Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 238
гр. Перник, 12.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря Н.С. и прокурора МОНИКА
ЛЮБОМИРОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 361/2019 г.
по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от **** – гр.
Перник, ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, **** против
Решение № 150/26.03.2019 г., постановено по АНД № 2285/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление № **** г.,
издадено от Директор на ****– гр. Перник, с което на касатора, в качеството му
на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ на основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1600 лв.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Искането към съда е да отмени решението на Районен съд – Перник и да постанови
друго, с което да отмени наказателното постановление.
В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът по
касационната жалба – ****– Перник е подал писмен отговор. Жалбата е оспорена,
като неоснователна. Изложени са съображения за законосъобразност на обжалвания
съдебен акт. Искането към съда е да го остави в сила.
В съдебно заседание касатора, чрез пълномощника си – адв. М.
поддържа касационната жалба. Пледира съдът да отмени обжалваното съдебно
решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание, ответникът по касационната жалба,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. оспорва жалбата. Поддържа
отговора. Моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура – Перник,
представлявана от прокурор Моника Любомирова дава заключение за неоснователност
на жалбата. Предлага на съда да остави в сила обжалването съдебно решение.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С
наказателно постановление № **** г.,
издадено от Директор на ****– гр. Перник, на жалбоподателя, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ, на основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за това, че в определения
срок – до 20.03.2018 г., не е изпълнил задължително предписание, дадено от Д
„ИТ“ – Перник с протокол № ПР1744766/24.01.2018 г.
С обжалваното решение Районен съд – Перник е потвърдил
наказателното постановление, като е приел за безспорно установена възприетата
от административно наказващия орган фактическа обстановка. Въз основа на нея е
достигнал е до извод, че е реализирано административното нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ. Преценил е, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
съставения АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията за форма и реквизити,
регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наложената имуществена
санкция е индивидуализирана при спазване разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и с нея
в най-висока степен могат да се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е валидно и допустимо.
При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр.
с чл. 84 от ЗАНН фактическата обстановка е установена правилно. Събрани са
гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване
по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане
на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането
на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
законът е приложен правилно.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател,
че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като
не е обсъдил възражението му, че наказателното постановление не му е връчено
надлежно. На първо място следва да посочи, че това оплакване няма отношение към
законосъобразността на наказателното постановление, а само към допустимостта на
подадената срещу него жалба. Това е така, защото връчването на наказателното
постановление е процесуално действие, което следва издаването му и по тази
причина не може да се отрази върху законосъобразността му. То се дължи, за да
бъде уведомено лицето, реализирало нарушението, че е ангажирана
административно-наказателната му отговорност и да му бъде дадена възможност да
се защити. По тази причина надлежното връчване на наказателното постановление е
от значение само за упражняване на процесуалното право на жалба срещу него, но
не и за законосъобразността му. С извършване на надлежно връчване започва да
тече преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване. Изтичането му без да е депозирана жалба има
за последица влизане в сила на наказателното постановление, от който момент то
подлежи на принудително изпълнение. Затова надлежността на връчването и датата,
на която е станало това имат значение при наличие на спор относно спазването на
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН или относно влизането в сила на наказателното
постановление. В настоящия случай такъв не е налице. Касаторът своевременно е
упражнил правото си на жалба и затова оплакванията му за ненадлежно връчване на
наказателното постановление са ирелевантни.
Обосновано районният съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Неоснователни са доводите на касатора, че АУАН е
съставен в отсъствието на нарушителя без да са налице предпоставките за това.
Видно от приложените писмени доказателства – покана от 15.06.2018 г., призовка
по чл. 45, ал. 1 от АПК, уведомление изх. № 120/07.06.2018 г., удостоверение за
актуално състояние и два броя пълномощни, представляващият жалбоподателя е бил
надлежно поканен чрез пълномощника си Б.Б., преупълномощена от пълномощника Н.К.,
да се яви за съставяне на АУАН. В деня и часа на поканата той не се е явил,
поради което са били налице предпоставките на по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и АУАН
законосъобразно е съставен в негово отсъствие.
В съответствие със закона районният съд е приел за
неоснователно оплакването на жалбоподателя за нарушения на разпоредбите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Видно е, че АУАН е съставен от компетентен за това
съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ орган и е със съдържанието, визирано в
чл. 42 от ЗАНН – посочени са данни за съставителя и датата на съставянето;
отразени са датата и мястото на нарушението; посочени са фактите, елемент от
неговия състав и нарушената правна норма. АУАН е подписан от съставителя и
двама свидетели. Връчен е на нарушителя по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ чрез
изпращането му по пощата и поставяне на съобщение на място за обявления в
сградата на Д „ИТ“ – Перник и на официалната електронна страница ИА „ГИТ“.
Наличието на предпоставките по чл. 146, ал. 3 от КТ са надлежно установени с
представените от административно-наказващия орган писмени доказателства –
констативни протоколи от 09.07.2018 г., 16.07.2018 г., 19.07.2018 г. и
24.07.2018 г. От тях е видно, че многократно е посещаван адреса на управление
на жалбоподателя и не е намерено лице, което да получи АУАН. Провеждан е
разговор по телефона, при който е установена невъзможността за лично връчване
на АУАН. Затова същият на основание чл. 416, ал. 3 от КТ е връчен чрез
изпращане по пощата с обратна разписка и чрез поставяне на съобщение на място
за обявления в сградата на Д „ИТ“ – Перник и на официалната електронна страница
ИА „ГИТ“ и изтичане на седемдневния срок по чл. 416, ал. 4 от КТ. Предвид
изложеното неоснователни са доводите на касатора, че констатацията на районния
съд за отсъствие на процесуално нарушение при съставянето и връчването на АУАН
е направена при нарушение на материалния закон.
Настоящият състав споделя изцяло становището на районния
съд, че наказателното постановление,
предмет на съдебен контрол е издадено от компетентния за това съгласно чл. 416,
ал. 5 от КТ орган, в изскуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН.
Правилно, с оглед установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че касаторът е
реализирал състава на 415, ал. 1 от КТ. Цитираната норма предвижда имуществена
санкция в размер от 1500 до 10000 лв. за лице, което не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Видно
от протокол №1744766/24.01.2018 г., т. 9, съставен от инспектори от Д “ИТ“, на ****
– гр. Перник, в качеството му на работодател, е дадено задължително предписание
в срок до 20.03.2018 г. да изплати на лицето С.М.Д.парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск – 4
дни за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 от
КТ, правото за ползването, на който не е
погасено по давност. За предписанието жалбоподателят е уведомен чрез връчване
на протокола на упълномощено длъжностно лице - Б.Б.. На 15.05.2018 г. инспектори
при Д „ИТ“ – Перник в протокол № 1817280/15.06.2018 г. са констатирали, че така
даденото задължително предписание не е изпълнено. Следователно касаторът в
качеството му на работодател е осъществил е нарушението по чл. 415, ал. 1 от
КТ, за което законосъобразно му е наложена имуществена санкция в близост до
минимално предвидения от закона размер, а именно – 1600 лв.
С оглед всичко изложено настоящия състав
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
150/26.03.2019 г., постановено по АНД № 2285/2018 г. по описа на Районен съд –
Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/