Определение по Административно дело 638/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 226

Гр. Перник, 02.07.2019 година.

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар А. М., като разгледа докладвано от съдия Ивайло Иванов административно дело № 638 по описа за 2018 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 161 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Г.И.Г., с искане за възстановяване срока за внасяне държавна такса по обжалването на Ревизионен акт № ***от 08.06.2018 година, издаден от Р. Г. Я. – началник сектор „Ревизии“ при дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София – възложител на ревизията и от Е. Д. П. – С. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № ***от 11.09.2018 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ на НАП София. Молителят твърди, че е изпаднал в заблуждение, като при връчването на разпореждането за дължимата държавна такса не е разбрал, че я дължи, тьй като бил получил едновременно с това и определението за прекратяване. От друга страна твърди, че е бил в невъзможност да внесе дължимата държавна таса в размер на 50 лева, тьй като били запорирани банковите сметки на дружество, но въпреки това я внесъл.

В проведеното съдебно заседание на 24.06.2019 година, процесуалния представител на жалбоподателя адвокат В. Т. от АК София поддържа молбата по изложените в нея доводи. Моли съда да възстанови срока за внасяне на дължимата държавна такса по обжалването на ревизионния акт. Подробни съображения развива в представените писмени бележки.

Ответникът по молбата за възстановяване на срока – директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ на НАП София, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт А. К., която оспорва молбата, поради което моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане от 06.12.2018 година настоящия съдебен състав при извършване на задължителната проверка по чл. 149 от ДОПК е констатирал, че при подаване на жалба срещу Ревизионен акт № ***от 08.06.2018 година, издаден от Р. Г. Я. – началник сектор „Ревизии“ при дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София – възложител на ревизията и от Е. Д. П. – С. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № ***от 11.09.2018 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ на НАП София не е приложен документ за платена държавна такса в размер на 50 лева по сметка на Административен съд – Перник, поради което е дал указания на жалбоподателя в 7 – дневен срок от получаване на разпореждането да отстрани нередовността, като неблагоприятната последица е оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството.

Съобщението с дадените указания е връчено лично на управителя Г.И.Г. на 10.12.2018 година, като дадения 7-дневен срок е изтекъл на 18.12.2018 година /присъствен ден/, в който срок не е отстранена нередовността, а именно да бъде представен документ за внесена държавна такса в размер на 50 лева.

С Определение № 257 от 21.12.2018 година, постановено по настоящото административно дело, настоящия съдебен състав е оставил без разглеждане жалбата на настоящия молител срещу ревизионния акт и е прекратил производството по делото.

С Молба вх. № 3 365 от 27.12.2018 година жалбоподателя – настоящ молител е представил вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 50 лева.

С Частна жалба вх. № 60 от 09.01.2019 година настоящия молител е обжалвал прекратителното определение, както и е представил молба за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса.

С Определение № 3 509 от 12.03.2019 година, постановено по административно дело № 1 597 по описа за 2019 година на Върховния административен съд е оставено в сила прекратителното определение на Административен съд – Перник.

С Определение от 03.06.2019 година настоящия съдебен състав на основание чл. 161 от АПК, във връзка с чл. 66, ал. 1от ГПК е насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание по подадената молба за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, след като обсъди релевираните с молбата основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК регламентира възможността, в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане подателят й да поиска възстановяване на срока, като дължи да установи и докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Изречение второ от същата разпоредба пък допуска, искането да бъде направено и с жалбата, което означава пред съда. В настоящия случай е подадена жалба от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Г.И.Г. срещу Ревизионен акт № ***от 08.06.2018 година, издаден от Р.Г. Я. – началник сектор „Ревизии“ при дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София – възложител на ревизията и от Е.Д. П. – С. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № ***от 11.09.2018 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ на НАП София, която е в срок, но към която няма документ за внесена държавна такса в размер на 50 лева по сметка на съда. По така установената нередовност настоящия съдебен състав е уведомил управителя на дружеството, че следва да внесе държавна такса в размер на 50 лева, като при неизпълнение неблагоприятната последица е оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. Управителя на дружеството лично е уведомен на 10.12.2018 година за указанието да внесе държавна такса в размер на 50 лева. В тази връзка е напълно неоснователно изложеното твърдение в молбата, че не е разбрал за дължимата държавна такса, тьй като заедно с разпореждането получил и прекратителното определение, което определение е получено на 02.01.2019 година, а не на 10.12.2018 година, т.е. безспорно са налице две различни във времето дати – 10.12.2018 година и 02.01.2019 година. От друга страна с молба от 27.12.2018 година дружеството – настоящ молител представя документ за внесена държавна такса в размер на 50 лева, която дата предхожда подадената молба за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса – 09.01.2019 година и на която дата е подадена частната жалба срещу прекратителното определение. Ето защо посочения факт напълно противоречи и не кореспондира с второто изложено твърдение в молбата за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса, а именно поради запор на банковите сметки на дружеството, тьй като държавната такса е внесена и чиито размер е 50 лева. От друга страна наложения запор върху банковите сметки на дружеството е от 22.06.2018 година, т.е. почти половин година преди датата на даденото указание за внасяне на държавната такса – 10.12.2018 година. Ето защо наложения запор върху банковите сметки на дружеството не представлява „особени непредвидени обстоятелства“, тьй като страната е била наясно за запора през юни 20018 година, а не е узнала за него на 10.12.2018 година. В случая не са налице такива непредвидени обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като обстоятелства, неподвластни на страната, които обективно не е могла да предвиди, да предотврати и/или да преодолее, въпреки положени усилия и грижи. Както теорията, така и съдебната практика приемат, че факти по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК са факти от действителността, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока за обжалване, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. В тази връзка в обобщение следва да се поясни, че изложените твърдения в молбата за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса са напълно необосновани и недоказани.

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира, че направеното искане за възстановяване срока за внасяне държавна такса по обжалването на Ревизионен акт № ***от 08.06.2018 година, издаден от Р. Г. Я. – началник сектор „Ревизии“ при дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София – възложител на ревизията и от Е. Д. П. – С. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № ***от 11.09.2018 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ на НАП София е неоснователно и следва да се отхвърли.

Редовността на оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебно производство, за която съдът следи служебно, поради което е налице и Определение № 257 от 21.12.2018 година, с което е оставена без разглеждане жалбата на настоящия молител срещу ревизионния акт и е прекратено производството по делото и което определение с Определение № 3 509 от 12.03.2019 година, постановено по административно дело № 1 597 по описа за 2019 година на Върховния административен съд е оставено в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на ответника главен юрисконсулт А. К. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което молителя „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Г.И.Г. следва да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ на НАП София сумата в размер на 100 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 161, ал. 3 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Г.И.Г., с искане за възстановяване срока за внасяне държавна такса по обжалването на Ревизионен акт № ***от 08.06.2018 година, издаден от Р.Г.Я. – началник сектор „Ревизии“ при дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София – възложител на ревизията и от Е. Д. П. – С. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № ***от 11.09.2018 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ на НАП София, като неоснователна.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Г.И.Г. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ на НАП София сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: