Р Е Ш Е Н И Е

№ 374

Гр. Перник, 20.09.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 520 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.С.Т. с ЕГН ********** ***, срещу съдебно решение № 98 от 17.06.2019 година, постановено по АНД № 133/2019 година по описа на Районен съд Радомир. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1534939, издаден от ОД на МВР Перник, с който на П.С.Т. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че районният съд неправилно е възприел процесното нарушение за доказано по несъмнен начин. По същество излага доводи, че за процесното нарушение, установено посредством използване на мобилна система за контрол на скоростта, който факт не оспорва, приложим е общият ред на ЗАНН за водене административнонаказателно производство, а не редът по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, съответно за нарушението е следвало да бъде съставен акт, съответно издадено наказателно постановление, а не издаван електронен фиш. Основава доводите си в ТР № 1/26.02.2014 година на ВАС по ТД № 1/2013 година, в текста на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в частта относно израза „отсъствие на контролен орган“, както и в §1, т. 65 от ДР на ЗДвП, съдържащ легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС), съответно стационарни и мобилни и конкретно относно използваните изрази „в присъствието“ и „в отсъствието“ на контролен орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и отмени издадения електронен фиш.

В проведеното съдебно заседание касаторът П.С.Т., редовно призован не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба ОД на МВР Перник, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник, счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Със съдебно решение № 98 от 17.06.2019 година, постановено по АНД № 133/2019 година по описа на Районен съд Радомир е потвърден ЕФ серия К № 1534939, издаден от ОД на МВР Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, с който на П.С.Т. е наложено административно наказание „Глоба“ за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд Радомир, след събиране и преценка на относимите по делото доказателства, е приел за безспорно от фактическа страна, че на 17.03.2017 година, около 13:25 часа, в с. Прибой, община Радомир, по път ПП-I 6, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, и след отчетен толеранс от 3 км/ч в полза на водача на МПС, предвид използваната за установяване на нарушението на АТС, автомобил с рег. ****, собственост на касатора, се е движел със скорост от 70 км/ч. Скоростта на автомобила била регистрирана посредством използването на мобилна АТС TFR-1M № 579, монтирана в полицейски автомобил, работеща в стационарен режим. За така установеното, на собственика на автомобила, по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на основание чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.

При така установените факти Районен съд Радомир след извършена цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел същото за водено без допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на ЕФ на това основание.

Разгледал спора по същество, на база установеното по фактите, е приел, че безспорно установеното от обективна и субективна страна, реализира състав на административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено с посочения в ЕФ лек автомобил, собствен на касатора, и при описаните в ЕФ обстоятелства, а наложеното административно наказание в законоустановените вид и размер.

Пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основание не са представени.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Радомир фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния съд правни изводи за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на настоящия касатор.

Без основание е оплакването на касатора, че процесното производство е следвало да бъде водено по общия ред на ЗАНН, а не по специалния ред на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което издаването на ЕФ вместо НП е незаконосъобразно.

Със Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП) (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 година), чрез добавяне в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 на ЗДвП на термина „автоматизирано“ към „техническо средство“, а също и „система“, законът вече регламентира използването на „автоматизирано техническо средство или система“ за установяване на нарушения на ЗДвП, с което са съобразени изцяло мотивите на цитирания от касатора тълкувателен акт (ТР №1 от 26.02.2014 година по ТД №1/2013 година на ВАС) относно използването на мобилни технически средства за установяване на нарушенията, свързани с превишаване от страна на водачите на ППС на ограниченията на скоростта на движение. Понятието АТСС на свой ред е дефинирано в § 6, т. 65 на ДР на ЗИДЗДвП (ДВ бр. 19 от 13.03.2015 година) – „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“ Следователно, при използването на мобилните системи за контрол контролният орган, независимо че „присъства“, не се намесва в работата на средството/системата, а единствено слага начало и край на работния му процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след приключване на контрола го демонтира. Що се отнася до израза „в отсъствието“, с оглед систематичното му място в изречение първо на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, предвид и граматическо тълкуване на текста, същият се възприема като отнасящ се до издаването на ЕФ (след установяване на нарушението), без да сочи реда за установяването на нарушението. Факт към датата на извършване на процесното нарушение и издаването на ЕФ са и разпоредбите на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Издадената на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП наредба е във връзка с предвидената в чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП възможност за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да се използват технически средства или системи, респективно и със законово уредената съкратена, специална процедура за реализиране на административнонаказателна отговорност, регламентирана в чл. 189, ал. 4 и следващите от ЗДвП.

В процесния случай, съобразено с разпоредбите на ЗДвП и Наредбата, за установяване на процесното нарушение е използвана мобилна АТСС – техническо средство от одобрен тип, преминало последваща периодична и в срок на валидност, проверка за съответствие с одобрения тип, като в производството стриктно е следван уредения специален процесуален ред. Съобразяването на относимите разпоредби ЗДвП и разпоредбите на Наредбата в проведеното специално производство по налагане на административно наказание е изследвано и съответно мотивирано от страна на районния съд.

Без основание е и бланкетното оплакване на касатора за недоказаност на процесното нарушение. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, поради което не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи за доказаност на деянието и неговото авторство, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Касационният състав напълно споделя и изводите на първата съдебна инстанция за правилно приложение на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността на настоящия касатор по реда на чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Движението в населено място на МПС със скорост от 70 км/ч, при валидно общо ограничение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за движение със скорост, непревишаваща 50 км/ч, покрива именно вменения административнонаказателен състав.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 98 от 17.06.2019 година, постановено по АНД № 133/2019 година по описа на Районен съд Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/