О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

241

гр. Перник, 05.08.2019 г.

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на пети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                            

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                  ЛОРА СТЕФАНОВА

 

          Като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 458/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН.

          Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от А.К.Б.против протоколно определение от 10.06.2019 г., постановено по АНД № 487/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е прекратено производството по делото.

          В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради неправилно приложение на закона. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че подадената до него молба, с вх. № 7006/05.03.2019 г. представлява искане за възобновяване на срока за обжалване на наказателно постановление № 0230182/02.02.2018 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – София. Излага се, че с нея е поискано образуване на административно-наказателно дело по подадената жалба, с вх. № 95-03-1/01.10.2018 г. по описа на ТД на НАП – София, тъй като същата не е била своевременно администрирана от наказващия орган. Посочва се, че в последната е допусната техническа грешка при индивидуализиране на обжалваното наказателно постановление, като вместо НП № 0230182/02.02.2018 г. е изписано НП № 0230181/01.02.2018 г. и с молбата се отстранява тази неточност. Жалбоподателят, счита, че съдът, като е приел, че пред него е заявено искане за възобновяване на срока за обжалване на наказателното постановление и обсъждайки го в мотивите си като неоснователно, е прекратил производството по делото, е постановил незаконосъобразно определение. Искането към касационния състав е да го отмени и да върне делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Частната касационна жалба е връчена на ответника - ТД на НАП – София. В срока по чл. 232 от АПК не е представен отговор.

          Административен съд – Перник, като взе предвид изложеното от жалбоподателя и се запозна с приложените по делото доказателства, намери следното:

          Частната жалба е подадена от надлежно легитимирано лице – страна в съдебното производство. Спазен е срокът по чл. 230 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 2 от ЗАНН. Обжалваният съдебен акт подлежи на касационен контрол. Затова е процесуално допустима.

          Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

          За да прекрати производството по делото, районният съд е приел, че жалба, с вх. № 95-03-1/01.10.2018 г. по описа на ТД на НАП - София,  не е породила правните последици, които законът свързва с подаването и, тъй като в нея погрешно е индивидуализирано обжалваното наказателно постановление. Приел е също, че депозираната направо до съда молба от 05.03.2019 г. по съществото си представлява искане по чл. 186 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН за възстановяване на срока за обжалване на наказателно постановление № 0230182/02.02.2018 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – София, в която като уважителна причина за пропускането му се сочи техническа грешка в изписване номера и датата на издаване на наказателното постановление. Изложил е съображения, че погрешното индивидуализиране на обжалваното наказателно постановление не представлява уважителна причина по смисъла на чл. 186, ал. 1 от ЗАНН за пропускане на определения от закона срок, поради което е прекратил производството по админстративно-наказателното дело, поради просрочие на жалбата въз основа на която е образувано.

          Обжалваното определение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, поради което е валидно и допустимо. Същото е незаконосъобразно.

          Решаващият съд неправилно е приел, че жалба, с вх. № 95-03-1/01.10.2018 г. не е породила суспенсивния и деволутавния си ефект, поради което наказателното постановление е влязло в сила, а за наказващия орган не е възникнало задължение да я изпрати в съда за разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, постъпването на жалба срещу наказателно постановление при административно-наказващия орган, води до възникването на задължение за него да я окомплектова с преписката и да я изпрати в съда, до който е адресирана. Законът не предвижда изключения от това правило. Следователно всяка жалба срещу наказателно постановление има деволутивен ефект – пренася правния спор за разглеждане от районния съд. В случай, че поради непосочване, погрешно посочване или друга допусната неточност, наказващият орган не може да прецени кое е наказателното постановление, което се обжалва, по аргумент от чл. 323, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 320, ал. 1 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, той е длъжен да даде указания на жалбоподателя за отстраняване на констатираните нередовности и да определи срок за изпълнението им. Само, ако не бъдат изпълнени, на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК жалбата следва да бъде върната с изричен акт. Ако наказващият орган приеме, че жалбата е редовна, той е длъжен по силата на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН да я изпрати на съда, дори и когато вече е постъпила друга жалба от същото лице срещу същото наказателно постановление.

          В настоящия случай, видно от материалите по делото, наказващият орган, повече от пет месеца не е предприел никакви действия по администриране на жалба, с вх. № 95-03-1/01.10.2018 г. Затова жалбоподателят, установявайки сам, че е допуснал техническа грешка в нея, я е отстранил с молба вх. № 7006/05.03.2019 г., подадена направо до Районен съд – Перник и е поискал да бъде изискана от административно-наказващия орган, ведно с преписката. Неправилен е изводът на районният съд, че молба с вх. № 7006/05.03.2019 г. представлява искане за възобновяване на срока за обжалване на наказателно постановление № 0230182/02.02.2018 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – София. В нея не са наведени обстоятелства, от които да следва такъв извод. Напротив, посочва се, че срокът за обжалване на НП № 0230182/02.02.2018 г. е спазен, но поради техническа грешка в жалбата, вместо него е посочено друго наказателно постановление. Затова настоящият състав намира, че молба вх. № 7006/05.03.2019 г. представлява молба за отстраняване на нередовност в жалба  вх. № 95-03-1/01.10.2018 г., а не искане за възобновяване на срока за обжалване на  НП № 0230182/02.02.2018 г. При това положение решаващият извод на касационният състав е, че жалба с вх. № 95-03-1/01.10.2018 г. е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на НП № № 0230182/02.02.2018 г. От материалите по делото се установява, че жалбоподателят е санкциониран с две наказателни постановления, издадени от заместник директора на ТД на НАП – София, с №№ 0230181/01.02.2018 г. и 0230182/02.02.2018 г. Срещу първото е подал, чрез наказващия орган, жалба вх. № 95-03-1/2/18.09.2018 г., която на основание чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е изпратена в съда, ведно с преписката, с писмо изх. № 1103-2331/27.09.2018 г. и е образувано АНД № 1722/2018 г. по описа на ПРС.

          Наказателно постановление № 0230182/02.02.2018 г. е връчено на жалбоподателя на 28.09.2018 г./разписка – лист 7 от делото/. С писмо с пощенско клеймо от същата дата до ПРС той е подал жалба, получена при наказващия орган на 01.10.2018 г. и заведена с вх. № 95-03-01/01.10.2018 г. Въпреки задължението си по закон, наказващият орган не е предприел действия по администрирането и. С молба от 05.03.2019 г., подадена до съда, жалбоподателят е отстранил допуснатата в нея нередовност, като е посочил, че предмет на обжалване е не НП № 0230181/01.02.2018 г., а НП № 0230182/02.02.2018 г. При това положение и доколкото, последното е връчено на жалбоподателя на 28.09.2018 г., а поправената нередовна жалба е подадена на същата дата, то срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен и съдебното производство по обжалване на наказателно постановление № 0230182/02.02.2018 г., издадено от заместник – директора на ТД на НАП – София, за което е образувано АНД № 487/2019 г. по описа на ПРС, е процесуално допустимо. Изводът на Районен съд – Перник в обратният смисъл е неправилен, затова постановеното от него протоколно определение от 10.06.2019 г., с което е прекратено съдебното производство, следва да бъде отменено като незаконосъбразно, а делото – върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

          ОТМЕНЯ протоколно определение 10.06.2019 г., постановено по АНД № 487/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е прекратено производството по АНД № 487/2019 г. по описа на Районен съд Перник.

          ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съдебен състав на Районен съд - Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

 

                                                                             2.  /п/