Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр. Перник, 31.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря Н.С.и прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 376/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Кюстендил, с адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. Цар освободител № 12, представлявана от директора – Е.С.против Решение № 113/29.03.2019 г., постановено по АНД № 166/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменен електронен фиш серия К № ****, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на Б.А.К., ЕГН ********** *** на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Изложени са оплаквания за незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът счита електронният фиш, предмет на съдебен контрол за издаден от компетентен орган, при спазване на предвидения в закона ред и форма, и при правилно приложение на материалния закон. Искането към касационния състав е да отмени съдебното решение, с което е отменен и да постанови друго, с което да го потвърди, като законосъобразен.

В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът по касационната жалба – Б.А.К., не е подал отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не е изпратил представител.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не се е явил и не бил представляван.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник, представлявана от прокурор Моника Любомирова дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила съдебното решение.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че електронният фиш, предмет на съдебен контрол е издаден, за реализиране на административно-наказателната отговорност за административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, извършено на 07.02.2018 г. в 16.45 ч. на ПП-1 Е79, км. 329+000, пътен възел Байкал, в посока гр. Благоевград, като при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, МПС марка ****с рег. № ****, собственост на Б.А.К. се е движело със скорост 107 км/ч, което е заснето с мобилно автоматично техническо средство или система № 628.

След като е обсъдил събраните доказателства е достигнал до извода, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и с предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителни реквизити за санкциониране на нарушение от вида на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, заснето с мобилно техническо средство или система, представляваща одобрен тип и технически годна към момента на използването и. За да го отмени е приел, че по делото не установено наличието на един от обективните елементи от фактическия състав на нарушението, за което е наложено административно наказание, а именно, че в мястото, в което е извършено заснемането е въведено ограничение на скоростта на движение до 60 км/ч с пътен знак В26.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и законосъобразно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е веществени и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. С определение от 04.02.2019 г., връчено на административно-наказващия орган на 11.02.2019 г. е изискал справка относно наличието на пътен знак В26 на мястото, в което е заснето нарушението и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. По този начин съдът е изпълнил задължението си по чл. 107, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН да събере по свой почин доказателствата, които са необходими за установяване на обективната истина. Непредставянето им от административно-наказващият орган, независимо от указанията на съда, обосновава извода за недоказаност на фактите, за които те се отнасят.

При това положение правилен е изводът на Районен съд – Дупница, че не са били налице предпоставките за издаване на обжалвания електронен фиш. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Правните му последици са идентични с тези на наказателното постановление – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Той е правораздавателен акт, с който се санкционират извършителите на административни нарушения, попадащи в кръга, очертан с нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП. Това са нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. С електронният фиш, предмет на съдебен контрол, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда административно наказание глоба в размер на 400 лв. за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 41 км/ч до 50 км/ч. Затова реализирането на административно-наказателната отговорност на извършителя му може да се осъществи чрез издаване на електронен фиш, при положение, че е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, което съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП може да бъде стационарно или мобилно. В настоящия случай, видно от снимков материал – клип № 911, радар № 628, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и протокол № 6-20-17 от 27.06.2017 г. заснемането е извършено с мобилна автоматизирана техническа система – TFR – 1M № 483, радар № 628, която е одобрен тип средство за измерване и съответства на изискванията за техническа годност. С нея на 07.02.2018 г. е заснето движение на лек автомобил с рег. № ****, в място с координати: EL – 23.07.0315, NL – 42.16.0830, със скорост 110 км/ч., като след приспаднат толеранс от 3% административно наказващият орган е приел, че скоростта на движение е била 107 км/ч. По делото, въпреки дадените от районния съд указания, не са представени доказателства, от които да се установи, че в мястото на заснемането, с пътен знак В26 е въведено ограничение на скоростта на движение и, че то е идентично с посоченото в електронният фиш място на извършване на нарушението. Не е представен и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който като официален документ, съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му, в случай че е изготвен в изискуемата форма и ред, може да установи горните обстоятелства. Такива не са представени и с касационната жалба.

Отсъствието на доказателства за въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта на движение до 60 км/ч, в мястото на извършеното заснемане, води на извода за отсъствие на административно нарушение. Наличието на ограничение на скоростта на движение е един от кумулативно изискуемите обективни елементи от състава на административното нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Той подлежи на доказване в съдебното производство с доказателствата и доказателствените средства, предвидени в НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че на км. 329+000 от ПП-1 Е79 – пътен възел Байкал е било въведено ограничение на скоростта на движение на пътните превозни средства до 60 км/ч. Затова и установеното и заснето с АТСС движение на лек автомобил марка ****с рег. № ****, собственост на Б.А.К. със 107 км/ч не може да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Наличието на нарушение е основание за издаването на правораздавателен акт за санкциониране извършителя му. В случая такова не е установено, поради което обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен. До този извод е стигнал и Районен съд – Дупница. Затова постановеното от него решение, предмет на касационен контрол е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113/29.03.2019 г., постановено по АНД № 166/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/