Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
гр. Перник, 12.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Емилия Владимирова и
участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 243 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. с чл.1,
ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е
образувано по искова молба на Е.Г.Д. ***, чрез пълномощника му адв. Г.Б. ***,
против Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ - гр. София, ул. Антим І,
№ 5.
Ищецът моли да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата
от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в производство по
оспорване на Наказателно постановление ****на началник група в отдел ПП при
СДВР, което е отменено като незаконосъобразно след разглеждането му по съдебен
ред, ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, както и
направените разноски.
Ищецът
обосновава исковата си претенция с твърдения, че ответникът, чрез свой орган, е
издал спрямо него Наказателно постановление ****, което е обжалвано по съдебен
ред в производството по НАХД № 2407/2018 г. по описа на Софийски районен съд. В
последното Д. е бил представляван от адвокат, комуто е заплатил възнаграждение
в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/. Тъй като наказателното постановление е
отменено, същият претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от
500,00 лв. /петстотин лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение
за процесуалното представителство по делото.
В подкрепа на
твърденията си ищецът прилага писмени доказателства по опис и моли да бъде изискано и приобщено към делото НАХД № 2407/2018
г. по описа на Софийски районен съд.
В съдебно
заседание, ищецът – редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният
му представител адв. Г.Б. ***, с пълномощно по делото. Последният, с Молба вх.
№ 2101/24.06.2019 г. заявява, че поддържа исковите претенции и моли съда да ги
уважи като основателни и доказани. Претендира и направените по настоящото дело
съдебни разноски и на основание чл.80 от ГПК прилага списък на същите.
Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи – редовно призован не изпраща
процесуален представител. Подробни
съображения излага в представения отговор на исковата молба, както и в
представените писмени бележки по делото.
Прокуратурата на
Република България, чрез Окръжна прокуратура Перник- редовно призована и представлявана от прокурор Моника Любомирова, изразява
становище, че исковете са доказани по основание и размер, поради което следва
да бъдат уважени.
Административен
съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите
на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че
длъжностно лице от Столична дирекция на вътрешните работи е издало срещу
ищеца Наказателно постановление ****Същото е било обжалвано
по съдебен ред, за което за което пред Софийски районен съд е образувано НАХД №
2407/2018 г. по описа на същия съд. Делото е приключило с влязло в сила
Решение от 15.01.2019 г., с което наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразено.
В съдебното
производство по НАХД № 2407/2018 г. на Софийски районен
съд Е.Г.Д.
е бил представляван от адв. Г.Б., въз основа на Договор за
правна защита и съдействие от 19.01.2018 г., в който изрично е отбелязано, че е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Тази фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателства:
НАХД № 2407/2018 г. по описа на Софийски районен
съд,
съдържащо административнонаказателната преписка по издаване на Наказателно постановление ****на началник група в отдел ПП при СДВР;
Решение от 15.01.2019 г. по АНД № 2407/2018 г. по описа на Софийски районен съд; договор за
правна защита и съдействие, сключен между Е.Г.Д. и адв. Г.Б. на 19.01.2018 г.
От
правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е именно ответникът по иска: Столична дирекция на
вътрешните работи, в качеството му на държавен орган, издал административен
акт, чиято незаконосъобразност е установена по съдебен ред.
Разгледан по същество,
той е основателен.
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този
аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на
наказателното постановление, което след протекло съдебно производство е
отменено като незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди,
представляващи направени от него разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна,
безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът
се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия
са причинени вредите (чл.7 от ЗОДОВ). Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване
на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият
състав на предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесния
случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна
даденост:
- наличие на административен акт, издаден
от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който
и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай,
съдът намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно
постановление ****на началник група в отдел ПП при СДВР
представлява административен акт. Същият е оспорен по
съдебен ред, за което е образувано НАХД № 2407/2018 г. по описа на Софийски
районен съд. С Решение от 15.01.2019 г. по същото дело /НАХД № 2407/2018 г./
съдът е отменил наказателното постановление, с което на жалбоподателя са били
наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 1000 лева, лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца и „глоба“ в размер на 10 лева. С оглед на
изложеното, отмененият в съдебното производство административен акт попада в
хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и условието
за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт да е
отменен по „съответния ред“ /обжалване по административен и/или съдебен ред/,
във връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита. Взаимната връзка между
издадения акт, който лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита
е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ, ако срещу него
не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга страна,
от приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие от 19.01.2018 г., а и от
материалите по АНД № 2407/2018 г. на Софийски районен съд е видно, че ищецът е
бил представляван от адв. Г.Б. и му е заплатил за това адвокатско
възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева. Вписването има характер на
разписка, поради което следва да се приеме, че разходът е действително направен
и доказан. Респективно, следва, че е налице вреда, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между нея и отменения като незаконосъобразен административен
акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на Е.Г.Д. е доказан не само по
основание, но и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите
на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и
репарира действително причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство,
в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу него административен
акт.
С оглед на горния извод следва, че е
основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва
за забава, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 05.04.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Същевременно, ищецът е направил разноски
и в хода на настоящото производство, претендира присъждането им и представя
списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по
същество е основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради което и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените разноски - внесената държавна такса, която видно от Разписка №
02000880396401/27.03.2019 г. е в размер на 10 лв. /десет лева/ и
възнаграждението за един адвокат, което според договора за правна защита и
съдействие от 27.03.2019 г. е 300,00 лв. /триста лева/.
Така мотивиран и
на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Столична
дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Антим І, № 5, да заплати на Е.Г.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в производство по
оспорване на Наказателно постановление ****на началник
група в отдел ПП при СДВР, което е отменено като незаконосъобразно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 05.04.2019 година, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Столична
дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Антим І, № 5, да заплати на Е.Г.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 310.00
/триста и десет/ лева, представляваща направени от него съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/