Р Е Ш Е Н И Е № 265

гр. , 01.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – , в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 257/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С.А.К. – К., ЕГН ********** *** против отказ за издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда в УПИ ****по плана на с. Р., общ. по заявление вх. № 18/ТР-1611-1/30.01.2019 г., обективиран в писмо изх. № 18/-ТР-1611-1/07.02.2019 г., издадено от главен архитект на община и подписано от заместник – кмет „Строителство и устройство на територията“.

Иска се прогласяване на нищожност на оспорения акт, поради издаването му от некомпетентен орган, алтернативно – отмяната му, поради несъответствие с материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа жалбата. Развива съображения за отсъствие на посочените в административния акт фактически основания за издаването му. Моли съда да го отмени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – главен архитект на община не е взел становище по жалбата. Не се е явил в съдебно заседание и не е изпратил представител.

Административен съд – , като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт на основание чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Със заявление вх. № 17ПР-2555/06.07.2017 г., в съответствие с изискванията на чл. 96, ал. 3 от ЗУТ жалбоподателката е поискала от община да бъде приет, изготвен по нейно възлагане доклад за инженерно-геоложки проучвания на терени за строителство в собствения и УПИ ****по плана на с. Р., общ. .

В срока по чл. 96, ал. 3 от ЗУТ, с решение, взето с протокол № 27-15/27.07.2017 г., специализиран общински експертен съвет към компетентния орган – община , е приел представения от жалбоподателката доклад и е предложил на министъра на регионалното развитие и благоустройството да издаде предварително разрешение за извършване на геозащитни мерки. В изпълнение на чл. 96, ал. 4, т. 3 от ЗУТ с писмо изх. № АУ17-26/28.09.2017 г. министърът на МРРБ е дал предварително съгласие за строителство на сгради и съоръжения в УПИ ****по плана на с. Р., включен в регистъра на свлачищните райони в страната по чл. 95, ал. 2 от ЗУТ.

Със заявление вх. № 18ПР-1611/23.04.2018 г., адресирано до кмета на община жалбоподателката на основание чл. 144 от ЗУТ е поискала да бъде одобрен, изготвен по нейно възлагане технически проект за извършване на строителство в УПИ ****и въз основа на него да и бъде издадено разрешение за строеж. Към заявлението е приложен документ за собственост – нотариален акт № 95/2016 г. и три копия на инвестиционен проект, окомплектован съгласно изискванията на чл. 144 от ЗУТ. На основание чл. 142, ал. 6, т. 1 от ЗУТ така представеният инвестиционен проект е съгласуван по отделните му части след извършена оценка с протокол № 14-8/25.04.2018 г. на община . Техническият проект е одобрен от компетентния за това съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ орган – главен архитект на община на 16.05.2018 г., за което върху него е поставен печат.

С писмо изх. № 18/ТР-1611/21.05.2018 г., подписано от главния архитект на община и заместник кмет „Строителство и устройство на територията“ одобреният технически проект е върнат на жалбоподателката и е посочено, че разрешение за строеж може да се издаде след изграждане на канализация, която да обслужва предвиденото застрояване.

В едногодишния срок по чл. 145, ал. 4 от ЗУТ, със заявление вх. № 18/ТР-1611-1/30.01.2019 г. до кмета на община , С. К. – К. е поискала въз основа на така одобрения инвестиционен проект да и бъде издадено разрешение за строеж в УПИ ****по плана на с. Р., общ. . Към заявлението е приложен одобреният технически проект, писмото, с което е уведомена за одобряването му, служебна бележка от кмета на с. Р. и предварително съгласие на МРРБ. В седемдневния срок по чл. 148, ал. 4, изр. последно от ЗУТ, с оспореното писмо – изх. № 18/ТР1611-1/07.02.2019 г., подписано главен архитект на община и заместник-кмет „Строителство и устройство на територията“ при община заявителката е уведомена, че са налице пречки за издаване на исканото разрешение за строеж, тъй като в с. Р. не е изградена канализация, която да обслужва предвиденото в имота застрояване, каквото е изискването на чл. 87, ал. 5 от ЗУТ. Посочено е също, че това условие е поставено и в предварителното разрешение по чл. 96, ал. 4, т. 3 от ЗУТ, издадено от министъра на МРРБ. По делото не са представени доказателства за датата, на която писмото е връчено на жалбоподателката. Жалбата срещу него е постъпила в РО „НСК“ – при РДНСК Югозападен район на 25.02.2019 г. и на основание § 44 от ПЗР на ЗУТ е препратена по компетентност на Административен съд – .

В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Г.Д.Д. и неоспорена от страните. Направените в нея изводи се кредитират напълно от съда, като обосновани и компетентни, основани на извършен оглед на място и всички събрани по делото доказателства, и дадени от вещо лице с необходимите знания и професионален опит. От заключението на експерта се установява, че съгласно одобрения устройствен план на с. Р., общ. не е предвидена канализационна мрежа и няма изградена такава. Съобразно одобрения инвестиционен проект и наличната водопроводна мрежа е налице техническа възможност за осигуряване на дренирането и отводняването на недвижимия имот, в който е планирано строителството, чрез отвеждане на повърхностните дъждовни води в открита облицована канавка, изградена по ул. К. в с. Р. и отвеждаща приетите води в река Р. Вещото лице е отразило, че техническите характеристики на строежа в част „В и К“ съответстват на техническите изисквания на Наредба № 12/2001 г. на МРРБ за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, касаещи проектирането и изграждането на водоснабдително - канализационните инсталации.

С оглед установените факти, настоящият състав, от правна страна намира следното:

В оспореното писмо, подписано от главния архитект на община и заместник-кмета на община по “Строителство и устройство на територията“, е обективирано волеизявлението на главния архитект на община по заявеното от жалбоподателката искане да и бъде издадено разрешение за строеж въз основа на одобрен технически инвестиционен проект, изготвен по нейно възлагане. С оглед съдържанието му то представлява отказ да бъде издаден искания индивидуален административен акт, с което се засягат заявените от жалбоподателката права. Следователно писмо изх. № 18/ТР1611-1/07.02.2019 г. притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и сезирането на съда за извършване на контрол за законосъобразността му е процесуално допустимо.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ разрешението за строеж се издава от главния архитект на общината. Процесното писмо изх. № 18/ТР1611-1/07.02.2019 г. е подписано от главния архитект и от заместник - кмет на община . Съдът счита, че автор на отразеното в него волеизявление, съдържащо констатация, че не са налице предпоставките за издаване на исканото разрешение за строеж е на компетентния по силата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ административен орган – главен архитект на община . Изводът за това се налага от резолюцията на кмета на община от 31.01.2019 г., поставена върху адресираното до него заявление, с която в съответствие с чл. 31, ал. 2 от АПК то е препратено по компетентност за произнасяне на главния архитект и от представения Правилник за вътрешния ред, документооборота, учрежденския архив, административното обслужване и използване на информационните системи в общинската администрация, в чл. 34, ал. 2, на който е предвидено, че заместник -кметовете подписват оперативната изходяща кореспонденция към физически и юридически лица, свързана с дейността за която отговарят. Следователно подписът положен в писмото от заместник – кмет „Строителство и устройство на територията“ при община е в изпълнение за задължението, възложено посочената по-горе разпоредба, а не в качеството му на автор на обективираното в него волеизявление. Последното изхожда от главният архитект на общината. Предвид това, съдът счита за неоснователен доводът, наведен в жалбата за нищожност на оспорения акт, поради издаването му от некомпетентен орган. Отказът да бъде издадено разрешение за строеж на жалбоподателката е постановен от компетентния за това съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ – главен архитект на община .

Оспореният административен акт е обективиран в писмена форма, посочен е издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания, послужили за издаването му и приложимата правна норма. Отразява ясно волята на административния орган. Датиран и подписан е. Затова съдът намира, че е спазено изискването за форма и съдържание, регламентирано в чл. 59 от АПК. Отсъствието на указания за обжалването му не се отразяват на законосъобразността му, но дават основание за приложение на нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, предвиждаща удължаване на срока за обжалването му на два месеца.

При издаването на административния акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е приложен неправилно закона. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. Чл. 148, ал. 4 от ЗУТ предвижда, че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект едновременно с одобряването му, ако това е поискано в заявлението или в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато инвестиционния проект е одобрен предварително. От цитираните норми следва, че за строежите, за които се изисква инвестиционен проект, одобряването му е единствено условие за разрешаване на строителството. Следователно административният орган действа при условията на обвързана компетентност – при наличие на одобрен инвестиционен проект, главният архитект няма право да извършва преценка, а е длъжен да издаде разрешение за строеж. Този извод се налага и от нормите на чл. 145, ал. 4 от ЗУТ/Ако в срок от една година от одобряването на инвестиционните проекти възложителят не направи искане за получаване на разрешение за строеж, проектът губи правно действие/ и чл. 148, ал. 8 от ЗУТ/ Одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж/. От тях следва, че инвестиционният проект и разрешението за строеж са взаимосвързани предпоставки за реализирането на законно строителство. Тяхното самостоятелно съществуване е безпредметно, тъй като одобреният инвестиционен проект не може да бъде реализиран без разрешение за строеж и обратното – разрешението за строеж не може да породи действие, ако няма валиден инвестиционен проект, който да бъде изпълнен въз основа на него. Затова и правомощието на административния орган, компетентен да издаде разрешението за строеж, е обвързано с одобряването на инвестиционния проект.

В настоящия случай жалбоподателката е подала заявление при условията на чл. 148, ал. 4, изр. последно от ЗУТ. Изготвеният по нейно възлагане инвестиционен проект е бил одобрен от главния архитект на община на 16.05.2018 г. В срока по чл. 145, ал. 4 от ЗУТ – на 30.01.2019 г., тя е поискала въз основа на него да и бъде издадено разрешение за строеж. Съгласно нормата на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, при това положение, ответният административен орган е бил длъжен в 7-мо дневен срок да издаде исканото разрешение. Той не е разполагал с възможността да извършва друга преценка, освен тази налице ли е одобрен и валиден към момента на подаване на заявлението инвестиционен проект. Не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че такъв съществува. Затова единствената съобразена със закона възможност за компетентния орган е била да издаде исканото разрешение. Като е постановил отказ, той е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като е упражнил правомощие, което законът не му е предоставил. Посоченото е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. За пълнота, обаче следва да се посочи, че същият е постановен и при неправилно приложение на материалния закон. Като фактическо основание за издадения отказ, е посочено отсъствието на изградена канализация в с. Р., общ. , която да обслужва предвиденото застрояване. По тази причина, компетентният административен орган е счел, че чл. 87, ал. 5 от ЗУТ забранява извършване на проектираното строителства. Няма спор и се установява от събраните в административното производство доказателства, че теренът върху който е разположен УПИ ****по плана на с. Р. е включен в списъка по чл. 95, ал. 2 от ЗУТ. В наредба № 12 от 3.07.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, издадена на основание чл. 95 и чл. 269, ал. 3 от ЗУТ са предвидени техническите изисквания към строежите, които ще бъдат реализирани в свлачищни райони. Чл. 60 – чл. 62 от същата регламентират правилата за изграждане на водопроводните, канализационните и отоплителните инсталации. От изготвена и приета по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице Д. безспорно се установи, че техническите характеристики строежа, за който е одобрен инвестиционен проект в част „В и К“ съответстват на изискванията на Наредба № 12/2001 г. на МРРБ за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони. Констатацията на вещото лице е, че има техническа възможност за осигуряване на отводняването на недвижимия имот, в който е планирано строителството, за което са предвидени дренажи, поемащи повърхностните дъждовни води около сградата. Те отвеждат тези води в събирателни ревизионни шахти, разположени около сградата и чрез PVC тръби с диаметър 160 мм от тези шахти водите се събират и отвеждат до РШ4, намираща се в близост до ул. К.. От тази шахта с тръби с диаметър 1600 мм и дължина 26 м дренажните води се отвеждат и заустват в открита облицована канавка, изградена от дясната страна на улицата, отвеждаща отпадните води в река Рудашица. Фекалните води се отвеждат в две бетонови шахти, които се изгребват. Изводът на вещото лице е, че изпълнението на строежа съгласно одобрения технически проект осигурява възможност за изграждане на безопасна сграда при спазване изискванията на Наредба № 12/2001 г. на МРРБ. Така установеното дава основание на съда да приеме, че не са налице посочените от административния орган пречки за издаване на заявеното разрешение за строеж. Отказът му да стори това е постановен при неправилно приложение на закона.

С оглед всичко изложено и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК оспореният административен акт следва да бъде отменен, а преписката върната на главния архитект на община за ново произнасяне при съобразяване с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в общ размер на 760 лв., от които 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 10 лв. – държавна такса и 150 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд –

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ отказ за издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда в УПИ ****по плана на с. Р., общ. , обективиран в писмо изх. № 18/-ТР-1611-1/07.02.2019 г., издадено от главен архитект на община по подадено от С.А.К. – К., ЕГН ********** *** заявление вх. № 18/ТР-1611-1/30.01.2019 г.

ВРЪЩА административната преписка на административния орган – главен архитект на община за ново произнасяне по заявление вх. № 18/ТР-1611-1/30.01.2019 г. при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК община , със седалище: гр. П., пл. Св. Иван Рилски, представлявана от кмета В.Ц.да заплати на С.А.К. – К., ЕГН ********** *** сумата от общо 760 лв. /седемстотин и шестдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/