Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
гр. Перник, 14.10.2019 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд
– Перник, в публично съдебно
заседание проведено на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Силвия Димитрова
при съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа
докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 354/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Е.М.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № **** от
19.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е отхвърлена Жалба с вх.
№ 2113-13-1164#16/15.03.2019 г. на Е.М.П. срещу Разпореждане № **** /прот. № 2113-13-1164#10/ от 15.02.2019 г. и Разпореждане № ****/прот. № 2113-13-1164#13/ от 25.02.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.
В жалбата
се изразява несъгласие с постановеното решение на директора на Териториално
поделение П.***при НОИ, като се твърди, че положения труд през периода от
02.01.1990 г. до 30.08.1993 г. /03 год. 07 мес. 28 дни/ и от 31.08.1994 г. до
31.05.1997 г. /02 год. 09 мес. 31 дни/, през които е работил на длъжност „***“
в „***“ АД – П.***/правоприемник на НПП „***“ – Перник“ е от първа категория,
както е и предложено от осигурителя „***“ АД – П.***в Удостоверение обр. УП-30
с изх. № ЛС-06-380 от 15.08.2000 г., но неправилно е бил счетен от длъжностното
лице по пенсионно осигуряване за трета категория. С оглед на това се моли за
отмяна на оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В
образуваното производство жалбоподателят се представлява от адв. Ш. ***, която
доразвива доводите в жалбата. Представя писмени бележки. Моли за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – директора на Териториално поделение П.***при НОИ, чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт Й.С. – П.***, моли съда да
отхвърли жалбата по изложените аргументи в обжалвания административен акт.
Административен съд
– Перник, като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото
писмени доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от
АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от страна, която има право и интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като е преминал през
етапа на оспорване по административен ред /като предпоставка за съдебен
контрол/. С оглед на това тя е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Производството пред
административния орган е започнало по Заявление вх. № 2113-13-1164/17.10.2018
г. при ТП на НОИ – гр. Перник, подадено
от Е.М.П. с ЕГН **********, с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението П. приложил документи,
удостоверяващи осигурителния му стаж в т.ч. военно-отчетна книжка и 3 броя
трудови книжки.
Допълнително, с
Приложение вх. № 2113-1164#1/10.01.2019 г. при ТП на НОИ – П., представил:
Удостоверение УП-30 с изх. № ЛС-06-380 от 15.08.2000 г., издадено от осигурител
„***“ ЕАД – гр. Перник; Удостоверение УП-30 с изх. № ЛС-06-1524 от 09.01.2001
г., издадено от осигурител „***“ АД – гр. Перник; Удостоверение обр. УП-3 с
изх. № 78 от 21.02.2007 г., издадено от осигурител „***“ АД - гр. Перник;
Удостоверение обр. УП-3 с изх. № 131 от 05.10.2006 г., издадено от осигурител
„***“ ЕООД – гр. Радомир; Удостоверение обр. УП-3 с изх. № 192 от 01.11.2013
г., издадено от осигурител „***“ ЕООД – гр. Перник; осигурителна книжка;
Уведомително писмо с изх. № ОАС-АС-02-6280#2 от 30.06.2015 г.,
издадено от ТП на НОИ – гр. К.; Удостоверение обр. УП-15 с изх. №
ОАС-АС-02-6280#1 от 30.06.2015 г., издадено от ТП на НОИ – гр. К..
В представеното от
П. Удостоверение УП-30 с изх. № ЛС-06-380 от 15.08.2000 г., издателят
/осигурител/ „***“ ЕАД – гр. Перник, вписал че същият е заемал следните
длъжности по периоди:
1. Щосмашинист –
Инстр. цех: 19.12.1983 г. – 12.07.1985
г. /01 год. 06 мес. 23 дни/;
2. Диспечер – ***
цех: 12.07.1985 г. -
01.09.1988 г. /03 год. 01 мес. 19 дни/;
3. Контр и к-во –
*** цех: 01.09.1988 г. – 02.01.1990 г.
/01 год. 04 мес. 01 дни/;
4. ***: 02.01.1990 г. – 30.08.1993 г. /03 год. 07
мес. 28 дни/;
5. ***: 31.08.1994 г. – 31.05.1997 г. /02 год. 09
мес. 12 дни/.
Същият вписал и
забележка, че позиции 2, 3, 4 и 5 са І-ва категория по т.5 от ПКТП, а позиция 1
е от ІІІ-та категория. За периодите по т.4 и т.5 обаче осигурителят не вписал
цеха, в който жалбоподателят е полагал труда си, поради което длъжностното лице
по пенсионно осигуряване, с Писмо изх. № 2113-13-1164#4 от 17.01.2019 г.
/л.47/ изискало от „***“ ЕАД – гр. П.***да извърши проверка по първичната
отчетна документация и да отговори дали има данни за цеха, в който Е.М.П. е
работил в периодите от 02.01.1990 г. до 30.08.1993 г. и от 31.08.1994 г. до
31.05.1997 г. С Писмо изх. № 230 от 04.02.2019 г. /вх. № 2113-13-1164#9 при ТП на НОИ – гр. П.***от 05.02.2019 г. – на л.48/ осигурителят,
представляван от синдик, посочил че през горните периоди жалбоподателят е
заемал длъжност „***“ в звено „Метрология към ОТКК и ЦКЛ /Централна комбинатска
лаборатория/ като за удостоверяване на това обстоятелство приложил копие на
допълнително споразумение от 02.01.1990 г. /л.50/ и копие на Заповед № 42 от
23.06.1992 г. /л.49/. В писмото било вписано също, че „издаденото удостоверение
обр. УП-3 с изх. № ЛС-06-380 от 15.08.2000 г. на лицето Е.М.П. е правилно и в
съответствие с разчетно-платежните ведомости на „***“ ЕАД“.
С оглед липсата на
данни през посочения период П. да е работил в цех „***“, длъжностното лице по
пенсионно осигуряване счело, че осигурителният му стаж за това време следва да
бъде зачетен за трета категория труд.
Във връзка липсваща
информация за провеждано осигуряване на жалбоподателя в периода от 01.01.2000
г. до 31.10.2000 г. и разминаване и неточности в данните по представените
документи, административният орган, с Писмо изх. № 2113-13-1164#5 от 18.01.2019 г. /л.56/ изискал извършване на повторна проверка на
предадените на съхранение в ОАА при ТП на НОИ – гр. К. разчетно-платежни
ведомости на прекратения осигурител „***“ АД - гр. Перник, от която да се
установи каква е заеманата от Е.П. длъжност и цеха, в който е работил в периода
от 01.01.1999 г. до 01.11.2000 г.
В отговор на
горното запитване е постъпило Писмо с изх. № 1042-09-196#2 от 04.02.2019 г. /вх. № 2113-13-1164#8 при ТП на НОИ –
гр. П.***от 04.02.2019 г./. С него ООА при ТП – К. уведомява, че след направена
проверка в разплащателната документация на осигурителя „***“ АД – гр. Перник,
приета с Приемателно-предавателен протокол № 132-13/25.01.2010 г. Е.М.П. за
периода от м.01.1999 г. до м.11.2000 г. фигурира на длъжност „***“. Към
отговора е приложено и Удостоверение обр. УП-15 с изх. № 1042-09-196#1 от 04.02.2019 г. за удостоверяване на осигурителен доход на лицето за
времето от м.01.2000 г. до м.08.2000 г. В писмото е посочено още, че за
м.11.2000 г. няма данни за изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ.
След извършена
преценка по представените документи, в т.ч. и допълнително представените такива
от П., данните от информационната система/регистрите на НОИ, до 16.10.2018 г.
вкл., на жалбоподателя бил зачетен следния осигурителен стаж:
- осигурителен стаж
от първа категория – 07 год. 00 мес. 19 дни;
- осигурителен стаж
от трета категория – 27 год. 07 мес. 21 дни;
- общ осигурителен
стаж, превърнат на основание чл.104 от КСО към трета категория труд - 39 год.
04 мес. 23 дни.
Постановено било
Разпореждане № **** /прот. № 2113-13-1164#10/ от 15.02.2019
г. /л.60/ на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на Е.М.П., на
основание чл.69б, ал.1 от КСО, било отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж с мотив, че няма изискуемите се за правото 10 години
осигурителен стаж от първа категория труд, за да му бъде търсено наличие на 100
точки за мъж като сбор от осигурителен стаж и възраст, а има 07 год. 00 мес. и
19 дни. В мотивите било вписано, че поради неприключена уточнителна процедура,
свързана с изясняване на осигурителния стаж на лицето при ЕТ „****“ – гр. С.,
при настъпване на нови факти и обстоятелства постановеното разпореждане подлежи
на евентуално преразглеждане.
След приключване на
проверката от контролните органи на ТП – София град, с Писмо изх. №
21102-21-183#2 от 11.02.2019 г. /вх. № 2113-1631164#11 при ТП на НОИ –
гр. П.***от 15.02.2019 г./, по служебен път, на административния орган е
изпратена осигурителна книжка, в която на Е.П. е заверен осигурителен стаж за
периода от 30.08.1993 г. до 10.03.1994 г. – 06 мес. и 10 дни, и за периода от
08.05.1995 г. до 31.07.1995 г. – 02 мес. и 23 дни, на длъжност „кофражист“ с
осигурителни вноски за втора категория труд. Този осигурителен стаж на лицето с
обща продължителност 09 мес. и 03 дни бил зачетен за втора категория труд и
така, като цяло, бил зачетен следния осигурителен стаж:
- осигурителен стаж
от първа категория – 07 год. 00 мес. 19 дни;
- осигурителен стаж
от втора категория – 00 год. 09 мес. 03 дни;
- осигурителен стаж
от трета категория – 27 год. 04 мес. 28 дни;
- общ осигурителен
стаж, превърнат на основание чл.104 от КСО към трета категория труд - 40 год. 01
мес. 11 дни.
Постановено било
Разпореждане № ****/прот. № 2113-13-1164#13/ от 25.02.2019
г. /л.63/ на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание
чл.99, ал.3 от КСО във връзка с чл.69б, ал.1 от КСО било изменено Разпореждане
№ **** /прот. № 2113-13-1164#10/ от 15.02.2019 г. в частта на мотивите, а в
диспозитивната част било потвърдено.
Недоволен от
разпорежданията, постановени от длъжностното лице по пенсионно осигуряване,
Е.М.П. подал Жалба с вх. № 2113-13-1164#16 при ТП на НОИ –
П.***от 15.03.2019 /л.67/, в която изложил доводите и аргументите си и оспорил
съдържанието на Удостоверение обр. УП-15 с изх. № 1042-09-196#1 от 04.02.2019 г., издадено от ТП- Кюстендил. Във връзка с това отново
била извършена проверка в приетата за съхранение разплащателна документация на
осигурителя „***“ АД – гр. Перник. Същата показала, че и двете удостоверения са
с вярно съдържание, като данните, вписани в образец УП-15 с изх. № 1042-09-196#1 от 04.02.2019 г., са взети от опис 3 – платежни бележки /фишове/, а в
образец УП-15 с изх. № ОАС- АС-02-6280#1 от 30.06.2015 г. от опис 1 – разплащателни
ведомости, където не са записани обработени дни и длъжност. За резултатите от
тази проверка до ТП на НОИ – П.***било изпратено Писмо изх. № 1042-09-196#4 от 09.04.2019 г. /вх. № 2113-13-1164#20 от 09.04.22019
г./.
По подадената от П.
жалба е постановено оспореното в настоящото производство Решение № **** от
19.04.2019 г. /л.20 – 22 вкл./ на директора на ТП на НОИ – П., с което на
основание чл.117, ал.3 от КСО същата е отхвърлена.
За да постанови
решението си в този смисъл административният орган е приел, че по отношение на
Е.М.П. не са налице предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО, защото макар през
2018 г. да е имал навършени 56 години и 02 месеца, той не е имал 10 години
осигурителен стаж от първа категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст
100.
Горният извод е
направен на база следното: че П. има навършена възраст от 56 години и 07
месеца, но зачетеният осигурителен стаж от първа категория е 07 год. 00 мес. и
19 дни, от втора категория – 00 год. 09 мес. 03 дни, и трета категория – 27
год. 04 мес. 28 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат на основание
чл.104 от КСО към трета категория труд е 40 год. 01 мес. 11 дни. Счетено е, че
превръщането на осигурителния стаж е извършено при спазване разпоредбите на
чл.104, ал.2 от КСО като три години осигурителен стаж от първа категория или
четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета
категория.
Административният
орган е счел за неоснователни претенциите на жалбоподателя за неправилно
определяне на категорията на положения труд и е посочил, че първичният
документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са
изплащателните ведомости, а трудовите книжки и съответните документи за
осигурителен стаж са вторичен документ, който отразява вече направените
записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в тези документи
трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости; при несъответствие
меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното.
В хода на съдебното
производство е прието и неоспорено от страните заключение по допусната
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.П.. Последното,
след запознаване с материалите по делото, информацията, предоставена от ТП на
НОИ – П.***и документите, предоставени от „***“ ЕАД, относно спорните периоди,
установил следното:
- от 02.01.1990 г. до 30.08.1993 г. жалбоподателят Е.М.П. е работел в „***“ ЕАД на
длъжност „***“.
Според ведомостите,
проверени лично от вещото лице, през този период жалбоподателят е получавал
пари за работа при вредни условия на труд, като начисляването на тези суми по
ведомост е започнало от м.09.1990 г.
. през м.09.1990 г.
са му начислени 10,00 лв.; през м.10.1990 г. – 10,00 лв.; през м.11.1990 г. –
9,00 лв. и м.12.1990 г. – 4,50 лв.
. през 1991 г. за
работа при вредни условия на жалбоподателя е начислявана сума по 10,00 лв. на
месец;
. през 1992 г., за
всеки един от месеците са начислявани суми за работа при вредни условия,
конкретно посочени от експерта:
м.01.1992 г. – 10,00 лв.; м.02.1992 г. –
10,00 лв.; м.03.1992 г. – 10,00 лв.; м.04.1992 г. – 13,32 лв.; м.05.1992 г. –
15,60 лв.; м.06.1992 г. – 15,60 лв.; м.07.1992 г. - 15,60 лв.; м.08.1992 г. –
9,62 лв.; м.09.1992 г. – 12,76 лв.; м.10.1992 г. – 12,76 лв.; м.11.1992 г. –
9,66 лв.; м.12.1992 г. – 14,11 лв.
. през 1993 г. /до
30.08.1993 г. – когато е края на процесния период/, на жалбоподателя също са
начислявани суми за работа при вредни условия, както следва:
м.01.1993 г. –
15,60 лв.; м.02.1993 г. – 13,26 лв.; м.03.1993 г. – 13,47 лв.; м.04.1993 г. –
14,11 лв.; м.05.1993 г. – 14,82 лв.; м.06.1993 г. – 9,22 лв.; м.07.1993 г. –
3,55 лв.; м.08.1993 г. – 5,62 лв.
- от 31.08.1994 г. до 31.05.1997 г. П. е работел в „***“ ЕАД. Заемал е длъжността „***“ до 21.05.1997 г., а от
21.05.1997 г. е преназначен като „шлосер лаборатория“ с място на работа ОТКК и
ЦКЛ, която длъжност е заемал в продължение на осем дни, но становището на
вещото лице, изразено в съдебно заседание е, че се касае за грешка, тъй като в
други документи е записано, че през същото време е работел като ***.
В началото на този
процесен период, т.е. от 31.08.1994 г. П. е ползвал 1 /една/ година неплатен
отпуск.
Във фиша за
м.05.1997 г. има начислена заплата за 8 дни и начислени суми за вредни в този
месец 194,00 лв., като сумата е начислена върху неденоминирана основна месецна
заплата 33426,00 лв. и клас 5348,00 лв.
Според вещото лице,
размерът на внесените суми от работодателя за ДОО за периодите 02.01.1990 г. -
30.08.1993 г. и 31.08.1994 г. - 31.05.1997 г. не може да се провери, тъй като е
минал значителен период от време и не се пазят данни за внесените от
работодателя осигуровки по партидата на жалбоподателя. Съответно,
осигурителните вноски от работодателя са начислявани и внасяни върху
изплатените суми по трудово възнаграждение върху общия фонд работна заплата,
които по фиша за заплати не са отразени, а документите за начислените и внесени
осигуровки не са налични.
Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира заключението на вещото лице, като обективно,
обосновано, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени
доказателства.
В хода на съдебното
производство са изслушани свидетелите С. К. В. и А. Д. Й.***. Те са бивши
колеги на жалбоподателя, работили заедно с него в „***“ ЕАД през процесните
периоди. Първата от тях била негов пряк ръководител, а вторият работел на
същата длъжност и в същото звено като него, а именно: „***“. Според показанията
им П. и колегите му /общо четирима човека/ от това звено осъществявали контрол
на уредите в цеховете: „***“, „***“, „***“ и „***“ в клон „***“ и „***“. Всяка
сутрин свидетелката С. В. Работата разпределяла работата, след което П. и
колегите му отивали в посочените цехове и изпълнявали там задълженията си като
„***“.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО задължава ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася
по жалбите по ал.1, т.2, б.„а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред
административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения
ред на оспорване е спазен.
Предмет на съдебния
контрол е Решение № **** от 19.04.2019 г., което е издадено от ръководителя на
Териториално поделение – П.***към Национален осигурителен институт – т.е. от
компетентния орган, посочен в чл.118, ал.1 от КСО.
Оспорваният акт е
издаден в предписаната от закона форма, нито един от неговите съществени
елементи, посочени в чл.59, ал.2 от АПК и съставляващи съвкупността от
изисквания за външното оформяне /наименование, подписи, датиране, мотиви и др.)
не е нарушен по начин, който да води до липса на волеизявление. Същият е
мотивиран, като в него са посочени правните и фактическите основания за издаването
му.
С оглед на
гореизложеното не се налага отмяната на акта на основанията по чл.146, т.1, т.2
и т.3 от АП.
Относно съответствието на оспорваното Решение
№ **** от 19.04.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ – П.***с
материалноправните разпоредби и с целта на закона, съдът намери следното:
С оспорвания акт
ръководителят на ТП на НОИ – П.***е приел за правилна преценката на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване в Разпореждане № ****/прот. №
2113-13-1164#13/ от 25.02.2019 г., че не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя П., тъй като няма изискуемите се за правото 10 години
осигурителен стаж от първа категория, за да му бъде търсено наличие на 100
точки като сбор от осигурителен стаж и възраст, а има 07 год. 00 мес. и 19 дни.
До този извод длъжностното лице, е достигнало след като е зачело за труд от
трета категория полаганият такъв в периодите от 02.01.1990 г. до 30.08.1993 г.
и от 31.08.1994 г. до 31.05.1997 г.
Не се спори по
делото, че в посочените периоди Е.М.П. е работел в „***“ ЕАД – гр. П.***на
длъжност „***“. Спори се дали положеният от него труд по това време следва да
се зачете като такъв от първа категория по т.5 от ПКТП, както е предложил
работодателя в издаденото от него Удостоверение обр. УП-30 с изх. № ЛС-06-380
от 15.08.2000 г., или същият е от трета категория, както е приел издателя на
оспорвания акт с мотив, че няма данни лицето да е работело в цех „***“, а е
работело към звено „Метрология към ОТКК и ЦКЛ /Централна комбинатска лаборатория/.
За изясняване на
горното обстоятелство следва да се има предвид следното:
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява мястото и естеството на
изпълняваната от П. работа през спорните периоди. Според тях, същият е работел
като машинен шлосер ремонт и поддръжка на контролноизмервателни уреди и апарати /КИП/
в „***“, но задълженията му били свързани с
осъществяване на контрол, ремонт и поддръжка в цех: „***“, „***“, „*** и „***“
в клон „***“, „***“.
При проверка на
разчетно-платежните ведомости на „***“ ЕАД“ за спорните периоди вещото лице,
изготвило съдебно-икономическата експертиза, установява, че по това време на
жалбоподателя са начислявани суми за работа при вредни условия на труд, които
той е получавал ежемесечно.
Самият работодател
в издаденото от него Удостоверение обр. УП-30 с изх. № ЛС-06-380 от 15.08.2000
г. определя труда, положен от П. труд в посочените периоди като такъв от първа
категория по т.5 от ПКТП /вече отменен/.
С Писмо изх. № 230
от 04.02.2019 г. /вх. № 2113-13-1164#9 при ТП на НОИ – гр. П.***от 05.02.2019 г. – на л.48/
осигурителят, представляван от синдик, посочил изрично, че „издаденото
удостоверение обр. УП-3 с изх. № ЛС-06-380 от 15.08.2000 г. на лицето Е.М.П. е
правилно и в съответствие с разчетно-платежните ведомости на „***“ ЕАД.
Действително,
съгласно т.5 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/,
първа категория е труда на работниците и инженерно-технически работници до началник
на цех включително, заети непосредствено в цехове: „***“ /без машинист на
компресорна станция/, „***“, клон „***“ /***/, но същевременно съгласно същата
точка - т.5 от ПКТП /отм./, първа категория е труда на работниците по поддръжка
и ремонт на контролноизмервателни уреди и апарати от НПП „***“ – П., чийто
правоприемник е „***“ АД /съгласно чл.24 от представения по делото Устав на
„***“ АД /л.92 до 104 вкл./.
ПКТП понастоящем е отменен, но съгласно §2
от същия „Трудовият стаж при пенсиониране на работниците и
служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от
съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране.“, поради което приложима в конкретния случай е именно
нормата на т.5 от ПКТП /отм./.
Според чл.3 от
Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на
труда при пенсиониране, издадена от управителя на НОИ, работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват
съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж
на лицата. Ето защо и като е имал
предвид горните обстоятелства, в Удостоверение обр.
УП-3 с изх. № ЛС-06-380 от 15.08.2000 г. работодателят „***“ ЕАД –
правоприемник на НПП
„***“ – П., е предложил осигурителният стаж на Е.М.П. по т.4 и т.5, касаещ
съответно периодите от от 02.01.1990 г. до 30.08.1993 г. и от 31.08.1994 г.
до 31.05.1997 г., да бъде зачетен за І-ва категория по т.5 от ПКТП. Именно това
становище настоящият състав на Административен съд – П.***намира за правилно,
поради което счита, че като е приел обратното административният орган е нарушил
материалноправните разпоредби и незаконосъобразно е отказал на жалбоподателя
отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б,
ал.1 от КСО.
Предвид гореизложеното,
съдът счита че оспореното решение и потвърдените с него разпореждания следва да
бъдат отменени. Преписката следва да се върне на административния орган за ново
произнасяне по заявлението на оспорващия, респ. за нова преценка относно
правото на пенсия след правилно зачитане на осигурителния стаж за процесните
периоди.
При този изход на
делото, основателно е искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени
направените по делото разноски, които са в размер на 800,00 лв. /осемстотин
лева/, от които: 500,00 лв. /петстотин лева/ - платено адвокатско
възнаграждение, и 300,00 лв. /триста лева/ - изплатено възнаграждение на вещото
лице.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № ****
от 19.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена Жалба
с вх. № 2113-13-1164#16/15.03.2019 г. на Е.М.П. срещу Разпореждане № **** /прот. № 2113-13-1164#10/ от 15.02.2019 г. и Разпореждане № ****/прот. № 2113-13-1164#13/ от 25.02.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.
ИЗПРАЩА преписката
на ТП на НОИ – П.***за ново произнасяне по подаденото от Е.М.П. Заявление вх. №
2113-13-1164/17.10.2018 г. при ТП на НОИ
– гр. Перник, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ –
П.***да заплати на Е.М.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото
разноски в размер на 800,00 лв. /осемстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/