Р Е Ш Е Н И Е

№ 188

гр. Перник, 03.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова аминистративно дело № 319 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Същото е образувано по жалба на Д.В.И. – мл.разузнавач в група „Противодейстие на криминалната престъпност“ към РУ – Радомир при ОДМВР - Перник, срещу Заповед № ***/09.04.2019 г., издадена от директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ – Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, както и че същата е необоснована, тъй като наказващият орган е игнорирал задължението си да анализира всички събрани в хода на проверката доказателства и е направил необективна преценка на същите като е игнорирал напълно тези, опровергаващи твърденията на лицето, по чиято жалба е започнала проверката, в резултат на което е достигнал до неправилни изводи за извършено от страна на жалбоподателя нарушение. С оглед на това се иска отмяната на заповедта като незаконосъобразна.

В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от адв. В.Б. ***. Същият поддържа жалбата и доразвива доводите в нея. Претендира присъждане на направените по делото разноски, които са в размер на 410,00 лв. и представя списък по чл.80 от ГПК /л.63/.

Ответникът по жалбата - директорът на ОДМВР – Перник се представлява от главен юрисконсулт З. В.. Тя оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Счита, че заповедта, предмет на производството, е законосъобразна. Излага съображения в тази посока, както и доводи относно наличието на основания за налагане на дисциплинарно наказание.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР /оспорваната заповед е връчена на И. на 10.04.2019 г., а жалбата срещу нея е подадена на 22.04.2019 г./. Същата изхожда от адресата на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед на това тя е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

По фактите:

На 14.11.2018 г. Т.Р. А. от гр. ***подала Жалба с вх. № ***от същата дата /л.12/, в която сочела, че на 10.11.2018 г., в гр. Земен, служителят на МВР в РУ- Радомир Д.И. е нанесъл побой над непълнолетния й син Д. А. А. с ЕГН **********, който от известно време бил в конфликт със синовете на И.. Към жалбата било приложено „Обяснение от Д. А. А.“ /л.13 – л.14 вкл./, според което на посочената дата - 10.11.2018 г., около 23:00 ч., пред заведение, находящо се в центъра на гр. Земен, видимо пияният Д.И. /жалбоподател в настоящото производство/ го е налагал с юмруци по лицето и го е изритал два пъти под кръста, в слабините, а малко по-късно ударил и друго момче – М., което било приятел на Д. А., и го изкарал от заведението. В т.нар. „обяснение“ се сочело, че докато Д. Александров и Ачко /сина на Д.И./ били отвън пред заведението и разговаряли, там – отвън, имало и една руса жена, която се оказала майката на А.. Именно тя в един момент влязла в заведението и извикала съпруга си, който малко след това нанесъл побой над Д. А., а по време на същия от заведението излязъл и друг мъж, който попитал дали има проблем и се прибрал обратно.

По повод жалбата на Т. А., дирекция „Инспекторат“ на МВР се произнесла със Становище № ***/23.11.2018 г. /л.11/ с предложение директорът на ОДМВР – Перник да извърши проверка по случая.

Становището било изпратено с Писмо рег. № ***/11.12.2018 г. /л.10/ и въз основа на данните от него и приложената Жалба с вх. № ***/14.11.2018 г. на Т. Р. А., директорът на ОДМВР – Перник издал Заповед № ***/19.02.2019 г. /л.8/, с която на основание чл.43, ал.3, т.1 и ал.4 от ЗМВР възложил извършване на проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР и определил съставът на комисията. Жалбоподателят И. бил запознат с последната, което се установява от саморъчно направеното върху нея отбелязване.

В хода на административното производство комисията събрала сведения от: Д.В.И. /л.20 и л.21/, Т.Р. А. /л.22/, Д. А. А. /л.23/, М. А. М. /л.24/, М. Д. В. /л.25/, А. Д. В. /26/, Р. А. Р. /л.27/, Е.Н. Ц. /л.28/, Ю.Д. Ц. /л.29/, А. А. С. /л.30/, И. В. С. /л.31/, Г. К. Н. /л.32/, М. Д. Д. /л.33/. Била изискана Кадрова справка ***/28.12.2018 г. на Д.В.И. – мл.разузнавач в група „ПКП“, сектор „КП“ към РУ – Радомир при ОДМВР – Перник /л.37/, Протокол за запознаване на Д.В.И. с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Із-2013/08.11.2006 г., изменен и допълнен със Заповед рег. № Із-453/22.02.2011 г. /л.38/ и Длъжностна характеристика на длъжността „младши разузнавач“ в група „Криминална полиция“/“Противодействие на криминалната престъпност“ … /л.52/. Била извършена и проверка в информационните масиви на МВР за лицето А. Д. В. с ЕГН **********, от която се установило, че същият не се води на отчет в ДПС за извършени противообществени прояви и престъпления и това било обективирано в Докладна записка рег. № ***/10.01.2019 г. /л.39/.

Отделно, от писмо с изх. № ***/11.01.2019 г. на директора на ДСП – Радомир /л.40/ се установява, че във връзка с писмото за предоставяне на информация по сигнал за насилие над непълнолетния Д. А. А., и постъпило на 21.12.2018 г. писмо от същия, в ОЗД – Радомир, на 03.01.2019 г., се провела среща и разговор с Д. и А. В. и техния баща, като по информация на децата, конфликът им с непълнолетния Д. А. е възникнал след грубо и предизвикателно отношение от страна на последния спрямо тях, но отричат баща им да е извършил физическо насилие спрямо Д.. В същото писмо било отразено още, че до настоящия момент Д. Д. В. и А. Д. В. не са извършвали действия, нарушаващи реда и достойнството на околните, както и че от страна на ОЗД – Радомир е предложена подкрепа на непълнолетните за изграждане на умения за справяне в конфликтни ситуации.

Относно извършената проверка по Заповед № ***/19.02.2019 г. и във връзка със Становище рег. № ***/23.11.2018 г. по описа на дирекция „Инспекторат“ дисциплинарната комисия изготвила Справка ***/14.02.2019 г. /л.16 – л.17 вкл./, в която описала събраните документи и извършените действия по установяване на фактическата обстановка, и направила предложение на мл.разузнавач Д.В.И. да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за извършено нарушение по чл.199, ал.1, т.4, предл.1-во от ЗМВР – „неправомерно поведение спрямо гражданин“.

Справка ***/14.02.2019 г. била предявена на жалбоподателя на 15.02.2019 г., което той удостоверил със саморъчно направено отбелязване и подпис върху нея. На същата дата, на И. била връчена и Покана за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения с рег. № ***/15.02.2019 г. /л.19/, с която бил определен 24-часов срок за даване на допълнителни обяснения или възражения, и за представяне на доказателства.

На 08.03.2019 г. дисциплинарнонаказващият орган – директорът на ОДМВР – Перник ст.комисар Д. П., връчил на жалбоподателя Д.И., срещу подпис, Покана за даване на писмени обяснения с рег. № ***/07.03.2019 г. /л.49/ и му определил срок за това до 14.03.2019 г. Тъй като И. не дал обяснения, на 18.03.2019 г. бил съставен Протокол с рег. № ***/18.03.2019 г. /л.50/.

На 09.04.2019 г. ст. комисар Д. П. - директор на ОДМВР – Перник, издал процесната Заповед № *** от същата дата, с която приел, че жалбоподателят Д.В.И. – мл.разузнавач в група „Противодействие на криминалната престъпност“ към РУ – Радомир при ОДМВР - Перник, е извършил нарушение на служебната дисциплина, като на 10.11.2018 г., в гр. Земен, след възникнал конфликт между сина му А. Д. В. и непълнолетния Д. А. А. с ЕГН ********** от гр. ***, е извършил неправомерни действия спрямо Д. А., като го е блъснал и му нанесъл шамари и ритници, което е засегнало физическата му неприкосновеност. Като счел, че с това си деяние Д.И. е извършил нарушение по чл.197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1, т.4, предл.1 от ЗМВР: „неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни лица“, на същия било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 10.04.2019 г., което е видно от собственоръчно направеното отбелязване и положения върху нея подпис.

Съдът възприе така описаната фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, представляващи административната преписка по издаването на оспорваната заповед.

Отделно, в хода на съдебното следствие, по делото са ангажирани гласни доказателства, събрани чрез свидетелските показания на Ю. Д. Ц. и Е. Н. Ц., на които съдът дава вяра, тъй като ги намира за правдиви, пресъздаващи обективно възприетата ситуация и същевременно кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Двамата свидетели сочат, че непосредствено преди инцидента, заедно с жалбоподателя Д.В.И. и съпругата му са посетили заведение в гр. Земен. С тях бил и единия син на И. – А.. Било вече около 23 ч., когато към А. се приближило друго момче – М. /видимо употребил алкохол/, казал му нещо, след което и двамата излезли навън. Д.И. проследил с поглед двете момчета, а малко след това излязъл от заведението. Почти веднага излязъл и свидетеля Ц., който видял И. да обяснява на двете момчета, че не трябва да се карат и бият, при което момчетата се разделили, а И. и Ц. се върнали при съпругите си.

Свидетелите Ю. Д. Ц. и Е. Н. Ц. са убедени, че след връщането в заведението, Д.И. е бил спокоен и изобщо не бил притеснен или превъзбуден, а св. Ц. е категоричен, че не е видял размяна или нанасяне на удари от когото и да е от участниците в спора, нито пък някой от тях е бил със зачервено лице, следи от удари, наранявания или нещо смущаващо в облеклото или външния вид.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта на закона.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР във връзка с чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“ се налага от ръководителя на структурата по чл.37. В случая това е директорът на ОДМВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна, спрямо заеманата от жалбоподателя, длъжност. В случая заповедта е издадена от директора на ОДМВР – Перник, който е компетентния орган и с оглед на това не са налице отменителните основания по чл.146, т.1 от АПК.

Оспорваната заповед е изготвена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, поради което не се налага нейната отмяна в условията на чл.146, т.2 от АПК.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявените в противоположен смисъл твърдения на оспорващия са неоснователни.

Дис

циплинарното наказание е наложено в срока по чл.195, ал.1 във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В нормата на чл.196, ал.1 от ЗМВР е определено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В разглеждания случай е установено, че материалите от дисциплинарното производство заедно с обобщената Справка ***/14.02.2019 г., изготвена от комисията, на която е възложена дисциплинарната проверка, са постъпили при директора на ОДМВР – Перник на 19.02.2019 г. /видно от Писмо УРИ № ***/19.02.2019 г. – на л.15/, а процесната заповед е издадена на 09.04.2019 г., за нарушение, извършено на 10.11.2018 г. Следователно, към датата на издаване на дисциплинарната заповед не е изтекъл преклузивният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, т.е. спазени са законовите правила, които регламентират сроковете, в рамките на които ДНО упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите.

Заповедта е издадена въз основа на извършена проверка и се позовава на резултатите от нея, а наказаният служител е запознат с констатациите.

Дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил и

законововмененото му задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да покани държавния служител да даде писмени обяснения и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, от което право жалбоподателят не се е възползвал. Това е видно от Покана за даване на писмени обяснения с рег. № ***/07.03.2019 г. /л.49/, връчена на И. на 08.03.2019 г., и изготвения впоследствие Протокол с рег. № ***/18.03.2019 г. /л.50/.

Относно основанието по чл.146, ал.4 от АПК, съдът намира за основателен довода на жалбоподателя, че не е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение.

Съдът намира, че процесната заповед страда от други пороци, а именно: тя е постановена при противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Това е така, защото от материалите по делото не се установява И. да е извършил вмененото му нарушение на служебната дисциплина.

В хода на производството са събрани множество доказателства, сред които: обясненията на самия нарушител, на посочените от него свидетели, на синовете му А. Д. В. и М. Д. В., на единия от участниците в инцидента: М. А. М., както и на М. Д. – сервитьор в ресторант „***“ в гр. Земен, чиито клиент на процесната дата е бил жалбоподателя със семейството си и със семейните приятели. Дисциплинарната комисия е приела безкритично твърденията на Т.Р., изложени в Жалба с вх. № ***от 14.11.2018 г. и приложеното към нея обяснение от сина й Д. А. А. и вместо да изиска от тях обяснения в хода на самата проверка, тя се е доверила само на т.нар. „Сведения“ /л.22 и л.23/, в които Р. и синът й лаконично са записали, че „поддържат написаното в жалбата“. Същевременно, в т.нар. „обяснение“ на Д. А. се съдържа твърдение, че идвайки Д.И. е ударил М. с юмрук в зъбите, а после се нахвърлил върху него самия и започнал да го налага с юмруци по лицето и го изритал два пъти под кръста, в слабините. Той твърди още, че „докато говорели пред кръчмата“ до тях имало руса жена, на която не обърнал особено внимание, но се оказало, че това е майката на А. /т.е. съпругата на Д.И./. Тези показания противоречат изцяло на останалия, събран в хода на проверката доказателствен материал. От една страна, свидетелят Е. Ц., разпитан в хода на съдебното производство, под страх от наказателна отговорност, категорично заявява, че излизайки навън малко след И., не е видял размяна или нанасяне на удари от когото и да е от участниците в спора, както и не е видял някой от тях да е със зачервено лице, следи от удари, наранявания или нещо смущаващо в облеклото или външния вид. Както Е.Ц., така и Ю. Ц. заявяват, че св. Ц. и Д.И. са се върнали едновременно в заведението и И. бил напълно спокоен. Отделно, всички разпитани лица заявяват, че извън заведението са излязли само Ц. и И., което противоречи на заявеното от Д. А. А., че докато говорели пред кръчмата, там била и майката на А., която влязла, за да извика баща му, т.е. И..

От мотивите в процесната заповед не става ясно защо дисциплинарнонаказващият орган е стигнал до извода за извършено от страна на И. посегателство над Д. А., след като заявеното от него не се подкрепя от нито едно от останалите събрани доказателства. За употреба на физическа сила се говори единствено в обясненията на М. М., но заявеното от него относно характера на ударите, начинът и механизмът на причиняването им, съществено се разминава с показанията на Д. А., който твърди за бащата на А. следното: „дойде при нас, удари М. с юмрук в зъбите и след това се нахвърли върху мен. Започна да ме налага с юмруци по лицето, между тях ме изрита два пъти под кръста, в слабините“. Същевременно, уж удареният с юмрук в зъбите М. сочи: „…излезе бащата на А.. … Не си спомням да е крещел, мен бутна и удари един шамар, след което удари 5-6 шамара на Д. и го изрита 2 пъти в областта на корема. Докато удряше Д., руса жена се появи, която не познавам.“.

От една страна, показанията на двамата приятели М. и Д. са в очевидно противоречие с помежду си, а от друга: те остават изолирани, а и не кореспондират с останалия доказателствен материал. В тази връзка, ако удари от вида на посочените от Д. А. и М. М. /без значение шамари или юмрук/ бяха действително нанесени от Д.И., то това със сигурност е щяло да предизвика най-малкото зачервяване в областта на лицата и на двамата, а ритници в областта на корема или слабините със сигурност биха предизвикали очевиден и явен ефект, който не би останал незабелязан от свидетеля Е.Ц.. Показанията на последния са напълно игнорирани от дисциплинарнонаказващият орган, както са останали без коментар и показанията на съпругата му Ю. Д. Ц., а също и на останалите лица, дали сведения по случая. Не са взети под внимание и обясненията на М. Д. Д. /л.33/ - сервитьор в ресторанта, в който клиенти са били сем. И. и Ц..

Всичко гореизложено сочи на извода, че информацията в хода на дисциплинарната проверка е събирана едностранчиво. Това е попречило да се направи обективен анализ и преценка на ситуацията и да се достигне до правилни и обосновани изводи. Макар в оспорваната заповед да е отразено, че в хода на проверката са събрани доказателства, дисциплинарнонаказващият орган не е направил преценка на същите, не е посочил на кои от тях дава вяра и защо, респ. кои не следва да бъдат кредитирани. Не са изложени съображения относно формираното становище, че проверяваното лице е извършило вмененото му деяние и при какви обстоятелства. Всичко това прави оспорвания административен акт лишен от мотиви и постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, а отттам и несъотвестващ на целта на закона.

Друго нарушение при издаването на Заповед № ***/09.04.2019 г. на директора на ОДМВР – Перник е свързано с определянето на вида и размера на наложеното дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“, което представлява съществено процесуално нарушение по чл.206, ал.2 от ЗМВР. Последният законов тест регламентира обстоятелствата, които трябва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. Липсата на мотиви в тази връзка препятства съдебната проверка. Това е така, защото дисциплинарните наказания са изброени в чл.197 от ЗМВР, но също така са степенувани и по тежест /което е видно от следващите законови текстове/. Като вид наказание, писменото предупреждение е поставено на второ място и изборът на дисциплинарнонаказващият орган да наложи именно него следва да бъде мотивиран. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд /

Решение № 1136 от 03.02.2016 г., постановено по адм. дело № 8032/2015 г. на ВАС/.

Въз основа на всичко гореизложено и при извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че е налице основанието по чл.146, т.3 от АПК, но също така и на чл.146, т.4 и т.5 от АПК, поради което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

По разноските:

Предвид гореизложените съображения относно изхода на спора, съдът намира, че следва да бъде уважено като основателно и искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същият е заплатил държавна такса в размер на 10,00 лв. /десет лева/, за което е представил разписка /л.5/. Отделно, в съдебното производство той се е представлявал от пълномощник, комуто е платил адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ - видно от представения договор за правна защита и съдействие на л.5. Представен е и списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.63/. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ***/09.04.2019 г., издадена от директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ – Перник, с която на Д.В.И. – мл.разузнавач в група „Противодейстие на криминалната престъпност“ към РУ – Радомир при ОДМВР – Перник, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Перник да заплати на Д.В.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - платена държавна такса за образуване на производство и 400,00 лв. /четиристотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: