Р Е Ш E Н И Е
№ 237
гр. Перник, 30.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд
Перник, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Силвия Димитрова
при съдебния секретар Е.В., като разгледа докладваното
от съдия Силвия Димитрова административно дело № 303/2019 година по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
АПК
във вр. с чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 121, ал. 1 от
Закон за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано
е по жалба на И.М.Д. с ЕГН **********,***, настоящ адрес:*** ,против Заповед №
4022/15.02.2019 г. на директора на Агенция „Митници“ към Министерство на
финансите, с която е прекратено служебното му правоотношение, считано от
22.02.2019 г.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на административния акт, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и поради противоречие с
материалния закон. Твърди се, че служебното правоотношение е прекратено на
основание чл.7, ал.2, т.8 от Закона за държавния служител, която норма е
обявена за противоконституционна с Решение № 3 от март 2019 г. на
Конституционния съд на Република България. Иска се отмяна на оспорената заповед
и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответната
страна, чрез процесуалният си представител ю.к. Г.Н., оспорва изцяло жалбата.
Сочи, че към момента на издаване на оспорената заповед са спазени всички
процесуални и материални норми.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със
Заповед № 3459/22.03.2018 г. на директора на Агенция „Митници“, считано от
23.03.2018 г. жалбоподателят И.М.Д. с ЕГН ********** е назначен на длъжност „***“,
длъжностно ниво – 11, експертно ниво 7, в Митница Югозападна, с ранг V младши /л.21/.
Впоследствие,
със Заповед за изменение на служебно правоотношение № 844/04.01.2019 г. на
директора на Агенция „Митници“, считано от 07.01.2019 г. жалбоподателят е
преназначен на длъжност „***“ в ТД на АМ, длъжностно ниво – 11, експертно ниво
7, в ТД „Югозападна“, с ранг V младши /л.18/.
Със
Заповед 4022/15.02.2019 г. /л.10/ директорът на Агенция „Митници“ е прекратил
служебното правоотношение на Агенция „Митници“ с И.М.Д.. Като основание за това
е посочена разпоредбата на чл.103, ал.1, т.4, предл. трето от Закона за
държавния служител и Предизвестие рег. № 32-38/22.01.2019 г., връчено на
22.01.2019 г. В заповедта са посочени и причините за прекратяване на
правоотношението, а именно „поради несъвместимост в случаите на чл.7, ал.2, т.8
от Закона за държавния служител“. Същата е връчена на адресата на 22.02.2019 г.
В нея не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.
По делото
са представени Заявление от И.М.Д. с вх. № 32-525/02.01.2019 г. /л.20/, в което
същият уведомява директора на АМ за възникнало основание за недопустимост с
изпълняваната от него служба по чл.7, ал.2, т.8 от ЗДСл /тъй като е упражнил
правото си на пенсия по КСО/, както и Предизвестие за прекратяване на
служебното правоотношение рег.индекс П-38/22.01.2019 г. /л.17/.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото
доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима: същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във
връзка с чл.140, ал.1 от АПК /тъй като в процесната Заповед № 4022/15.02.2019
г. на директора на АМ при МФ, която е връчена на адресата на 22.02.2019 г., не
е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, поради което последният
следва да се счита удължен на два месеца/; жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата на И.М.Д. е основателна.
Съображенията
за това са следните:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена
форма. Същата съдържа и предвидените в чл. 108, ал. 1 от
ЗДСл
реквизити, а именно: правното основание за прекратяване на служебното
правоотношение – чл.103, ал.1, т.4, предл. трето от Закона за държавния
служител; дължимите обезщетения – обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск; и придобития ранг на държавна служба - V
младши.
По
приложението на материалния закон, съдът съобразява следното:
Разпоредбата
на чл.103, ал.1 от
ЗДСл
урежда общи основания за прекратяване на служебното правоотношение, като в т.4
е посочено - поради несъвместимост по чл.7, ал.2. С § 14, т.1 ПЗР на
ЗДБРБ
за 2019 г. се създава нова т.8 на чл.7, ал.2, в сила от 01.01.2019 г., според
която не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е упражнило
правото си на пенсия по чл.68, чл.68а, чл.69 или чл.69б от КСО, освен при
условията на чл.15, ал.1, чл.81в, ал.6 и чл.84а. С §14, т.3,
б"а" от ПЗР на ЗДБРБ за 2019 г. е допълнена разпоредбата на чл.103, ал.1, т.4
от ЗДСл,
в сила от 01.01.2019 г. както следва „когато несъвместимостта е по чл.7, ал.2,
т.8, служебното правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие“. Т.е.
с нормата разпоредба на чл.7,
ал.2, т.8 от ЗДСл е въведено ново основание за несъвместимост по отношение на
държавните служители - упражнено право на пенсия в конкретни законови хипотези
по КСО. В този смисъл е и допълнението на чл.103, ал.1, т.4
от ЗДСл,
с което се уреждат последиците от нововъведената хипотеза на несъвместимост -
прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител с едномесечно
предизвестие. Във връзка с тези норми е и разпоредбата §15, ал.1 и ал.2 от ПЗР на
ЗДБРБ
за 2019 г., също в сила от 01.01.2019 г., с които се вменява в задължение на
държавния служител да уведоми органа по назначението за наличието на
несъвместимост по смисъла на чл.7,
ал.2, т.8 от ЗДСл и същевременно по императивен начин се предписва
прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, упражнил
правото си на пенсия. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена
на основание посочените разпоредби на чл.103, ал.1, т.4 във вр. с чл.7,
ал.2, т.8 от ЗДСл.
С Решение
№ 3 от 07.03.2019 г. по к.д. № 16/2018 г. по описа на КС на РБ, обнародвано на
19.03.2019 г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл.7,
ал.2, т.8;
чл.84а, ал.1, т.1 и чл.103, ал.1, т.4
от ЗДСл,
в редакциите след промените с §14, т.1, 2 и 3,
б.“а“ от ЗДБРБ за 2019 г. и разпоредбата на §15 от ПЗР на ЗДБРБ за 2019 г.
Настоящия
съдебен състав счита, че при преценка на законосъобразността на процесната
заповед следва да бъде съобразено посоченото решение на КС, независимо че
същата е издадена преди обявяването и влизане в сила на решението. Според чл.151, ал.2, изр.
трето от Конституцията на Република България (КРБ), актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизане на решението КС в сила,
т.е. действието на РКС, с което се обявява за противоконституционна дадена правна
норма е занапред (ex nunc). Същевременно, основната цел на конституционния
контрол по чл.151, ал.2 и ал.3 от КРБ - отстраняване от
правния ред на несъвместими с основния закон нормативни положения и осуетяване
на тяхното прилагане налага конститутивното действие на РКС да обхване и
заварените висящи правоотношения, които са били породени от юридически факт,
уреден с обявената за противоконституционна правна норма, като същите
правоотношения следва да бъдат уредени съобразно извършената промяна. Ако се
приеме обратното, в един и същи период след влизане в сила на решението на КС
ще има служители които са отстранени от длъжност, в случая на осн. чл.103, ал.1, т.4
от ЗДСл
и такива, които при същите условия няма да понесат ограничения на правата си.
Действително, Решение № 3 от 07.03.2019 г. по к.д. № 16/2018 г. по описа на КС
на РБ е обнародвано на 19.03.2019 г. и е влязло в сила три дни след това – т.е.
на 22.03.2019 г., но към тази дата, предвид неизтичането на срока за
обжалването на оспорваната заповед /съображения за което са изложени по-горе/ и
невлизането й в сила е налице висящо правоотношение, породено на правно
основание, обявено за противоконституционно по надлежния ред. С оглед на това,
съдът счита, че следва да съобрази решението на КС като новонастъпил юридически
факт от съществено значение за спора, който факт е възникнал преди влизане в
сила на административния акт. Действително към датата на издаване на
административния акт нормите на чл.103, ал.1, т.4 и на чл.7,
ал.2, т.8 от ЗДСл, както и на §15, ал.1 и ал.2 от ЗДБРБ за 2019 г. са
действащо право и съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието с
материалния закон се преценява към този момент, но предвид конститутивното действие
на решението на КС, с влизането му в сила е налице ново правно положение, което
съдът е длъжен да отчете. В подкрепа на изложеното може да се посочи и
разпоредбата на чл.229, ал.1, т.6
от ГПК,
която е приложима по силата на чл.144 от АПК. Съгласно сочената
разпоредба съдът спира производството по делото, когато КС е допуснал
разглеждане по същество на искане, с което се оспорва
конституционосъобразността на приложим по делото закон. Следователно
законодателят е предвидил спиране на производството с цел съобразяване на
съдебното решение с постановеното от КС. При това положение на още по-голямо
основание съдът следва да съобрази влязло в сила решение на КС, което обявява
противоконституционността на приложим по висящ процес закон, като без значение
е обстоятелството че към датата на издаване на административния акт съответните
разпоредби са били действащо право. В този смисъл е решение по адм. д. №
10171/2018 г. на 5-членен състав на ВАС.
С оглед на
изложеното оспорената заповед се явява незаконосъобразна, поради което следва
да бъде отменена.
При този
изход на спора своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане
на разноски е основателно. Видно от представената Квитанция № 1173649/03.0.2019
г. същият е внесъл 10,00 лв. държавна такса, която ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати.
Водим от
горното, Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 4022/15.02.2019 г. на директора на Агенция „Митници“ към Министерство
на финансите, с която е прекратено служебното правоотношение с И.М.Д. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ към Министерство на финансите да заплати на И.М.Д. с ЕГН **********,***,
настоящ адрес:***, направените по делото разноски в размер на 10,00 лв. /десет
лева/ - внесена държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 от АПК.
СЪДИЯ:
/п/