Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е


№ 248

 гр. Перник, 22.07.2019 т.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                             СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

                                                                                                             

при секретаря Н.С.и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 370 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) – К., представлявана от директора, чрез пълномощника му гл. ю. к. А.Г.Е., против съдебно решение № 99 от 22.03.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2176 по описа на съда за 2018г. 

 С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) ****г. на директора на РДГ–К., с което на П.А.И., в качеството му на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практиказа извършено административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1/30.01.2012 г.) във вр. с чл. 108, ал. 2 във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за  горите (ЗГ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

В жалбата се твърди, че решението на районният съд незаконосъобразно. Конкретно се възразява срещу изводите в атакувания съдебен акт за допуснато нарушение на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно датата на извършване на нарушението, непълнота на описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му, както и некоректно посочване на съответната хипотеза (предложение) от приложената санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата, П.А.И., редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, в отговор по същата, възразява срещу доводите на касатора и ги намира за неоснователни. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник. 

В съдебно заседание касаторът, РДГ–К., за представител изпраща гл. ю.к. А. Е.. Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи като основателна, като се отмени решението и се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, се явява лично. Поддържа възражението си срещу жалбата. Моли съда да отхвърли същата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК, обсъди  изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства. 

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП ****г. директорът на РДГ – К., е наложил на П.А.И. административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за това, че в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ (вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, притежаващо удостоверение за лесовъдска практика № ****г.), на чието име е издадено позволително за сеч (ПС) ****2018г. за отдел 13, подотдел „з“, в периода от 11.01.2018 г. до 11.05.2018 г., на  територията на община Перник, в землището на с. Д., в подотдел 13 „з“, не е упражнил контрол при провеждане на сечта и е допуснал да бъдат отсечени общо 40 броя дървета от зимен дъб и габър, без същите да са маркирани с контролна горска марка (КГМ) – деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. във вр. с чл. 108, ал. 2 във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.    

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 99 от 22.03.2019г., постановено по АНД № 2176 по описа на съда за 2018г., е отменил наказателното постановление.

За да постанови този резултат районният съд, след събиране и преценка на доказателствата, относими към спора и като е взел предвид доводите на жалбоподателя, е отменил процесното наказателно постановление с мотиви за проведено процесуално незаконосъобразно производство поради допуснати при съставяне на акта за установяване на нарушението и издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения, състоящи се в неустановеност и неустановимост на датата на извършване на процесното нарушение (чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), разлика относно установените при извършената проверка факти и посочените в акта и НП обстоятелства по извършване на нарушението-относно броя на отсечените дървета, некоректно посочване на приложената санкционна разпоредба, съдържаща различни хипотези, подлежащи на санкция.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно  - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК.

Настоящият състав приема следното:

Съобразно чл. 220 от АПК касационният съд възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, като напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на приобщените доказателства е установил фактическата страна на спора. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила, относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, като в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, като въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Касационният съд напълно споделя и направените от районния съд, въз основа на доказателствената съвкупност, правни изводи за допуснати в производството по издаване на процесното наказателно постановление съществени процесуални нарушения, като не намира основание да допълва същите, както и да ги преповтаря. При издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно: неустановеност на конкретния период на извършване на нарушението, както и непълно описание и некоректна правна квалификация на същото, които са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен, обуславяща отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Във връзка с горното напълно неоснователни са наведените касационни основания. Настоящият касационен състав не споделя развитите в касационната жалба доводи за липса на допуснати при издаване на оспореното пред районния съд НП съществени процесуални нарушения.

При извършената служебна касационна проверка също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд–Перник е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон.

Съобразявайки се с изложеното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на обжалваното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка не се констатираха пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен и в съответствие с приложимия закон, поради което същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд - Перник, в касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 от 22.03.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2176 по описа на съда за 2018г. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

          

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

                                     2. /п/