатена в брой при подписване на договора. Аналогично е и положението с договора за правна защита и съдействие приложен в кориците на КАНД № 285/2018г. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед на изложеното при съобразяване с петитума на исковата молба се приема, че са налице безспорни доказателства, че е платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева в резултат на издаденото НП, което е обжалвано по съдебен ред. Безспорно настоящия ищец е ангажирал адвокати за защита на своите права и законни интереси по повод на издаденото и отменено със съдебно решение като незаконосъобразно НП.

Договорът за правна защита и съдействие, приложен в кориците на АНД № 973/2017г. в оригинал и към исковата молба е оспорен касателно вписванията в него. Доколкото в него са налице два подписа, който не са оспорени, то посредством тях се удостоверява истинността на съдържанието му, в това число и заплащането на сумата от 600 лева адвокатски хонорар. Подписания от страните договор е по своя характер диспозитивен документ-правен акт, който съдържа гражданско правно волеизявление. Това волеизявление може да бъде валидно или невалидно, но не и вярно или невярно. Законодателят е дал възможност на страните по договор за правна помощ и съдействие именно по този ред да установят действително извършените от тях действия във връзка с определянето на правата и задълженията си и изплащането на адвокатско възнаграждение. Тази информация е включена в одобрената и използвана в случая бланкетна форма на договор за правна защита и съдействие. Установяването действителността на плащане между лица, за които липсва задължение за изготвяне на нарочни документи става чрез изричното им изявление за извършване на такова действие или чрез нарочен писмен документ–разписка. Представения договор съдържа всички необходими реквизити–страни, размер на сума, действия по извършване на действително плащане, т. е. сам по себе си представлява именно разписка и доказателство за извършеното плащане. Успоредно с това ищцата изрично потвърди както положения от нея подпис, така и заплатения хонорар на пълномощника си.

Договорът за правна защита и съдействие от 27.03.2019г., касаещ настоящето производство се оспорва касателно активната процесуална легитимация да се образува дело по ЗОДОВ от името на ищцата. По отношение на това оспорване следва да се отбележи, че правото на оспорване принадлежи единствено на упълномощителя, в случая „***“ЕООД, а не на ответника по иска. Отделно от това, представителната власт е възникнала по силата на пълномощното от 27.03.2019г., а не по силата на договора за правна помощ и съдействие от същата дата. Въпреки това по делото безспорно се установи, че и този договор носи подписа на управителя на дружеството и се доказа, че този документ, действително е подписан от лицето, посочено като автор-Петя Лазарова. Същият е автентичен. След изпълнение на чл. 164, ал. 2 от ГПК, съдът изслуша ищцата, която в съдебно заседание потвърди изцяло извършените действия по образуване на настоящето производство, както потвърди и че положените подписи под договорите за правна защита и съдействие са нейни. Възражението на ответника в тази връзка е недопустимо. Адв. В. разполага с представителна власт да образува дело по ЗОДОВ и да представлява ищцата в настоящето производство.

С оглед на изложеното и като взе предвид, че за защита на своите права и законни интереси по повод на издаденото и в последствие отменено като незаконосъобразно НП, безспорно настоящия ищец е ангажирал адвокат, на когото е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600.00лв. се приема, че ищецът е претърпял имуществена вреда. Тази имуществена вреда, пряко произтичаща от отмененото наказателно постановление. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление е съдебното обжалване, като правото на ползване на адвокатска защита в административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита, освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Възраженията на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление с оглед изложеното не се споделят. Следователно предявеният иск за претърпени имуществени вреди е доказан по основание. Искът е доказан и в предявения размер.

В хода на съдебното дирене процесуалния представител на ответника е направил искане претендираното обезщетение да се определи съразмерно на извършената от адвоката правна помощ, тьй като претендирания размер е завишен и не отговаря на фактическата и правна сложност. Доколкото заявената претенция е за репариране на вреди общо в размер на 600.00лв, за защита в хода на съдебните производства по отмяна на наказателното постановление се приема, че не е налице прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. Същите са в минимален размер, изхождайки от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която е разписано, че за една инстанция за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по – малко от 300 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно.

С оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 600 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба-27.03.2019г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № 973/2018г. по описа на районен съд-Перник и по КАНД № 285/2018г. по описа на
Администартивен съд-Перник, писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат. Между адвоката и наказаното лице са сключени договори за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 600 лева и на 300лева, които са заплатени веднага изцяло в брой при подписване на договорите. Договорите са приложени в кориците на двете дела. Тези разноски представляват имуществена вреда, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, която се явява пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, по което е оправдан ищеца. Същите са включени в обхвата на чл. 4 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и подлежат на репариране по този ред. Не се констатират предпоставки на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Поради това искът е изцяло доказан и ще бъде уважен в размера, в който е предявен. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред незаконосъобразен акт.

При този изход на спора и съобразявайки се изцяло с Решение № 7709 от 19.06.2017г. на ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на ВАС по АД № 4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД № 4286/2016г., Решение № 863 от 22.01.2018г. на ВАС по АД № 1039/2017г., и Решение № 1862 от 12.02.2018 г. на ВАС по АД № 7258/2017г., намира за основателно и акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираната сума от 600 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 600лева, считано от предявяването на исковата молба-27.03.2019г. до датата на окончателното й изплащане.

ППри този изход от делото ищецът има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер 310.00 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 300.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.03.2019г.

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, представлявано от управителя ПКЛ сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди-заплатено адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 14-0000347 от 28.04.2017г., издадено от директора на Д“ИТ“-Перник, отменено с влязло в сила на 20.06.2018г. съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2019 година до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: /п/