Р Е Ш Е Н И Е

№ 258

гр. Перник, 25.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Н.С.и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 410 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на **** (****) против решение № 43 от 18.04.2019г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 54 по описа на съда за 2019г.

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № ****.2019г. на заместник-председател на **** (оправомощен със заповед № А-5/02.01.2018г. на председателя на ****), с което на ****, на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

В касационната жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд за допуснати в производството по налагане на имуществена санкция съществени нарушения на административнопроизводствените правила и конкретно чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се изолирана, едностранчива и избирателна преценка от страна на районния съд на събраните по делото доказателства в нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК, довела до нелогични и неправилни мотиви на съдебния акт. Искането на касатора е да се отмени обжалваното решение и делото да се реши по същество, като се потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, ****, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът по жалбата, **** редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, не е подал отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител Л.Л..

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК, обсъди изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

С НП № ****.2019 г. заместник-председател на **** (оправомощен със заповед № А-54/02.01.2018 г. на председателя на ****), на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 200, ал.. 1, т. 39 от ЗВ, на **** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за това, че в срок до 30.06.2018г. не е изпълнило задължително предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, дадено в констативен протокол (КП) № ****2018г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: да се развият и допълнят: инструкция за експлоатация и програма за технически контрол на язовир „П.“, със срок на изпълнение 30.06.2018г. 

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Радомир, който с решение № 43 от 18.04.2019г., постановено по АНД № 54 по описа на съда за 2019 г., е отменил наказателното постановление.

За да постанови този резултат районният съд, след събиране и преценка на приобщените по делото доказателства, е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, без да са изпълнени изискванията на сочената норма за съставяне на акта в присъствието на други двама свидетели, когато е невъзможно актът да се състави в присъствието на свидетели при извършване или установяване на нарушението. Посочил е, че описанието на нарушението, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление, не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като от двата документа не става ясно в какво точно се състои развитието и допълнението на посочената инструкция. Липсата на конкретни указания води до невъзможност на жалбоподателя да организира своята защита, тъй като на същия следва да бъде осигурена такава възможност още при съставянето на АУАН, с оглед възможността да направи писмени възражения, както при съставянето му, така и в тридневен срок от подписването му , съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Приел е също, че и в акта и в НП, в нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, некоректно е посочена, като част от нарушените законови разпоредби, нормата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, която норма не съдържа според решаващия състав задължение за спазване на предписания, каквато на свой ред е разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Въз основа на изложеното районният съд е отменил наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални пороци на воденото производство, включително ограничили правото на защита на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно  - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК.

Решението е правилно.

Възраженията на касатора за допуснато от районния съд нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК са неоснователни. При спазване на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събраните доказателства са относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение като е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които се споделят. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, който да дадат повод за отмяна на оспорения акт. Съобразно и чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Без основание са и доводите на касатора срещу изводите в решението за некоректно посочване в акта и НП на нарушените законови разпоредби. Както правилно е отбелязано в решението, задължението на адресатите на предписания, дадени им по реда на ЗВ, е инкорпорирано както в съдържанието на относимата санкционна разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ – правилно обосновала имуществената санкция, така и конкретно в разпоредбата на чл. 190а, ал. 2, предл. първо, като същото на свой ред е във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, която последна разпоредба е изведена в акта и НП. Този пропуск касационният съд не намира за абсолютно съществен в степен да обоснове във всеки случай, самостоятелно, отмяна на НП. Наказаното лице се защитава срещу фактите, не срещу правната квалификация на нарушението, поради което такъв порок съставлява относително съществено процесуално нарушение. Такова несъответствие в акта, респективно в НП, следва да се преценява с оглед конкретиката на всеки отделен случай и след оценка дали и доколко е рефлектирало върху правото на защита на наказаното лице.

Без основание е възражението на касатора срещу изводите в решението касателно приетото по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. От събраните гласни доказателствата по делото районният съд е извел правилен извод, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗАНН. Процесният акт е съставен по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, което не е посочено в същия, така и некоректно е посочено, че свидетелите са такива, по установяване на нарушението, а не по неговото съставяне.

Несподеляем е аргумента и че жалбата пред първоинстанционния съд е била просрочена. Видно от обратната разписка приложена по делото, от същата не е видно, на коя дата е получена пощенската пратка от получателя.

Предвид горното и въпреки, че касационният съд не споделя изводите в решението за непълно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване в съставения акт за установяване на процесното нарушение–порок, пренесен според решаващия първоинстанционен състав и в издаденото наказателно постановление, касационният съд намира за обосновани горните изводи на районния съд, като не намира основание да допълва мотивите на решаващия първоинстанционен състав. В своята съвкупност допуснатите в производството процесуални нарушения съставляват достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Съобразявайки се с изложеното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на обжалваното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен и в съответствие с приложимия закон, поради което същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд - Перник, в касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА № 43 от 18.04.2019г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 54 по описа на съда за 2019г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/