Р Е Ш Е Н И Е

№263

гр. Перник, 18.09.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

В присъствието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа административно дело № 310/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е.Г.Д., ЕГН ********** *** против Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. *** № ***.

Ищецът твърди, че с наказателно постановление № 14-10525-000675/15.07.2014 г. на началник група „ПП“ към СДВР на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 50 лв. Сочи, че наказателното постановление е отменено с решение № 61/02.01.2019 г., постановено по АНД № 2412/2018 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 31.01.2019 г. Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което на 19.01.2018 г. е сключил договор за правна защита и съдействие, в изпълнение на който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност наказателно постановление.

Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление 14-10525-000675/15.07.2014 г. на началник група „ПП“ към СДВР, отменено с влязло в сила съдебно решение № 61/02.01.2019 г., постановено по АНД № 2412/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.05.2019 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на Окръжна прокуратура – Перник.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – СДВР. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че не дължи обезщетение за настъпилите имуществени вреди, тъй като по делото не е доказано, че наказателното постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение. Оспорва наличието на вреда, като сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение е насрещна престация за извършена услуга и не представлява отрицателно изменение в имуществената сфера на ищеца, тъй като срещу нея е получил адвокатска услуга. Оспорва наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и направения от ищеца разход, тъй като адвокатската защита по административно-наказателни дела не е задължителна. Твърди се, че не е налице договор за правна защита и съдействие, както и надлежно установяване на заплатено адвокатско възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на заплатеното в настоящото производство адвокатско възнаграждение. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Окръжна прокуратура – Перник е изразила становище за основателност на предявения иск. Предложението към съда е да го уважи.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил представител. Представил е писмени бележки, докладвани в съдебно заседание, в които заявява, че оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Моника Любомирова изразява становище за основателност на предявения иск. Предлага на съда да го уважи.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт на администрацията, чийто адресат е той, е отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял имуществени вреди.

От изисканото и представено АНД № 2412/2018 г. по описа на Софийски районен съд се установява, че с решение № 61/02.01.2019 г., постановено по посоченото административно-наказателно дело, влязло в сила 31.01.2019 г., е отменено наказателно постановление № 14-10525-000675/15.07.2014 г. на началник група „ПП“ към СДВР, с което на ищеца на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. Затова настоящият състав приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред акт на администрацията.

Видно от приложеното АНД № 2412/2018 г. по описа на Софийски районен съд, жалбата срещу наказателното постановление е изготвена и подписана от адвокат Г.Б.. Той е представлявал ищеца, в качеството му на жалбоподател по административно-наказателното дело. Като негов процесуален представител е получавал изпращаните призовки и съобщения. Тези процесуални действия са извършени въз основа на упълномощаване от ищеца от 19.01.2018 г. и сключен на същата дата договор за правна защита и съдействие, приложен към административно-наказателното дело. За предоставената му правна помощ и съдействие, ищецът е заплатил на адвокат Б., в брой, сумата от 300 лв. Това е отразено в представения договор. Затова, съдът приема, че в резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията, ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Неоснователни са възраженията на ответника, че твърдените вреди не са в причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй като защитата от адвокат в производството по съдебно обжалване на наказателно постановление не е задължителна. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК условие за допустимост на предявения иск е отмяната на акта на администрацията по съответния ред. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление е съдебното обжалване. Правото на ползване на адвокатско защита в административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита, освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.

Настоящият състав намира за неоснователно и възражението за прекомерност на така заплатеното възнаграждение. По силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът му се определя по договаряне между адвоката и довереника. Той трябва да отговаря на критериите за справедливост и обоснованост и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В конкретния случай съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за осъществената от адв. Б. правна защита и съдействие по АНД № 2412/2018 г. по описа на СРС, е 300 лв. В такъв размер и заплатената от ищеца сума за предоставената му по административно-наказателното дело правна защита. Затова адвокатското възнаграждение не е е прекомерно, а предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законната лихва за забава. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на изпълнение, затова по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от деня на поканата. В настоящия случай забавата е настъпила с постъпването на исковата молба в съда – 02.05.1019 г. От този момент ответникът дължи заплащане на обезщетение върху присъдената главница. Затова предявеният акцесорен иск е основателен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника следва да се възложат, направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019 г., ищецът е заплатил за осъщественото от адв. Б. процесуално представителство, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. такъв е и минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото. Затова в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 310 лв., от които: 300 лв., направени за адвокатско възнаграждение и 10 лв. – за държавна такса.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. *** № *** да заплати на Е.Г.Д., ЕГН ********** ***, по банкова сметка, *** „***“ АД, с IBAN ***./триста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 14-10525-000675/15.07.2014 г. на началник група „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи, отменено със съдебно решение № 61/02.01.2019 г., постановено по АНД № 2412/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. Антим І № 5 да заплати на Е.Г.Д., ЕГН ********** *** сумата от общо 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/