Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 241
гр. Перник, 02.08.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на десети юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
С участието на секретаря Н.С.и прокурора МОНИКА
ЛЮБОМИРОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 405/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция
на Националната агенция по приходите – гр. София срещу Решение № 293/14.05.2019
г., постановено по АНД № 423/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което
е отменено наказателно постановление № ****2019 г., издадено от директор на
офис – Перник при ТД на НАП – гр. София, с което на П.В.П., ЕГН ********** на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2, б. А от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министерство на
финансите, във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Касаторът е навел оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 2 от
ЗАНН. Посочил е, че районният съд неправилно е приел, че административното
нарушение, представлява маловажен случай и е приложил разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Счита, че то не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност сравнение с другите нарушения
от този вид, тъй като обществените отношения, които засяга са значими и по
отношение на тях е налице засилена защита, а освен това са налице и отегчаващи
отговорността обстоятелства – други извършени нарушения по КСО. Искането към
съда е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди
наказателното постановление.
В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е постъпил писмен
отговор от ответника по касационната жалба – П.В.П..
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт К. поддържа жалбата. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се
е явил и не е бил представляван.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
– Перник – прокурор Моника Любомирова е дала заключение за законосъобразност на
обжалваното съдебно решение. Предложила е на съда да го остави в сила.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол
съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
За да постанови съдебния акт, предмет на касационен
контрол, Районен съд – Перник е приел, че на 20.12.2018 г. инспектор по
приходите при ТД на НАП – София, офис – Перник, след извършена проверка в
информационната система на НАП, установил, че П.В.П., в качеството си на
самоосигуряващо се лице – упражняващ дейност като едноличен търговец, не е
подал в срок до 25.04.2018 г. декларация образец 1 - „Данни за осигурено лице“
съгласно Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ за месец март 2018 г. Декларацията е
подадена на 06.05.2018 г. по електронен път и приета с протокол с вх. № ****.2018
г. За констатираното нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2, б. А от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във вр. с
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, инспектор по приходите при ТД на НАП – София, офис –
Перник, в присъствието на свидетел и на нарушителя съставил АУАН № ****.2018 г.
и го връчил на последния. Въз основа на АУАН, директорън на офис Перник при ТД
на НАП – София издал НП № № ****2019 г., с което наложи на П.В.П.
административно наказани глоба в размер на 50 лв.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
е достигнал до извода, че наказателното постановление, предмет на съдебен
контрол е издадено в административно-наказателно производство, проведено в
съответствие с процесуалните правила, при безспорно установяване извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му, при изпълнение на
изискванията за форма и реквизити. За да го отмени е приел, че административно
– наказващият орган не е извършил преценка на смекчаващите отговорността на
нарушителя обстоятелства, наличието, на
които обосновава извод за маловажност на нарушението и съответно за неналагана
на административно наказание на основание чл. 28 от ЗАНН.
Решението е неправилно по следните съображения:
При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр.
с чл. 84 от ЗАНН районният съд е събрал писмени и гласни доказателства,
относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. След пълното
и всестранното им обсъждане е направил обосновани изводи за настъпването на
правно-релевантните факти. При правилно установена фактическа обстановка е
приложил неправилно закона. Настоящият касационен състав не споделя решаващият
извод на Районен съд – Перник за маловажност на извършеното нарушение.
Действително, краткият срок от 10 дни, с който нарушителят е забавил
изпълнението на вмененото му с чл. 3, ал. 1, т. 2, б. А от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО задължение, както
и последващото му изпълнение без намесата на административен орган, са
смекчаващи обстоятелства, но не намаляват обществената опасност на деянието до
степен, изключваща необходимостта от реализиране на
административно-наказателната отговорност на извършителя му. Видно от
приложените към касационната жалба писмени доказателства – наказателно
постановление № ****.2018 г. на директор на офис – Перник, ТД на НАП – София и
резолюция № ****.2017 г. П.П. е извършвал и други нарушения по КСО. Налагано му
е административно наказание за нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 2, б. А от Наредба
№ Н-8/29.12.2005 г. на МФ и е освобождаван от административно-наказателна
отговорност, с отправяне на предупреждение, за нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 1
от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ. Това обуславя извода за съществуваща
нагласа у нарушителя за несъобразяване с разпоредбите на осигурителното
законодателство, както и за невъзможност личната превенция по отношение на него
да бъде осъществена чрез прилагане на института, регламентиран в чл. 28 от
ЗАНН, тъй като след отправеното му предупреждение той е извършил друго
административно нарушение. Тези обстоятелства не са взети предвид от районния
съд, защото доказателства за тях са представени едва пред касационната
инстанция. Настоящият състав, обаче следва да ги съобрази. Те са отегчаващи
отговорността обстоятелства, които завишават обществената опасност на
нарушението и нарушителя и изключват наличието на основание за приложение на
чл. 28 от ЗАНН. Не без значение за този извод е и вида и характера на
извършеното нарушение. То засяга значими обществените отношения, гарантиращи
правото на работниците и служителите да получат обезщетение за невъзможността
да полагат труд, поради настъпване на съответните осигурителни рискове.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че отсъстват
основания да се приеме, че административното нарушение разкрива по-ниска степен
на обществена опасност от другите нарушения от същия вид и затова като е приел,
че на основание чл. 28 от ЗАНН извършителят му не следва да бъде наказван,
районният съд е приложил неправилно закона. Затова постановеното от него
решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде отменено, а спорът –
решен по същество.
Настоящият състав намира, че АУАН, с който е образувано
административно-наказателното производство е съставен в срока по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН от компетентно за това лице съгласно чл. 355, ал. 5 от КСО в
присъствието свидетел и нарушителя съобразно изискването на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН и е подписан от тях в съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. При спазване
на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН АУАН е връчен е лично на нарушителя. Същият е посочил,
че няма възражения и не е представил такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Въз основа на него, в
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, компетентният за това орган съгласно чл. 335,
ал. 5 от НАП, във вр. с Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП, е издал обжалваното наказателно постановление. Същото е в
изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Подписано
е от издателя му. Фактите – елемент от състава на нарушението по категоричен
начин се установяват от събраните писмени и гласни доказателства, между които
не се съдържат противоречия. От тях следва изводът, че ответникът по
касационната жалба, в качеството си на самоосигуряващо се лице – упражняващ
дейност като едноличен търговеца не е подал пред ТД на НАП – София, офис Перник
декларация образец № 1 „Данни за осигурено лице“ за месец март 2018 г. в срок
до 25.04.2018 г. Задължението за това е въведено с разпоредбата на чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, б. А от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, съгласно
които самоосигуряващите се лица подават декларация образец № 1 в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. За неизпълнението на това
задължение в чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда административно наказание глоба в
размер от 50 лв. до 500 лв. В настоящия случай административно-наказващия
орган, при съобразяване правилата на чл. 27 от ЗАНН, е наложил такава в
минимален размер от 50 лв., като е отчел наличието на всички смекчаващи
обстоятелства и законосъобразно е приел, че тя е достатъчна за постигане целите
на чл. 12 от ЗАНН .
Изложеното налага извод за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление, което с настоящото решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното и на основание на основание чл. 221,
ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ № Решение №
293/14.05.2019 г., постановено по АНД № 423/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ****2019 г.,
издадено от директор на офис – Перник при Териториална дирекция на Националния
осигурителен институт – гр. София, с което на П.В.П., ЕГН ********** *** на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв./петдесет лева/ за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2, б. А от
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министерство на
финансите, във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/