Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 255

гр. Перник, 22.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                             СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

                                                                                                             

при секретаря Н.С.и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 395 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д.Й.Д.,*** против съдебно решение № 11 от 23.04.2019г. на Районен съд – Трън, постановено по АНД № 16 по описа на съда за 2019г. 

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № ****.2019г. на началника на Районно управление (РУ)-Трън към ОД на МВР – Перник, с което на  Д.Й.Д., за извършено административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ), е наложено административно наказание „глоба“ в  размер на 400 (четиристотин) лева.

Недоволен от решението на Районен съд–Трън Д.Д. го обжалва, като твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, в противоречие с действителната фактическа обстановка, при неправилно интерпретиране на събраните писмени доказателства и при нарушаване на съдопроизводствените правила. Излага доводи за ограничаване правото му на защита поради даване ход по същество на делото пред първа съдебна инстанция въпреки нередовното му призоваване. Твърди неправилно установена от районния съд фактическа обстановка. Сочи, че към момента на извършената му проверка за управляваното от него МПС е имало сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ (ГО), а към датата на издаване на НП не е било налице нарушение. Оспорва и изводите в решението, че към момента на проверката за управляваното от него МПС не е имало действащ застрахователен договор. Сочи, че не е знаел за началния момент на действие на застрахователния договор, поради което твърди, че невиновно е извършил вмененото му нарушение. Във връзка с последното пледира маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН във вр. с целите на административното наказване, заложени в чл. 12 на ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка и да реши делото по същество, като отмени издаденото наказателно постановление.

 В съдебно заседание касаторът, Д.Й.Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, РУ – Трън към ОД на МВР–Перник, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, не е подал отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК, обсъди  изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

 Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства. 

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

С НП № ****.2019г. началникът на РУ-Трън е наложил на Д.Й.Д. административно наказание „глоба“ в  размер на 400лева, за това, че на 20.02.2019г. в 15:00 часа на път II-63, км 43+500, с посока на движение към гр. Трън, е управлявал автобус ****, собствен на гр. В., без във връзка с притежаването и използването на което ППС да е сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО“ на автомобилистите - деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Трън, който с решение № 11 от 23.04.2019г., постановено по АНД № 16 по описа на съда за 2019г., е потвърдил наказателното постановление.

За да постанови този резултат районният съд, след събиране и преценка на приобщените по делото доказателства, е приел за безспорно установено, като съответно доказано от фактическа страна, че на посочената дата, на соченото място и към посочения час, Д.Й.Д. е управлявал процесното чуждо ППС, без за същото към момента на проверката да е имало действащ, въпреки, че е сключен, договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. От правна страна, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и издаденото наказателно постановление, първоинстанционният съдебен състав е приел, че производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на Д.Й.Д. е водено от компетентни органи и е проведено съобразно процесуалните правила. На база установеното от фактическа страна решаващият съд е приел, че настоящият касатор, управлявал чуждо ППС, за което не е бил налице действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, е осъществил състав на административно нарушение именно по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което, основано в приложимия материален закон, е ангажирана административнонаказателната му отговорност с издаване на процесното наказателно постановление.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно  - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК.

Настоящият състав приема следното:

Правото на защита на настоящия касатор не е ограничено. ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.Съдебното производство е образувано по жалба на Д.Й.Д., в която същият е посочил адреса си за призоваване, на който двукратно е търсен. Правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, която разписва, че съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.

В производството пред районния съд са събрани всички необходими и относими доказателства за разкриване на обективната истина, а фактическата обстановка е пълно и точно установена, с което и правото на защита на жалбоподателя не е препятствано. Соченото в касационната жалба за неустановено, поради неучастието му в откритото съдебно заседание, обстоятелство, че към момента на проверката за управляваното ППС е имало сключен застрахователен договор, съдът намира за неоснователно. Фактът на наличие на сключен застрахователен договор е безспорно установен по делото, като е основан в относими писмени доказателства – справка от гаранционен фонд. Но не това е спорният по делото въпрос.  

Твърденията на касатора за неправилно установена от районния съд фактическа обстановка са неоснователни. Безспорно по делото е установено, че на 20.02.2019г., в 15.00ч., касаторът е управлявал МПС- автобус ****, собствен на гр. В., за което не е имало действаща застраховка "Гражданска отговорност". Фактът на сключен към момента на проверката застрахователен договор във връзка с управляваното от наказания водач ППС не е бил спорен в производството. Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ има за обективни елементи или несключен, или сключен, но недействащ договор за застраховка ГО на автомобилистите. Именно това е установено и от доказателствата по делото – факт на сключен, но недействащ застрахователен договор, поради посочване в същия на период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 21.02.2019г., т. е. недействащ към 15:00 часа на 20.02.2019г. В тази посока са и изводите на районния съд, които касационният състав изцяло споделя. За жалбоподателя е съществувало нормативно задължение да управлява автобуса, само след като се е убедил, че по отношение на него съществува сключен и валиден договор за застраховка "гражданска отговорност", защото към момента на проверката именно той е управлявал същия. Знанието на водача относно наличието или не освен на сключен и на действащ договор, каквито са следващите доводи в жалбата, е без значение за съставомерността на деянието.

 По доводите на касатора за неправилно приложен от  районния съд материален закон касателно чл. 28 от ЗАНН. Районният съд е приел, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, който извод се споделя. Нарушението е формално, безрезултатно, поради което преценка относно наличие на общественоопасни последици от същото не се дължи. От друга страна по делото не са налице доказателства за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид (арг. от чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 8 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН).

Настоящият състав приема, че наказателно постановление № ****.2019г. на началник на РУ-Трън е правилно и законосъобразно издадено, от компетентен орган, при спазване на материалния закон и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Потвърдил процесното наказателно постановление като законосъобразно, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Касационният състав не намира да са налице основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите, изложени в касационната жалба. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 от АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуални правила или неправилно приложение на закона. Решението е правилно и ще бъде оставено в сила.

Предвид това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 11 от 23.04.2019г. на Районен съд – Трън, постановено по АНД № 16 по описа на съда за 2019г. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

                                    2. /п/