Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 240
гр. Перник, 01.08.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на десети юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
С участието на секретаря Н.С.и прокурора МОНИКА
ЛЮБОМИРОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 391/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция
на Националната агенция по приходите – гр. София срещу Решение № 178/18.04.2019
г., постановено по АНД № 2023/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, с което
е отменено наказателно постановление № ****.2016 г., издадено от
заместник-директор на ТД на НАП – гр. София, с което на ЕТ ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от Ц.М.Ц.на
основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 16, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 4 и ал.
5 от ЗДДС.
Касаторът е навел оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 2 от
ЗАНН. Посочено е, че районният съд неправилно е приел, че са допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.
Изложил е съображения за законосъобразност на наказателното постановление,
предмет на съдебен контрол. Искането му към съда е да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е постъпил писмен
отговор от ответника по касационната жалба - на ЕТ ****.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт К. поддържа жалбата. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се
е явил. В писмена молба, докладвана в съдебно заседание е оспорил жалбата.
Посочил е, че не са налице касационни основания за отмяна на постановеното от
районния съд решение. Искането му към съда е да го остави в сила.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол
съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
За да постанови съдебния акт, предмет на касационен
контрол, Районен съд – Перник е приел, че при извършена на 29.03.2016 г.
проверка от инспектори по приходите при ТД на НАП – София е установено, че в
търговски обект – ****, находящ се в гр. Перник, ул. ****, стопанисван от ЕТ ****,
е монтиран електронен касов апарат с фискална памет – фискално устройство модел
100 S-03 DV, с ИН ****, регистриран с потвърждение № ****.2012 г., за който
няма сключен сервизен договор. Срокът на последния такъв е изтекъл на
07.04.2013 г. Резултатът от проверката е отразен в протокол от 29.03.2016 г. За
установеното нарушение е образувано административно-наказателно производство.
Инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. София, в присъствието на двама
свидетели и на представляващия ЕТ **** е съставил АУАН № ****.2016 г. В него е
отразено, че за монтираното в търговски обект - ****, находящ се в гр. Перник,
ул. ****, стопанисван от ЕТ ****, фискално устройство модел 100 S-03 DV, с ИН ****,
регистрирано с потвърждение № ****.2012 г., през периода от 07.04.2013 г. до
29.03.2016 г. /датата на проверката/ не е имало сключен договор за техническо
обслужване и ремонт с регистрирана от БИМ сервизна фирма. Посочено е, че с това
е реализиран състава на административното нарушение по чл. 118, ал. 4 и ал. 5
от ЗДДС, във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство
на финансите. АУАН е подписан от съставителя, свидетелите и нарушителя и е
връчен на последния, с изрично отбелязване, че няма възражения.
Въз основа на него е издадено НП № ****.2016 г., с което
на ЕТ **** на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 16, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118,
ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС, за това, че през периода 07.04.2013 г. – 29.03.2016 г.
не е сключил договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана от БИМ
сервизна фирма, за фискално устройство модел 100 S-03 DV, с ИН ****,
регистрирано с потвърждение № ****.2012 г., монтирано в стопанисван от него
търговски обект – ****, находящ се в гр. Перник, ул. ****.
При така установеното от фактическа страна районният съд е
стигнал до извода за незаконосъбразност на наказателното постановление, като е
приел че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че АУАН и НП не
отговарят на изискванията, респективно на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като в тях не е отразен един от обективните
елементи от фактическия състав на нарушението, въведен със санкционната норма
на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, а именно води ли нарушението до
неотразяване на приходи, както и че квалификацията му не е извършена във връзка
с тази разпоредба.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е
валидно и допустимо.
Решението е незаконосъобразно по следните съображения:
Районният съд правилно е установил фактическата
обстановка. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84
от ЗАНН е събрал писмени и гласни доказателства, относими към всички
обстоятелства, предмет на доказване по делото. След пълното и всестранното им
обсъждане е направил обосновани изводи за настъпването на правно-релевантните
факти. При правилно установена фактическа обстановка е приложил неправилно
закона. Не съответстващ на констатираните по делото обстоятелства е изводът му
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство.
АУАН, с който е образувано производството е съставен в
срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от компетентно за това лице съгласно чл. 193,
ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в присъствието на двама
свидетели и нарушителя съобразно изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е
подписан от тях в съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. При спазване на чл. 43,
ал. 5 от ЗАНН АУАН е връчен на законния представител на едноличния търговец,
срещу който е образувано административно – наказателното производство. Същият е
посочил, че няма възражения и не е представил такива в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН. Настоящият състав намира, че АУАН съдържа всички реквизити, визирани в
чл. 42 от ЗАНН. Индивидуализиран е съставителят му с посочване на трите имена и
длъжността. Отразена е датата на съставянето му. Посочен е периодът, през който
е извършено нарушението и фактите - елемент от състава му, както и правните
норми, които регламентират дължимото поведение.
Въз основа на АУАН, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
компетентният за това орган съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и заповед № ЗЦУ
-1582/23.12.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, е издал обжалваното
наказателно постановление. Същото е в изискуемата писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Подписано е от издателя му.
Настоящият състав не споделя извода на районния съд за
неспазване на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 5 от ЗАНН
при съставянето на АУАН, съответно НП. Цитираните норми предвиждат като
задължителен реквизит на АУАН и НП описание на нарушението и посочване на
разпоредбата от закона, която го въздига като такова. Първото изискване е
изпълнено, когато актосъставителят, респективно административно-наказващият
орган е посочил фактите, които дават основание да се направи извод за
реализирано на определена дата и място нарушение от определен вид. Т. е. трябва
да са отразени и индивидуализирани всички обстоятелства, съдържащи се в
диспозицията на правна норма предвиждаща задължение или забрана за конкретно
поведение. Второто изискване е изпълнено, когато е посочена правната норма
предписваща осъществяването или забраната на определено поведение.
В конкретния случай в АУАН и в НП е посочено, че през
периода 07.04.2013 г. – 29.03.2016 г. ЕТ **** не е сключил договор за
техническо обслужване и ремонт с регистрирана от БИМ сервизна фирма за фискално
устройство модел 100 S-03 DV, с ИН ****, регистрирано с потвърждение № ****.2012
г., монтирано в стопанисван от него търговски обект – ****, находящ се в гр.
Перник, ул. ****. Така отразените факти очертават неизпълнение на вмененото с
чл. 118, ал. 5 от ЗДДС задължение на лицата, осъществяващи продажби/доставки в
търговски обекти, да сключват договори с регистрирани от Българския институт по
метрология лица за техническо обслужване и ремонт на монтираните фискални
устройства. Идентично е съдържанието на чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство
на финансите, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Според цитираната
разпоредба при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл.
3 трябва да има сключен писмен договор за техническо
обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава удостоверение за сервизно
обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД. Както нормата на чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС, така и тази на чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
Министерство на финансите предвиждат правило за поведение, изразяващо се в
задължение за сключването на договор за техническо обслужване и ремонт на ФУ.
Неосъществяването на това правно дължимо действие представлява изпълнителното
деяние чрез което се осъществява нарушението на посочените разпоредби. Адресати
на това задължение и съответно субекти на нарушението са само лицата, които
осъществяват продажби или доставки от или в търговски обект. Другите обективни
признаци от фактическия състав на нарушението са наличие на монтирано в
търговския обект фискално устройство и извършването на продажби или доставки от
или в него. Така посочените факти изпълват състава на нарушението по чл. 118,
ал. 5 от ЗДДС и чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство
на финансите. Посочването им е необходимо и достатъчно, за да бъде изпълнено
изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съставът на
нарушението по чл. 118, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите не се допълва с признаци от
обективната му страна със санкционната норма на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1
от ЗДДС. Ал. 2, изр. 1 на чл. 185 от ЗДДС предвижда съставомерен резултат –
неотразяване на приходи, но тя не е приложима
в настоящия случай. Имуществената санкция, предмет на делото е наложена
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Тя е предвидена
за формални нарушения, фактическият състав, на които е осъществен с реализиране
на изпълнителното деяние, независимо от това дали от него са настъпили
неблагоприятни последици или не. Дори и да има такива, не са съставомерни и
неотразяването им в АУАН и НП не представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените. Поради изложеното настоящият състав намира, че
АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и не е налице констатираното от районния съд
съществено процесуално нарушение. Отразените в тях факти, напълно се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства, между които не се
съдържат противоречия. От тях следва категоричният извод, че през периода
07.04.2013 г. – 29.03.2016 г. ЕТ ****, не е сключил договор за техническо
обслужване и ремонт с регистрирана от БИМ сервизна фирма за фискално устройство
модел 100 S-03 DV, с ИН ****, регистрирано с потвърждение № ****.2012 г.,
монтирано в стопанисван от него търговски обект – ****, находящ се в гр.
Перник, ул. ****, каквото задължение е имал по силата на разпоредбите на чл.
118, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите. При това положение настоящият
състав намира, че административно-наказващият орган законосъобразно е
санкционирал търговеца за неизпълнение на вмененото му с ЗДДС и Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите задължение. Изводът на Районен
съд – Перник в обратния смисъл е направен при неправилно приложение на закона.
Затова постановеното решение следва да бъде отменено, а спорът – решен по
същество.
При разрешаването му, касационният съд дължи обсъждане и
относно съответствието на наложената имуществена санкция със законовите
разпоредби, регламентиращи определянето и.
Тя е индивидуализирана от административно наказващия орган в
предвидените от чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро във вр. с ал. 1 от ЗДДС размери от
500 лв. до 2000 лв., а именно 1000 лв. Не е взето предвид, че не са налице
отегчаващи обстоятелства, които да налагат определянето и над минималния размер
от 500 лв. Административно-наказващият орган нито е посочил факти, обосноваващи
такъв извод, нито е представил доказателства, от които те да се установяват. Затова
настоящият състав намира, че на наказателното постановление, предмет на съдебен
контрол следва да бъде изменено, като наложената имуществена санкция в размер
на 1000 лв., бъде намалена до минимално предвидения в закона размер от 500 лв.
Предвид изложеното и на основание на основание чл. 221,
ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение №
178/18.04.2019 г., постановено по АНД № 2023/2018 г. по описа на Районен съд –
Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № F207944/06.10.2016 г.,
издадено от заместник директор на ТД на НАП – гр. София, с което на ЕТ ****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****,
представлявано от Цветан Митков Цветков, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение
по чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите,
във вр. с чл. 118, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на
имуществената санкция от 1000 лв. на 500 лв. /петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/