Р Е Ш Е Н И Е

№ 256

гр. Перник, 22.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Н.С.и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 404 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.Г.И.,***, чрез пълномощника му адв. Б.В.,***, против съдебно решение № ****г. на Районен съд–Брезник, постановено по АНД № 150 по описа на съда за 2018г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № ****2018г. на началник отдел към ОД на МВР–Перник, Районно управление (РУ) – Брезник, с което на А.Г.И., за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобрзаност на съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Искането към съда е да го отмени и да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.

В съдебно заседание касаторът, А.Г.И., редовно призован, не се явява, за представител изпраща адв. Б.В.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, РУ–Брезник към ОД на МВР – Перник, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, не е подал отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК, обсъди изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

С НП № ****2018г. началник отдел към ОД на МВР – Перник, РУ – Брезник, е наложил на А.Г.И. административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лв. и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за това, че на 05.09.2018г. в 07:15 часа в гр. Брезник, пл. „Девети септември“, е управлявал лек автомобил ****, собствен на О. И. ***, с концентрация на алкохол в издишания въздух, установена с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510 ARDN с № 0097 концентрация от 0.87 ‰ – деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Брезник, който с решение № 29/12.04.2019г. го е потвърдил.

За да постанови този резултат районният съд е приел за безспорно установено, като съответно доказано по делото от фактическа страна, че на посочената дата, на посоченото място и към посочения час, А.Г.И. е управлявал МПС след употреба на алкохол, с посочената в акта и НП концентрация в издишания въздух. От правна страна, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и издаденото наказателно постановление, първоинстанционният съдебен състав е приел, че производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на А.Г.И. е водено от компетентни органи и е проведено съобразно процесуалните правила. На база установеното от фактическа страна решаващият съд е приел, че настоящият касатор, управлявал МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух от 0.81 ‰, е осъществил състав на административно нарушение именно по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с  чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което основано в приложимия материален закон е ангажирана административнонаказателната му отговорност с издаване на процесното наказателно постановление. Извършената от районния съд проверка относно вида и размера на наложените административни наказания е обосновала извод за съответни по вид, наложени  съобразно предвиждането на ЗДвП в кумулация,  административни наказания "глоба" и "лишаване от право" и в абсолютен размер, съответно срок. 

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно  - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК.

Настоящият състав приема следното:

Без основание са доводите в жалбата, срещу изводите на районния съд за компетентност на издателя на НП. Видно е от приобщената като доказателство по делото заповед № 313з-293/12.02.2018г. на директора на ОД на МВР – Перник, издадена на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 33 от Правилника за устройството и дейността на МВР, началник отдел, той и началник сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ в ОД на МВР – Перник, е упълномощен да издава наказателни постановления за нарушения, извършени на територията на РУ–Брезник към ОД на МВР–Перник.

Без основание са оплакванията против акта и НП. И двата акта съдържат реквизитите по чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Що се отнася до описанието на вмененото на жалбоподателя нарушение, до съдържанието му, то същото има значение за пълнотата на предявеното административнонаказателно обвинение, което следва да включва всички елементи от обективна и субективна страна на посочения в актовете административнонаказателен състав. Въпреки липсата на конкретни доводи във връзка с това оплакване на касатора, съдът намира, че описанието на процесното нарушение и на обстоятелствата по неговото извършване съдържа обективните и субективни елементи на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Поради това не е налице порок на производството, ограничил правото на защита на наказаното лице.

Неоснователно е и оплакването на касатора за недоказаност на процесното нарушение. Изводите на районния съд от фактическа страна са основани в достатъчност и съответен анализ на доказателствата, приобщени по делото, а същите са безпротиворечиви. Касационният съд възприема изцяло изводите по фактите на решаващия първоинстанционен състав, като не намира същите да не кореспондират с приобщената по делото доказателствена съвкупност. Поради това не са налице пороци в доказателствената дейност на съда, които да доведат до съмнение в изводите в решението, че деянието е осъществено така, както е вменено със съставения акт за неговото установяване, каквото е прието и в наказателното постановление.

Във връзка с горното, конкретно възражението на касатора – за неустановеност по делото на конкретната стойност на концентрация на алкохол в издишания въздух/в кръвта на водача, съдът също го намира неоснователно. По делото са приобщени необходимите на районния съд доказателства за установяването на този факт – актът за установяване на процесното нарушение, съдържащ в обстоятелствената си част данни за установената концентрация на алкохол в издишания въздух от 0.87 ‰, кореспондиращи напълно с показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, дадени пред районния съд; данните от талона за изследване (л. 34 от АНД), който се съставя в случаите на установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда (чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017 г.), в който талон водачът изрично е отказал да приеме показанията на техническото средство (чл. 3а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017г.), както и е приел извършването на медицинско и химическо изследване (чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017г.); данните от протоколите за извършено медицинско и химическо изследване, последното установило концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0.81 ‰ (л. 37 от АНД).

Предвид всичко това районният съд правилно е приел за безспорно установено по делото, че водачът е управлявал процесния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0.81 ‰ или с концентрация над 0.8 ‰, каквото е приел наказващият орган в издаденото НП, което на свой ред е основен обективен елемент от състава на административно нарушение по чл.174, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Във връзка с горното и след извършената проверка за правилното приложение на материалния закон, дължима служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че безспорно установеното, като извършено при сочените обстоятелства и от настоящия касатор деяние, покрива обективния и субективен състав на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което именно е ангажирана административнонаказателната отговорност на А.Г.И.. За това нарушение са наложени съответните по вид, в кумулация и в абсолютен законов размер административни наказания, съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН.

Изложеното мотивира касационния съд да приеме, че потвърдил процесното наказателно постановление като законосъобразно, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Касационният състав не намира да са налице основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите, изложени в касационната жалба. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 от АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуални правила или неправилно приложение на закона. Решението е правилно и ще бъде оставено в сила.

Предвид това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № ****г. на Районен съд-Брезник, постановено по АНД № 150 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/