№392
Гр. Перник, 25.10.2019
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 146 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161
от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба
на „***“ ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
представлявано от управителя С.А.Х. срещу Ревизионен
акт № Р-22001415003605-091-001 от 24.10.2018 година, издаден от М. А. К. – възложил
на ревизията и С. С. Ц. – ръководител на ревизията, който е потвърден частично с
Решение № 59 от 11.01.2019 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
– осигурителна практика“ София, в частта с която е извършено увеличение на
финансовия резултат на дружеството за 2014 година по Закона за корпоративното
подоходно облагане и са определени допълнителни задължения за корпоративен
данък за 2014 година в размер на 233 821.99 лева и лихва за забава в
размер на 84 677.97 лева.
Жалбоподателят твърди, че така издадения РА, потвърден частично с Решение № 59 от 11.01.2019 година на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София, в
частта с която е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за
2014 година по Закона за корпоративното подоходно облагане и са определени
допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014 година в размер на
233 821.99 лева и лихва за забава в размер на 84 677.97 лева е
постановен при неправилно приложение на материалния закон, тьй като не е налице
отклонение на договорените цени при сделките с недвижими имоти, като са
продадени на пазарни цени, както и наетата строителна техника е свързана с притежаваните
недвижими имоти на дружеството – жалбоподател. Моли съда да отмени РА в
оспорената част, като незаконосъобразен, неправилен и необоснован.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2019 година
жалбоподателя „***“ ЕООД редовно призован се представлява от адвокат В.Б. ***,
който моли съда да отмени ревизионния акт в оспорената част, като
незаконосъобразен. Подробни съображения са развити в представените писмени
бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен
списък.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2019 година
ответникът по жалбата – директора на Дирекция „ОДОП“ София редно призован не се
явява, представлява се от главен юрисконсулт ***, който оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я отхвърли. Подробни съображения
развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура Перник, редовно уведомена за
възможността за встъпване в настоящото производство, не изразява становище по
жалбата.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от
АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация в срока по
чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да се разгледа по изложените в
същата доводи.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Административното производство по издаване
на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-22001415003605-020-001 от 21.05.2015 година, издадена от Венета Василева
Владимирова – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
София, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването
на ревизия на настоящия жалбоподател /„***“
ЕООД/ за определяне на задължения на дружеството по ЗКПО
за данъчните периоди от 01.01.2014 година до 31.12.2014 година и по ЗДДС за
данъчните периоди от 06.02.2015 година до 30.04.2015 година. В заповедта е
определен срок от три месеца за извършване на ревизията. Издадената заповед е
връчена на дружеството – жалбоподател по електронен път на 05.06.2015 година,
съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК.
Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22001417005604-020-007 от 10.07.2017 година на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срока
на ревизията е продължен, като е указано да завърши до 24.01.2018 година.
Издадената заповед е връчена на дружеството – жалбоподател по електронен път на
10.07.2017 година, съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК.
Със Заповед за спиране № Р-22001415003605-023-001
от 13.08.2015 година на основание чл. 34 от ДОПК производството по извършване
на ревизията е спряно, считано от 13.08.2015 година до приключване на друго
контролно или административно производство.
Със Заповед за възобновяване № Р-22001415003605-143-001
от 20.11.2015 година на основание чл. 35 от ДОПК производството по извършване
на ревизията е възобновено, считано от 20.11.2015 година. Издадената заповед е
връчена на дружеството – жалбоподател по електронен път на 11.01.2016 година.
Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-22001415003605-020-002 от 15.12.2015 година на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 4 от ДОПК е
определен нов екип от органите по приходите, които да извършат ревизията и нов
срок за завършването й – 15.01.2016 година.
Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-22001415003605-020-003 от 11.01.2016 година на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 4 от ДОПК е
определен нов екип от органите по приходите, които да извършат ревизията и нов
срок за завършването й – 15.02.2016 година.
Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-22001415003605-020-004 от 08.02.2016 година на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 4 от ДОПК е
определен нов екип от органите по приходите, които да извършат ревизията и нов
срок за завършването й – 16.05.2016 година.
Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-22001415003605-020-005 от 14.05.2016 година на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 4 от ДОПК е
определен нов срок за завършването й – 16.11.2016 година.
Със
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22001415003605-020-006
от 11.11.2016 година на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл.
114, ал. 4 от ДОПК е определен нов срок за завършването й – 16.05.2017 година.
Със Заповед за спиране № Р-22001415003605-023-002
от 27.04.2017 година на основание чл. 34 от ДОПК производството по извършване
на ревизията е спряно, считано от 27.04.2017 година до решението на Софийски
градски съд по търговско дело № 3407/2016 година.
Със
Заповед за възобновяване № Р-22001415003605-143-002 от 04.07.2017 година на
основание чл. 35 от ДОПК производството по извършване на ревизията е
възобновено, считано от 04.07.2017 година и срок на ревизията до 24.07.2017
година. . Издадената заповед е връчена на дружеството – жалбоподател по
електронен път на 04.07.2017 година.
Със
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22001415003605-020-008
от 10.07.2017 година на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл.
114, ал. 4 от ДОПК е определен нов срок за завършването й – 24.01.2018 година.
Със
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22001415003605-020-008
от 19.01.2018 година на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл.
114, ал. 4 от ДОПК е определен нов срок за завършването й – 05.06.2018 година.
За резултатите от
ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001415003605-092-001
от 15.06.2018 година /, връчен по електронен път на жалбоподателя на 20.06.2018
година, относим за оспорената част от РА/, в срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК, с който е установено от проверяващите органи по
приходите, че дружеството – жалбоподател е регистрирано по ДОПК на 03.12.2008
година с дейност „Търговия с обработващи машини и части за тях“, като от края
на 2014 година инвестира в покупките на недвижими имоти с цел отдаване под наем
и препродажба. Дружеството организира своето текущо счетоводно отчитане и
изготвя периодичните и годишни финансови отчети в съответствие с Националните
стандарти за финансово отчитане за малки и средни предприятия. Дружеството
притежава недвижими имоти посочени в таблица 1 /лист 43 и 44/, както и разполага
с налични машини, стоки, оборудване и стопански инвентар – таблица 3 /лист 44/.
Ревизиращият екип е извършил проверка на декларираната в информационния масив
на НАП годишна данъчна декларация за 2014 година и е сравнил данните в
счетоводството на дружеството ГДД, ОПР, баланс 2014 година, оборотна ведомост,
главна книга, справки за извършени разходи, първични и вторични счетоводни
документи, при което е установено, че през 2014 година дружеството финансира
дейността си чрез привлечени средства, които са отразени по сметка 499 на
оборотната ведомост, с кредитно салдо в размер на 2 423 622.74 лева. Дружеството
е реализира приходи от продажбата на недвижими имоти, като е продало апартамент
№ 12, находящ се в гр. Велико Тръново, ул. „***“ № ***, за което е издало
фактура № 9000000010/21.12.2014 година с
данъчна основа /ДО/ 58 674.90 лева и данък добавена стойност /ДДС/ в размер
на 11 734.98 лева, която сума е получило по банков път на две части. Така
посочения апартамент е придобит чрез покупка от доставчика „***“ ЕООД на 13.11.2014
година за който е издадена фактура № 591 от 14.11.2014 година. С акт за
възлагане на експертиза № Р-22001415003605-01-001 от 10.02.2016 година е
изготвена такава, с която е установено, че пазарната стойност на имота е
72 953 лева, т.е. разликата е 14 278.81 лева, представляваща отклонение
от пазарната стойност. На основание установеното е преобразуван счетоводния
финансов резултат със сумата в размер на 14 278.81 лева. Ревизиращите
органи са установили, че дружеството е реализира и приходи от продажбата на
недвижими имоти – УПИ ***, УПИ № *** и УПИ № ***, находящи се в с. ***, община
Бяла, за което е издало фактура № 9000000011/22.12.2014 година с данъчна основа
/ДО/ 460 000 лева и данък добавена стойност /ДДС/ в размер на 92 000 лева,
която сума е получило по банков път на 23.12.2014 година. Така посочените
недвижими имоти са придобити чрез покупка от доставчика „***“ ЕООД на
14.11.2014 година за които е издадена фактура № *** от 14.11.2014 година с
данъчна основа /ДО/ 265 388.58 лева и данък добавена стойност /ДДС/
55 064.53 лева. С акт за възлагане на експертиза № Р-22001415001025-01-001
от 22.04.2015 година е изготвена такава, с която е установено, че пазарната
стойност на имотите е 2 666 325 лева, т.е. разликата е
2 206 325 лева, представляваща отклонение от пазарната стойност. При
определяне на пазарните стойностни на процесните имоти са използвани средни
офертни стойности за предлагани имоти в гр. ***, гр. Балчик и гр. ***. На
основание установеното е преобразуван счетоводния финансов резултат със сумата
в размер на 2 206 325 лева. Наред с това е установено, че счетоводния
финансов резултат следва да се преобразува в увеличение със сумата на
разходите, които не се признават за данъчни цели, като разходи несвързани с
дейността на дружеството в размер на 84 000 лева – наем на 1 брой трошачка
с единична цена 15 000 лева, наем на ПТС 5 броя с цена 50 000 лева и
наем на багер „Хитачи“ 1 брой с единична цена 19 000 лева. След
преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството – жалбоподател е
формирана данъчна печалба в размер на 2 338 218.87 лева, като е
определен корпоративен данък в размер на 233 821.89 лева и лихва за забава
в размер на 84 677.97 лева.
Въз основа на издадения РД в срока по чл.
119, ал. 2 от ДОПК е бил издаден и Ревизионен акт /РА/ № Р-22001415003605-091-001 от 24.10.2018 година.
С процесния РА /в оспорената
част/ е установено, че срещу РД дружеството не е подало възражение. С РА е
установено, че при продажбата на описаните по – горе недвижими имоти е налице
отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, поради
което е преобразуван счетоводния финансов резултат за данъчни цели със сумата в
общ размер на 2 338 218.87 лева /2 206 325 лева за
поземлените имоти и 14 278.81 лева за
апартамента/, тьй като се отклоняват от пазарните цени. С РА е установено също,
че на дружеството – жалбоподател на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО следва да бъде
преобразуван счетоводния финансов резултат със сумата за разходите в общ размер
на 84 000 лава – външни услуги, тьй като посочените разходи не са свързани
с дейността на дружеството. В случая ревизионен акт е издаден от
компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазване на административно – процесуалните
правила.
В срока по чл.
152, ал. 1 от ДОПК РА № Р-22001415003605-091-001
от 24.10.2018 година е обжалван от ревизираното дружество изцяло пред директора
на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП с жалба вх. № 53-06-7564 от 05.11.2018
година. С подадената жалба са представени писмени доказателства.
С Решение № 59 от 11.01.2019
година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
София постановено в срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК директора на „ОДОП“ София е потвърдил Ревизионен
акт /РА/ № Р-22001415003605-091-001 от 24.10.2018 година,
в частта на установения резултата по ЗКПО за данъчен период 2014 година
/предмет на съдебен контрол/. В останалата част решението не е
обжалвано, тьй като е отменен РА на установения резултата по ЗДДС за данъчен
период месец 02 2015 година. Така издаденото решение е постановено от
компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазване на административно – процесуалните
правила.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено
от страните заключение по извършената съдебно – оценителна експертиза на вещото
лице инж. С. В. А. в частта относно справедливата пазарна оценка на апартамент
находящ се в гр. Велико Търново, като в останалата част е оспорено от жалбоподателя.
От заключението на вещото лице се установява, че справедливата пазарна оценка
на тристаен апартамент № А-12 с идентификатор 10447.505.263.2.12, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, със ЗП **** кв.
възлиза на стойност 63 074 лева без ДДС, като за сравнение е използвала
сключени сделки през 2015 година на двустайни жилища, при които пазарната цена
на 1 кв.м. варира от 568 лева до 722 лева, като е приложила нотариални актове
за сключени договори за покупко – продажба на апартаменти през 2015 година. По
отношение на недвижими имоти – ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, находящи се в с. ***,
община Бяла вещото лице след извършен оглед на място е установило, че село ***,
община Бяла е труднодостъпно селище, заобиколено от гори, като до него се стига
само по черен път. Според вещото лице справедливата пазарна оценка на ПИ № *** с
идентификатор **********, с площ 55 370 кв.м. е 485 041 лева, на ПИ №
*** с идентификатор *********, с площ 46 510 кв.м. е 407 428 лева и
ПИ № *** с идентификатор ********, с площ 44 230 кв.м. е 387 455
лева, като вещото лице е използвало за сравнение действителни сделки, но
извършени през 2006 година, 2009 година и през 2012 година. В проведеното съдебно
заседание вещото лице допълва, че при изготвяне на заключението не е намерило
аналози за сделки през 2014 година, както и с такива големи размери /40 – 50
декара/, както и че имотите попада в забранена зона за строителство, тьй като
местността е в Натура 2000. Така даденото заключение настоящия съдебен състав
го кредитира единствено в частта относно определената справедливата пазарна
оценка по отношение на процесния апартамент, като в останалата част не го
кредитира, тьй като не кореспондира по време на извършване на сделките с
посочените аналози и размера и характеристиките на поземлените имоти.
С административната преписка са представени нотариални
актове за покупко – продажба сключени между настоящия жалбоподател и „***“ ЕООД
от една страна, както и между настоящия жалбоподател и „***“ ЕООД, с приложени
фактури и плащания по банков път, съответно сключен договор за покупко –
продажба за апартамент находящ се във Велико Тръново, с купувач Ж* С* Н*.
Представени са и договори за наем на пътно – строителна техника, ведно с
фактури, както и списък с притежаваните недвижими имоти на дружеството –
налични активи, между които са работилници, арматурен цех, земя, сграда –
кантар, компресорна сграда, газова пещ, индукционна пещ, съответно фактури за
покупка на пътно – строителна техника.
Пред настоящата
съдебна инстанция е прието допълнително заключение по допуснатата съдебно –
оценителна експертиза изготвено от вещото лице Б.Д.Б. по отношение на ПИ № II-25004, ПИ № II-25012
и ПИ № I-25011, находящи се в с. ***, община Бяла, от което се
установява, че имотите попадат защитена зона с код BG 0002044 Камчийска планина за опазване на дивите птици
и защитена зона с код BG 000100
Шкорпиловци за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна,
като трите имота попадат в защитените зони от мрежа „Натура 2000“, както и в
зона „А“, съгласно Закона за черноморското крайбрежие, поради което са в режим
на особена териториалноустройствена защита, изразяваща се в по – ниски
стойности относно плътността, интензивността и характера на застрояване. На територията
на поземлените имоти няма изградена инфраструктура, като до тях се стига по
полски път, няма ток, вода и канал. При определяне на пазарните цени вещото лице
е използвало за сравнение сделки сключени през 2015 година, като едната сделка
се отнася за имот с площ равна на процесните от 46 декара. Вещото лице е
установило, че цената на 1 кв.м. за посочените сделки е 2.34 лева и 2.69 лева,
с оглед на осреднена цена в размер на 2.51 лева за 1 кв.м., справедливата
пазарна оценка на ПИ № *** с идентификатор *********, с площ 55 370 кв.м.
е 138 978.70 лева, на ПИ № *** с идентификатор *********, с площ
46 510 кв.м. е 116 740.10 лева и ПИ № *** с идентификатор *********,
с площ 44 230 кв.м. е 111 017.30 лева или общо в размер на
366 741.10 лева без ДДС. Така даденото допълнително заключение настоящия
съдебен състав го кредитира, като обективно, компетентно и кореспондиращо на
приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.
16, ал. 1 ЗКПО, данъчната основа по сделки, включително и
между несвързани лица, може да се определи без да се вземат под внимание тези
сделки или някои техни условия, в случай, че сделките са сключени при условия,
чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Разпоредбата на чл.
16, ал. 1 от ЗКПО регламентира реда за определяне на данъчната
основа в случаите, когато има сключени сделки и те са сключени при условия,
чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, като предвижда, че в
тези случаи следва да се вземе под внимание данъчната основа, която би се
получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и
насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до
отклонение от данъчно облагане. За да се приложи данъчна основа, определена по
реда на чл.
16, ал. 1 ЗКПО отново следва да се установи сключване на
сделки и то при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно
облагане. В настоящия случай, няма категорични и убедителни доказателства за
сключени сделки от ревизираното лице, чието изпълнение да води до отклонение от
данъчно облагане. Напротив от събраните по делото писмени доказателства и
приетото основно и допълнително заключение на вещите лице по извършената
съдебно – оценителна експертиза се установява, че справедливата пазарна оценка
на тристаен апартамент № А-12 с идентификатор 10447.505.263.2.12, находящ се в
гр. Велико Търново, ул. „***“ № ***, ет. ***, със ЗП 99.33 кв. възлиза на
стойност 63 074 лева без ДДС, като за сравнение е използвала сключени
сделки през 2015 година на двустайни жилища, при които пазарната цена на 1
кв.м. варира от 568 лева до 722 лева. Дружеството – жалбоподател е сключило
договор за покупко – продажба на стойност 58 674.90 лева без ДДС, т.е 572
лева за 1 кв.м. при положение, че има сключени сделки на цени от 568 лева за 1
кв.м. Ето защо в случая е налице пренебрежимо малка разлика между договорената
продажна цена и справедливата пазарна оценка определена от вещото лице, поради
което не е налице разлика в размер на 14 278.81 лева както твърди
ответника по жалбата, с оглед на което неправилно е преобразуван счетоводния
финансов резултата за 2014 година по отношение на така сключената сделка между
„***“ ЕООД и Женя Стефанова Николова, обективирана в нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 2 442 от 22.12.2014 година, поради което
неправилно е приложена нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. По отношение на недвижимите
имоти /ПИ № II-25004, ПИ № II-25012 и ПИ № I-25011/, находящи се в с. ***, община Бяла от приетото
допълнително заключение на вещото лице по извършената съдебно – оценителна
експертиза се установява, че справедливата пазарна оценка на ПИ № *** с
идентификатор **********, с площ 55 370 кв.м. е 138 978.70 лева, на
ПИ № ********* с идентификатор 65259.501.39, с площ 46 510 кв.м. е
116 740.10 лева и ПИ № I-25011 с
идентификатор 65259.501.34, с площ 44 230 кв.м. е 111 017.30 лева или
общо в размер на 366 741.10 лева без ДДС, при които оценки вещото лице е
ползвало сходни сделки през 2015 година, както и е взело предвид особеностите
на местонахождението ми и техните характеристики. Ето защо в случая няма
разлика между договорената продажна цена и справедливата пазарна оценка
определена от вещото лице, поради което не е налице разлика в размер на
2 206 325 лева както твърди ответника по жалбата, с оглед на което
неправилно е преобразуван счетоводния финансов резултата за 2014 година по
отношение на така сключената сделка между „***“ ЕООД и „***“, обективирана в
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 154 от 29.12.2014
година, поради което неправилно е приложена нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. С
оглед на гореизложеното следва да се допълни, че в данъчния процес в тежест на
органите по приходите е да установят при условията на пълно доказване наличието
на основания за преобразуване на счетоводния финансов резултат при установена
разлика между пазарната стойност на имотите и до.говорената продажна цена. В
случая, посоченото в ревизионния акт основание по чл.
16, ал. 1 от ДОПК не е подкрепено с каквито и да било
фактически констатации и доказателства в тази насока. В случая не са установени
други обективни данни за занижение на продажните цени, като продадени под
данъчна основа, под себестойност, при липса или непредставена счетоводна
отчетност или други обективни данни, налагащи на извода за получаване на
доходи, които не са декларирани от жалбоподателя. Такива твърдения не се съдържат
в РД и РА, поради което само въз основа на изготвените експертизи установяващи
по – високи пазарни цени от продажните, не се налага безспорен извод за наличие
на предпоставката на чл. 16,
ал. 1 от ЗКПО.
Относно увеличението
на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014 година по реда на чл. 26, т. 1 ЗКПО. В Част
Втора, Глава Шеста от ЗКПО, в приложимата редакция, са
уредени общите положения за определяне на данъчния финансов резултат. Така,
съгласно чл. 22 от закона, същият се определя като счетоводният финансов
резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:
1. данъчните постоянни разлики; 2. данъчните временни разлики; 3. сумите,
предвидени в този
закон. Член
23, ал. 1 от същия закон пък дава дефиниция за данъчни
постоянни разлики, а това са счетоводни приходи или разходи, които не са
признати за данъчни цели. В ал. 2, т. 1 от посочения член е пояснено, че за
целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон
е посочено, че разход /загуба/ не е признат за данъчни цели, с този разход /загуба/
се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане
на разхода /загубата/ и не се преобразуват счетоводните финансови резултати
през следващите години. От своя страна счетоводните разходи, които не се
признават за данъчни цели, са изчерпателно изброени в чл. 26, т. 1 – т. 11
ЗКПО, сред които по т. 1 са разходи, които не са свързани с
дейността на дружеството. В случая ответника по жалбата твърди, че на
дружеството – жалбоподател следва да бъде увеличен финансовия резултат в размер
на 84 000 лева, относно наем на пътно – строителна техника – наем на 1
брой трошачка с единична цена 15 000 лева, наем на ПТС 5 броя с цена
50 000 лева и наем на багер „Хитачи“ 1 брой с единична цена 19 000
лева, като следва да се отбележи, че видно от приложените към административната
преписка писмени доказателства се установява, че дружеството – жалбоподател е носител
на правото на собственост на множество недвижими имоти, между които са работилници,
арматурен цех, земя, сграда – кантар, компресорна сграда, газова пещ,
индукционна пещ, както и е носител на правото на собственост на множество пътно
– строителна техника, видно от фактурите за покупко – продажба. Ето защо в
случая наетата пътно – строителна техника е свързана с дейността на дружеството,
поради което преобразуването на финансовия резултата на дружеството за 2014 година
в посока увеличение със сумата в размер на 84 000 лева на основание чл.
26, т. 1 от ЗКПО се явява незаконосъобразно.
С оглед на изложените мотиви настоящия съдебен състав намира,
че РА в обжалваната част се явява неправилен и незаконосъобразен, поради
неправилно приложение на материалния закон и като такъв следва да бъде отменен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя адвокат В.Б. *** за присъждане на направените
съдебни разноски следва да се уважи като ответника по жалбата заплати на „***“ ЕООД,
ЕИК 200501554, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“, бл. ***, вх. „***“, ет.***, ап. ***, представлявано от
управителя С.А.Х. сумата в общ размер на 8 130 лева, от които 50 лева
платена държавна такса, 1 300 лева платено възнаграждение на вещи лица и
6 780 лева платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответната страна главен юрисконсулт *** за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001415003605-091-001
от 24.10.2018 година, издаден от М. А. К. – възложил на ревизията и С. С. Ц. –
ръководител на ревизията, който е потвърден частично с Решение № 59 от 11.01.2019
година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
София, в частта с която е извършено увеличение на финансовия резултат на
дружеството за 2014 година по Закона за корпоративното подоходно облагане и са
определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014 година в
размер на 233 821.99 лева и лихва за забава в размер на 84 677.97
лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ София при НАП да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“, бл. ***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***,
представлявано от управителя С.А.Х. сумата в размер на 8 130 лева /осем
хиляди сто и тридесет/ лева, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/