Р Е Ш Е Н И Е

№ 378

гр. Перник, 27.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретар Емилия Владимирова, с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура–Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 322/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Е.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, чрез представителя си по пълномощие адв. Г.Б.,***, против Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), със седалище гр. ***.

С исковата молба се претендира присъждане на сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от платено адвокатско възнаграждение по повод обжалването на наказателно постановление (НП) № 14-0229-000131 от 02.07.2014г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ (ПП) към СДВР, отменено като незаконосъобразно с решение от 26.03.2018г. на Софийски районен съд, постановено по АНД № *** по описа на съда за 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 300 лв., считано от дата-19.04.2018г.-дата на влизане в сила на решението, постановено по АНД № *** по описа на съда за 2018 г. – 19.04.2018 г., до окончателното й изплащане, както се иска и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от адв. Г.Б., в който се излагат аргументи за основателност и доказаност на исковите претенции и се иска същите да се уважат. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по иска–Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован не изпраща представител. В депозираните по делото писмени бележки се излагат доводи за неоснователност на предявения иск. Иска съдът да отхвърли исковите претенции като недоказани. Прави се и искане да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник пледира искът да се уважи изцяло като основателен и доказан.

Административен съд–Перник, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С НП № 14-0229-000131 от 02.07.2014г., началник група в отдел „ПП“ към СДВР е наложил на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП на Е.Г.Д. административни наказания: „глоба“ в размер на 20 лв., „глоба“ в размер на 50 лв. и „глоба“ в размер на 10 лв. за извършени административни нарушения.

Наказателното постановление е обжалвано пред Софийски районен съд. Образувано е АНД № ***/2018г.. По това съдебно производство Д. е бил представляван от пълномощник-адв. Г.Б., с когото сключил договор за правна защита и съдействие №09381 от 19.01.2018г. Видно от съдържанието на същия договореното и изплатено в брой възнаграждение на процесуалния представител е в размер на 300.00 лева. С решение от 26.03.2018г., постановено по АНД № *** по описа на съда за 2018г., Софийски районен съд е отменил изцяло наказателно постановление № 14-0229-000131 от 02.07.2014г., издадено от началник група в отдел „ПП“ към СДВР. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 19.04.2018г..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт, незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от длъжностно лице при ответника. Областните дирекции на Министерство на вътрешните работи са юридически лица, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а съгласно чл. 9, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи областната дирекция на МВР в София-град се нарича Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). СДВР е юридическо лице на бюджетна издръжка, в състава на която, като структурно звено, влиза отдел "Пътна полиция", началник група към който отдел е издал отмененото наказателно постановление. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

В чл. 204 от АПК са предвидени предпоставките, при които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са допустими за разглеждане. Съгласно ал. 1, първата предпоставка за допустимост на иска, когато се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, е той да бъде отменен по съответния ред, т. е. изисква се предварителното установяване по предвидения от закона ред на незаконосъобразността на административния акт със съответен влязъл в сила акт – решение, преди да се пристъпи към производството по чл. 203 и сл. от АПК по претендирането на вреди. В тази връзка ще се отбележи, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен актът. В настоящото производство е недопустимо преразглеждането на отменения по съответен ред акт. Условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая такава отмяна е налице.

По основателността:

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността на държавата се характеризира като обективна, безвиновна, и в този смисъл вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение. В случая е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск–отменен по съответния ред акт на администрацията. Издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – НП № 14-0229-000131 от 02.07.2014г., издадено от началник-група в отдел ПП към СДВР, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение от 26.03.2016г., постановено по АНД № ***/2018 г. по описа на Софийски районен съд. Съдебният акт е влязъл в сила на 19.04.2018 г.

Отмененото наказателно постановление е и акт, издаден при изпълнение на административна дейност. Налице е и втората предпоставка за уважаване на предявения иск. Съобразно мотивите към т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014г. се приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Постоянната съдебна практика е непротиворечива и е в смисъл, че НП са актове, издадени в резултат на административна дейност. В този смисъл е тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС.

С оглед на това е налице първата от визираните в чл. 204, ал. 1 от АПК предпоставки, а именно отменен, като незаконосъобразен, акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

Следващата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ е наличието на вредоносен резултат, реално настъпили за ищеца вреди (имуществени или неимуществени).

Отмяната на наказателното постановление като властнически акт на административен орган, представлява материалноправно основание по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, за търсене на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по ТД № 2/2016г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-ищецът не би потърсил помощ от адвокат, ако срещу него не е било издадено процесното наказателно постановление, което безспорно представлява акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Това е така, тъй като за ищеца не е съществувал друг ред за защита срещу наказателното постановление, освен оспорването му съдебен ред.

Предвид изложеното, вземанията за разноски, представляващи сумите, заплатени на адвокат за осъществяване на защита при оспорване на наказателни постановления пред съда, представляват имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен властнически акт и е непосредствена последица от него. С оглед на това, неоснователни са доводите на ответника, че претърпените от ищеца имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Не се споделя и аргументът на ответника, че ищецът сам е избрал да се защитава от адвокат при обжалване на наказателното постановление, при обжалването на което адвокатската защита не е задължителна. Право на всяко лице, което е обвинено в извършване на административно нарушение, е да потърси защита на правата си и в тази връзка да наеме адвокат, който да му окаже правна помощ. Причината, за да се стигне до заплащането на адвокатски хонорар е единствено издаденото наказателно постановление. Адвокатската защита по делата от административнонаказателен характер не е задължителна, но право на всяко лице е да ползва такава защита, ако прецени. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.

Във връзка с възражението на ответника за недоказаност по делото на факта на подписване на валиден договор за правна защита и съдействие: По въпроса за доказването на разноските в исковото производство ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките в случая са налице: по делото има приложен договор за правна защита и съдействие и в същия е отбелязано плащане в брой и веднага. Същият има значението на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Изготвеният и своевременно представен пред съда договор има положени два подписа, като автентичността им не се оспорва от ответника по иска. С тези два подписа се удостоверява истинността на съдържанието му, в това число и заплащането на сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение. Законодателят е дал възможност на страните по договор за правна помощ и съдействие именно по този ред да установят действително извършените от тях действия във връзка с определянето на правата и задълженията си и изплащането на адвокатско възнаграждение. Представеният договор съдържа всички необходими реквизити – страни, размер на сума, действия по извършване на действително плащане и представлява именно разписка и доказателство за извършеното плащане. Следователно същият отговаря изцяло и на изискуемия се по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор. С оглед на изложеното искът е доказан и по размер.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно: По разбиране и на състава предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В конкретния казус делото пред Софийски районен съд е от административнонаказателен характер. Наложеното административно наказание е глоба и адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради тази причина договореното адвокатското възнаграждение се основава на действащи правни норми, указващи начина на определяне на адвокатските възнаграждения и заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер. Следователно неоснователни се явяват аргументите на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С оглед на изложеното, разгледан и по същество, предявеният иск за сумата от 300 лв., представляващи обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконосъобразното административнонаказателно обвинение, е ползвал услуги на адвокат. Между адвокатът и наказаното лице на 19.01.2018г. е сключен договор за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено веднага, изцяло и в брой при подписване на договора. Така направените разноски представляват имуществена вреда, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконосъобразно обвинение в извършено административно нарушение и тази вреда е пряка последица от проведеното срещу ищеца административнонаказателно производство, приключило с отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Тези разноски се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното обвинение, т. е. се явяват такива, които са включени в обхвата на чл. 4 във връзка с  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и подлежат на репариране по този ред. Не се констатират предпоставки на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Поради това искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен.

С оглед на това предявеният иск е основателен и доказан. Същият ще бъде уважен в пълен размер. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред акт.

При този изход на спора следва да се разгледа и искът за присъждане на законната лихва. Задължението за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Предвид това, че искът за обезщетение е основателен в размер на 300 лева, то законна лихва се дължи на ищеца върху така определеното обезщетение. Съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление е влязло в сила на 19.04.2018 г. и от този момент се дължи законната лихва. По делото обаче не са нали данни да е отправена покана до ответника за изплащане на парично задължение от тази дата. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на изпълнение, за това по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от деня на поканата. В настоящия случай забавата е настъпила с постъпването на исковата молба в съда – 08.05.2019г. и от този момент ответникът дължи заплащане на обезщетение върху присъдената главница. Претенцията за присъждане на законната лихва от дата 19.04.2018г. до 08.05.2019г. е недоказана и следва в тази част да се отхвърли. Предявеният акцесорен иск за заплащане на законната лихва върху главницата е основателен от 08.05.2019г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника следва да се възложат, направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие № 13256 от 07.05.2019г., ищецът е заплатил за осъществената от адв. Г.Б. правна помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. такъв е и минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото производство. Затова в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 310 лв., от които: 300 лв., направени за адвокатско възнаграждение и 10 лв., за държавна такса.

Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 203 от АПК във вр. с  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** да заплати на Е.Г.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 300.00лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди–заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията–наказателно постановление № 14-0229-000131/02.07.2014г. на началник група „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи, отменено със съдебно решение от 26.03.2018г., постановено по АНД № ***/2018г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2019г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за присъждане на законната лихва върху главницата от 19.04.2018г. до 08.05.2019г., като недоказан.

ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Антим І" № 5 да заплати на Е.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 310. 00 (триста и десет) лева съдебни разноски по АД № 322/2019г. по описа на Административен съд–Перник.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:/п/