№ 230
гр. Перник, 31.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: С. ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 311 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на М.В.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. С.И. ***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-001157 от
03.10.2018 г., издадена от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Перник, упълномощен със Заповед рег. № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на
ОДМВР – Перник. С оспорвания акт, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Административният
акт се оспорва с твърдение, че е неправилен и незаконосъобразен и се моли за
неговата отмяна, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят счита, че процесната заповед е издадена без административният
орган да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се
отчете, че при извършената проверка му е бил издаден талон за медицинско
изследване, поради което следвало да се съобрази не само отчета на техническото
средство „Дрегер“, но и резултата от кръвната проба. Сочи се също, че
обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 03.10.2018 г. /на която
дата е констатирано и нарушението, за което е съставен АУАН № Д
529208/03.10.2018 г./, а е връчена на 11.04.2019 г., когато фактически е иззето
СУМПС - т.е. шест месеца след издаването й, и след издаването на НП №
18-1158-005320/25.01.2019 г.
В
съдебно заседание, адв. И., която поддържа жалбата и доразвива доводите с нея.
Счита, че късното връчване на ЗПАМ, а именно: шест месеца след издаването й, я
обезсмисля и я прави безпредметана. Моли за нейната отмяна като
незаконосъобразна и претендира направените по делото разноски като представя
списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се представлява
по пълномощие от гл.юрисконсулт на ОДМВР – Перник З. В.. Последната оспорва
жалбата, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че
ЗППАМ е правилна и законосъобразна и при издаването й не са допуснати
нарушения.
Административен
съд – Перник, като разгледа оспореният административен акт, взе предвид
становищата на страните и представените и приети по делото доказателства,
приема за установено следното:
На
03.10.2018 г., в 12:12 ч, жалбоподателят М.В.С. *** управлявал товарен
автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД в община Радомир, на
път – ІІІ-ти клас № 627, движейки се в посока от гр. Р. към с. Д. Д.. В
посочения час той бил спрян при ПВ Д. Д. от мл.автоконтрольор при ОДМВР – П.,
който му извършил проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARBB 0017, който отчел положителен резултат, а именно: 1,40 ‰
количество алкохол в издишания въздух. На С. бил издаден Талон за медицинско
изследване № 0016604.
Въз
основа на установеното при проверката, срещу М.В.С. било образувано
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия Д, № 529208/03.10.2018 г. /л.4/ като деянието му било
квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Въз основа на същия
АУАН, срещу него била издадена и процесната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-001157 от
03.10.2018 г., в която е възпроизведено съдържанието на акта и същевременно, на
основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, му е наложена принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-001157 от
03.10.2018 г. е връчена на адресата – жалбоподателя М.В.С., на 11.04.2019 г.,
което е видно от разписката към нея /л.19/.
Отделно,
от обстоятелствената част на Постановление за прекратяване на
наказателно производство с изх. № 0942/18 г. от 28.12.2018 г. на прокурор при
РП – Радомир /л.21/ се установява, че във връзка с констатациите от извършената
на 03.10.2018 г. проверка, срещу жалбоподателя е било образувано предварително производство за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, което е прекратено поради
несъставомерност, тъй като според заключението на назначената и изготвена
съдебно-химическа експертиза наличието на алкохол в кръвта на водача е 1,14
промила.
С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на
жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл.168, ал.1 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в рамките на законоустановения 14-дневен
срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2,
т.2а, т.4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Процесната
заповед е издадена от компетентен орган – началника на сектор ПП при ОДМВР –
Перник, явяващ се ръководител на службата за контрол по ЗДвП на територията на
област Перник, упълномощен със Заповед №
313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник /л.27/.
Съгласно
нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач“ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения в случаите на управление на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско изследване или
с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух.
В случая,
оспорената ПАМ е наложена за описаното в АУАН нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП – управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, а именно: „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARBB
0017, който отчел положителен резултат 1,40 ‰. Тъй като възможностите по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП са посочени алтернативно, без значение е дали на
водача е бил издаден или не талон за медицинско изследване, респ. какъв е бил
резултата от последното. В този аспект, неоснователни се явяват възраженията на
жалбоподателя, че заповедта е издадена без административният орган да е изяснил
фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се отчете, че при
извършената проверка е бил издаден талон за медицинско изследване, поради което
следвало да се съобрази и резултата от кръвната проба, още повече че от Постановление за прекратяване на наказателно производство с изх. № 0942/18
г. от 28.12.2018 г. на прокурор при РП – Радомир /л.21/ се установява, че
според съдебно-химическата експертиза наличието на алкохол в кръвта на водача е
1,14 промила, т.е. значително надвишаващо пределната стойност от 0,5 промила.
С оглед на
горното и събраните по делото доказателства се налага извода, че са били налице
материалноправните предпоставки на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП за издаване на
заповедта за налагане на ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Обстоятелството, че заповедта е връчена около шест месеца след издаването й не
я прави незаконосъобразна, както твърди жалбоподателя, както и е без значение
обстоятелството че издаденото в хода на административнонаказателното производство
наказателно постановление се обжалва по съдебен ред. Последното има отношение
дотолкова, доколкото от потвърждаването или отменянето на наказателното
постановление с влязъл в сила съдебен акт ще зависи продължителността на
прилагане на мярката, но във всички случаи законодателят е постановил, че тя не
може да надхвърля 18 месеца.
При
така установеното, настоящият съдебен състав намира, че в
случая са били налице всички необходими предпоставки за постановяване на
процесната заповед и прилагане на мярката по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, която
се явява обоснована и съответна на материалния закон.
В хода на
производството не се установиха съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ограничили правото на
жалбоподателя да се защити. Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл.59,
ал.2 от АПК, относимите правни и фактически основания за издаването й, като от
самото наименование на акта „Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП“, става ясно, към кой
нормативен акт принадлежи последната разпоредба.
При така
установените факти - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, с оглед значимостта на засегнатите обществени отношения –
безопасността на участниците в пътното движение, и като взе предвид, че
принудителната административна мярка се прилага за срока, предвиден в закона,
съдът намира, че същата е съобразена и с целта на приложимия закон –
осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяването на
административните нарушения, както и с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
С оглед на всичко изложено се налага извода, че оспорваната ЗППАМ
отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради което жалбата срещу
нея е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Отделно,
жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените по делото
разноски, което при така направения извод за изхода на спора, се явява
неоснователно и също следва да бъде оставено без уважение.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на М.В.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. С.И. ***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-001157 от 03.10.2018
г., издадена от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник,
упълномощен със Заповед рег. № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР –
Перник, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, му е наложена
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/