Р Е Ш E Н И Е
№391
Гр. Перник, 22.10.2019
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 355/2019 година по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 57а, ал. 3, изр.
второ от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. ***№ ***, представлявано от управителя Г.Д.Г., чрез
пълномощника му адвокат В. Б. от АК Перник против Заповед № 776
от 03.05.2019 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА, чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и съставен констативен акт № *** от
24.04.2019 година е наредено на настоящия жалбоподател да премахне преместваем
обект „Павилион“ с площ от 46 кв.м., находящ се в УПИ II „За автогара“, кв. 301 по плана на кв. „***“, гр.
Перник, с административен адрес гр. Перник,
ул. ***№ *** и част от улица с О.Т. № 536-5563.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при липса
на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2019 година
процесуалният представител на жалбоподателя адвокат В. Б. от АК Перник,
поддържа жалбата по изложените в нея доводи и пледира същата да се уважи. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2019 година ответникът
по жалбата, кметът на Община Перник, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Десислава Евтимова, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда
да я отхвърли. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за които представя списък.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери процесуалните
предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с
чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши
по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК, достигна до следните изводи:
По
фактите:
На
17.04.2019 година в Община Перник е образувана преписка по сигнал вх. №
19/УЖ-530924/17.04.2019 година (лист 43 от делото), за което е съставен
констативен протокол по чл. 29, ал. 5 от АПК от 17.04.2019 година (лист 42 от
делото).
Във
връзка с така образуваната преписка на 17.04.2019 година, служители на Дирекция
„Инвестиционно проектиране и устройство на територията“ и отдел „Общински
инспекторат“ при Община Перник, извършили проверка на място на търговски обект,
находящ се в гр. Перник, УПИ II.508.1124,
кв. 301 по плана на
кв. „***“, с административен адрес гр. Перник, ул. ***№ ***, отразен в
кадастралната карта на гр. Перник като сграда за търговия, с площ от 40 кв.м –
частна собственост. На място проверяващите установили, че в имота са
разположени, от запад на изток, поставяем обект, навес и втори поставяем обект,
като от информационната табела било установено, че обектът се стопанисва от
настоящия жалбоподател. Проверката на място е извършена в присъствието на Г.Д.Г.
– управител на стопанисващото обекта дружество и е обективирана в констативен
протокол № *** от 17.04.2019 година (лист 44 от делото).
Предвид
установеното на 17.04.2019 година, на 24.04.2019 година, след извършена
последваща проверка, със съставяне на констативен акт № *** от 24.04.2019 година
(лист 52 от делото) е поставено начало на административно производство по чл.
57а от ЗУТ за нарушаване на разпоредбите на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ.
В
констативния акт са отразени следните обстоятелства: при извършена проверка на
поставяем обект: „Павилион с площ 46 кв. м“, намиращ се в УПИ II – „за
автогара“, кв. 301 по плана на кв. „***“, гр. Перник, с административен адрес: гр.
Перник, ул. ***№ *** и част от улица с О.Т. № 536-5563, собственост на „***“
ООД, гр. Перник, е установено, че на място е поставен преместваем обект –
павилион, изграден от сандвич панели, поставен върху основи от тротоарни
бордюри, с височина около 0.50 м от нивото на прилежащия терен; видимо обектът
е изграден от два самостоятелни поставяеми павилиона – по – малкият с размери
2.50 м на 3.40 м, а от североизток на същия – по – голям павилион с размери
10.90 м на 3.50 м, с обща квадратура на двата обекта от 46.65 кв. м, от които
21 кв. м попадат в терен – общинска публична собственост, а останалите – в
имот, собствен на „***“ ЕООД; премахната е вътрешната стена, така че свободно
се преминава между обектите и същите обособяват едно общо помещение; височината
от терена е около 3.20 м; обектите са видимо захранени с ток и вода; в
северозападния край на павилионите е приобщен стълб от уличното осветление на
автогарата. Присъствалият на място при проверката Г.Д.Г. – управител на „***“
ООД, гр. Перник, е представил на проверяващите следните документи: договор за
наем от 23.01.2008 година (лист 47 от делото); анекс към договор за наем от
23.05.2014 година (лист 49 от делото); договор за наем № 150650 Т 134 от 01.06.2015 година с Община
Перник (лист 25 от делото); разрешение за поставяне № 51 от 05.06.2017 година
на основание чл. 56 от ЗУТ за площ от 23.05 кв. м за търговска дейност и схема
за поставяне от 05.06.2019 година (лист 61 и лист 62 от делото); разрешение са
поставяне № 23 от 22.03.2017 година на основание чл. 56 от ЗУТ за площ от 12.95
кв. м. за търговска дейност и схема за поставяне от 02.12.2014 година (лист 60
и лист 58 от делото). При направена справка на съхраняваните в архива на Община
Перник документи и съпоставяне на цялата налична документация с извършените на
място измервания е установено, че поставените на място обекти не отговарят по
размери и местоположение на разрешените с одобрените проекти – обектът е
поставен в противоречие с издадените разрешения за поставяне, а също и при
нарушение на предвижданията на устройство на територията.
Констативният
акт е изпратен на жалбоподателя с придружително писмо изх. №
19/УЖ-24-3/30.04.2019 година, получено от представител на жалбоподателя на 04.05.2019
година (разписка на лист 57 от делото), за който факт по делото не се спори.
Срещу
съставения констативен акт е постъпило възражение с вх. № 19/УЖ-24-5 от
08.05.2019 година (лист 64 от делото), като допълнително са приложени: копие на
разрешение за поставяне № 34 от 27.08.2001 година (лист 65 от делото), издадено
от главния архитект на Община Перник, с което се разрешава поставянето на
съоръжение с площ 18.5 м. – павилион за търговска дейност, в част от кв. 301 по
плана на гр. Перник; копие на договор за наем от 18.12.1996 година, сключен
между ЕТ „ЦИГ-13-13“ и „Пътнически превози“ ЕООД, гр. Перник (лист 67 от
делото); копие на анекс от 03.01.2000 година (лист 66 от делото); копие на
договор за покупко – продажба между ЕТ „Цвета Йорданова – ЦИГ 13-13“ (лист 69
от делото) – продавач и „ЦИГ 13-13“ ООД – купувач.
С
протокол № 2-19/УЖ-24 от 13.05.2019 година (лист 72 от делото) на комисия при
Община Перник – главен архитект, младши експерт
в отдел ИПКС, старши юрисконсулт в отдел „Правно обслужване“ и младши
експерт в отдел „Устройство на територията“, възражението на жалбоподателя е
отхвърлено с мотиви, че цитираните и приложени към възражението документи са с
изтекъл срок и „не пораждат права и задължения за страните“.
Със
Заповед № 776 от 13.05.2019 година на кмета на Община Перник, на жалбоподателя
е наредено в срок до 15 дни, считано от датата на влизане в сила на заповедта,
да премахне преместваем обект: „Павилион с площ 46 кв. м“, намиращ се в УПИ II
– „за автогара“, кв. 301 по плана на кв. „***“, гр. Перник, с административен
адрес: гр. Перник, ул. ***№ 6 и част от улица с О.Т. № 536-5563. Заповедта е обоснована
с установено при извършената проверка поставяне на обекти, които не отговарят
по размери и местоположение на разрешеното с одобрените проекти, както и със
съществени нарушения във връзка с приложените по преписката документи – договор
за наем от 23.01.2008 година; анекс към договор за наем от 23.05.2014 година;
договор за наем № 150650 Т 134 от 01.06.2015
година с Община Перник; разрешение за поставяне № 51 от 05.06.2017 година на
основание чл. 56 от ЗУТ за площ от 23.05 кв. м. за търговска дейност и схема за
поставяне от 05.06.2017 година; разрешение са поставяне № 23 от 22.03.2017 година
на основание чл. 56 от ЗУТ за площ от 12.95 кв. м. за търговска дейност и схема
за поставяне от 02.12.2014 година. Заповедта е издадена на основание чл. 57а,
ал. 1, т. 1 и 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗУТ и констативен акт № *** от
24.04.2019 година.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено
от страните, заключение на вещото лице Р.М. по допусната, по искане на
жалбоподателя съдебно – техническа експертиза, с формулирани от жалбоподателя
задачи, изготвена въз основа на извършени оглед на място и справки в Службата
по геодезия, картография и кадастър – Перник. От заключението на вещото лице се
установява следното: след геодезическо заснемане за местоположението на
процесния преместваем обект, състоящ се от два самостоятелни поставяеми модулни
павилиона тип „контейнер“, е установено, че същият е с обща площ от 46.6 кв. м.,
като от тях 30.6 кв. м попадат в имот, собственост на „***“ ЕООД, гр. Перник,
представляващ УПИ II „За автогара“, кв. 301 по плана
на гр. Перник, „***“, а 16 кв. м. попадат в терен, публична общинска
собственост, както и че в северозападната част на описания обект е приобщен
стълб от уличното осветление на Автогара „Перник“; между наличните два
самостоятелни поставяеми модулни павилиона тип „контейнер“, обединени в един
преместваем обект: „Павилион с площ 46
кв. м“, намиращ се в УПИ II – „за автогара“, кв. 301 по плана на кв. „Пригаров
район“, гр. Перник, с административен адрес: ул. ***№ ***, гр. Перник и част от
улица с О.Т. № 536-5563“, с обща площ 46.6 кв. м. и издадените
разрешителни за поставяне с №№ 23/22.03.2017 година и 51/05.06.2017 година, е
налице разлика относно застроените площи, както следва: съгласно разрешение за
поставяне с № 23/22.03.2017 година преместваемият модулен павилион трябва да е
със застроена площ от 13 кв.м., но същият, измерен на място, е с площ 14 кв.м.,
а контейнера попада изцяло в имота общинска собственост, представляващ улица с
о.т. 536-5563; съгласно разрешение за поставяне с № 51/05.06.2017 година
преместваемият модулен павилион трябва да е със застроена площ от 23.50 кв.м.,
но същият, измерен на място е с площ 32.6 кв.м., като контейнера попада с 30.6
кв.м в имот, собственост на „***“ ЕООД, гр. Перник, представляващ УПИ II „За автогара“, кв. 301 по плана на гр. Перник, „Пригаров
район“, а 2 кв. м попадат в имота общинска собственост, представляващ улица с
о.т. 536-5563; в северозападната част на преместваемия модулен павилион със
застроена площ от 32.6 кв.м. е приобщен стълб на уличното осветление на Автогара
Перник, собственост на Община Перник, като въпреки приобщаването му монтираното
осветление на стълба функционира, технологичните му отвори са запазени,
достъпни и позволяват да се извършват ремонтни и профилактични дейности,
поставеният обект не пречи на функционирането на стълба, като принципно е
възможно изместването на електрическия стълб и евентуална корекция на
конструкцията на единия от преместваемите обекти, което да не пречи на
заинтересованите страни. Вещото лице в проведеното съдебно заседание уточнява,
че съгласно издадените схеми е предвидено разстояние между двата обекта около 3
м., както и че издадената схема за разрешението за павилиона от 13 кв.м.
отговаря на местоположението, а издадената схема за 23.50 кв.м. не отговаря на
реалното местоположение на обекта, тъй като същият е изнесен в източна посока, като
на практика са поставени два контейнера, които са допрени и обединени в един
обект, като разрешение за обединяването им не е издавано. Така даденото
заключения настоящия съдебен състав го кредитира изцяло, като обективно, компетентно
и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от кмета на Община Перник на основание чл. 57а, ал. 3 от
ЗУТ, съгласно която разпоредба в 7-дневен срок от връчването на констативния
акт по ал. 2 кметът на общината издава заповед за премахване на обекта. В този
смисъл заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е в изискуемата от закона писмена форма (арг. от чл. 59, ал. 2, във връзка с
ал. 3 от АПК) и съдържа всички реквизити чл. 59, ал. 2 от АПК.
При издаването на оспорваната заповед административният орган
не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно
основание за отмяна на заповедта. Административният акт е издаден при спазване
на специалната процедура по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Фактическите обстоятелства
по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, които предпоставят премахване на обекти по чл. 56,
ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, са предмет на установяване по реда на чл. 57, ал.
2 от ЗУТ – със съставяне на констативен акт, отразяващ извършената на място
проверка от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, който акт следва да бъде
връчен на собственика на обекта по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ. В процесното
производство този ред е съобразен, като е съставен констативен акт, независимо
в отсъствието на собственика на обекта, същият е връчен надлежно на последния,
който е депозирал възражение срещу констативния акт, което е обсъдено и отхвърлено
мотивирано, след което е издадена и процесната заповед. Изложеното обосновава
извод, че правото на участие на адресата на заповедта в административното
производство, респективно правото му на защита е осигурено в пълен обем. В тази
връзка доводите в жалбата, които сочат невръчване на констативния протокол от
13.05.2019 година по възражението на жалбоподателя, съответно нарушено право на
защита са без основание. ЗУТ в относимите разпоредби не предвижда изрично съставянето
на протокол във връзка с възражението, респективно не изисква неговото връчване.
В този смисъл съставянето на протокол по възражението, респективно неговото
съдържание, единствено обосновават заповедта в едната и част, като се явяват
част от мотивите за издаването й. Правото си на защита срещу издадена заповед
за премахване адресатът на заповедта не е препятстван да осъществи при съдебното
обжалване на административния акт, което е и сторил. В рамките на образуваното
съдебно производство жалбоподателят разполага с възможност да изложи доводи
срещу констатациите в заповедта, включително срещу мотивите за неприемане на
възражението срещу констативния акт, с което ще упражни правото си на защита в пълен
обем.
На следващо място, административният
орган е издал оспорваната заповед, след като е извършил проверка на обекта, изяснил
е релевантните за случая факти и е събрал необходимите доказателства, с което е
изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл.
36 от АПК. Описанието в обстоятелствената част на заповедта
напълно съответства на констативния акт. В този смисъл констативният акт има
доказателствена сила за съществуването и вида на преместваемия обект и начина
на неговото поставяне.
Заповедта
е мотивирана, като в мотивите органът е посочил фактическите и правни основания
за издаване на акта, каквото е изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се
установи нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на
заповедта на основание чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Относно съответствието на оспорения административен акт с
материалноправните разпоредби настоящия съдебен състав приема следното:
Материалноправното
основание за издаване на процесната заповед, издадена въз основа на констативен
акт № *** от
24.04.2019 година е разпоредбата на чл. 57, ал. 1. т. 1 и т. 2 от ЗУТ.
Приложимата разпоредба предвижда премахването на обекти по чл. 56, ал. 1 от
ЗУТ, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или
без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото
разрешение (т. 1), както и когато са поставени без правно основание или
правното основание за издаване на разрешението е отпаднало (т. 2).
Съгласно
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни
обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи
дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия.
Съгласно
чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и
проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.
Легалната
дефиниция за преместваем обект е въведена с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, съгласно
която „преместваем“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Процесната
заповед е мотивирана от фактическа страна с установен при проверка на място поставен
преместваем обект – павилион, изграден видимо от два самостоятелни павилиона,
между които е премахната вътрешната стена, с обща квадратура 46.65 кв.м., като
21 кв.м. от тях са разположени в терен – общинска собственост, а останалите – в
имот, собственост на „***“ ЕООД, като за двата павилиона има издадени две
отделни разрешения за поставяне, съответно налични са два договора за наем, а
обектите не отговарят по размери и местоположение на разрешеното с одобрените
проекти, както и че са налице съществени нарушения по приложените, приети за
актуални документи. Част
от мотивите за издаване на заповедта се съдържат и в съставения констативен
акт, посочено изрично като част от основанието за издаването на оспорвания
административен акт, съгласно които обектът е поставен в противоречие с
издадените схеми, както и в нарушение на предвижданията за устройство на
територията.
Първата
предпоставка за прилагането на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наличието на
обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, преместваем обект, който да е с някое от
предназначенията по чл. 56, ал. 1, т. 1 – т. 3 на ЗУТ, а по естество – да
притежава характеристиките, съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. От
доказателствата по делото безспорно се установи, включително от приетата
съдебно – техническа експертиза, че в процесния случай констатираният на място
обект представлява преместваем такъв, изграден от два самостоятелни
преместваеми обекта – павилиони, модулни, тип „контейнер“,
предназначени за търговска дейност, с обща площ от 46.6 кв.м., т.е. налице е
първата предпоставка за приложението на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.
Втората
предпоставка за премахване на преместваемия обект, предмет на оспорената
заповед, е същият да е поставен без одобрена схема, когато такава се изисква,
и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с
издаденото разрешение (т. 1), както и същият да е поставен без правно основание
или въз основа на отпаднало правно основание за издаване на разрешението за
поставяне.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че процесният обект е изграден
от два самостоятелни преместваеми обекта – павилиони, единият от които с площ
14 кв.м, вторият с площ – 32.6 кв.м. Настоящият съдебен състав, като взе
предвид съдържанието на цитираните нормативни разпоредби и установените по
делото и преписката факти, приема, че посочените фактически основания в
заповедта кореспондират с
приложимия материален закон.
Установи
се, че за двата самостоятелни поставяеми модулни павилиона тип „контейнер“, от
които е изграден процесният преместваем обект, са издадени две отделни
разрешения за поставяне. За обекта, за който се установи, че е с площ 14 кв.м.,
както и че попада изцяло в имот общинска собственост, представляващ улица с
о.т. 536-5563, е издадено разрешение с № 23/22.03.2017 година за поставяне на преместваем
модулен павилион за търговска дейност, със застроена площ от 13 кв.м., с място
на разполагане – част от квартал 301 по плана на гр. Перник, кв. „***“,
съгласно одобрената схема за разполагане. За ползването на имота е сключен
договор за наем с община Перник на 01.06.2015 година за срок от 5 години. Предвид
така установеното е налице разлика относно посочената в разрешението застроена
площ на обекта, т. е. налице е противоречие с издаденото разрешение за
поставяне. По отношение за обекта, за който се установи, че е с площ 32.6 кв.м.,
както и че попада с 30.6 кв.м. в имот, собственост на „***“ ЕООД, гр. Перник,
представляващ УПИ II „За автогара“, кв. 301 по плана на гр. Перник, „***“, а 2
кв.м. попадат в имота общинска собственост, представляващ улица с о.т. 536-5563,
е издадено разрешение с № 51/05.06.2017 година за поставяне на преместваем
модулен павилион за търговска дейност със застроена площ от 23.5 кв.м., с място
на разполагане: УПИ II „За автогара“, кв. 301 по плана
на гр. Перник, кв. „***“, съгласно одобрената схема за поставяне. За ползването
на имота е сключен договор за наем с „***“ ЕООД, гр. Перник“ от 2008 година, с
анекс към същия от 05.01.2017 година със срок от 5 години – до 01.01.2022 година.
Безспорно
се установи по делото, че процесният обект по естество притежава характеристиките
по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т. е. преместваем, с предназначение за търговска
дейност по чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за какъвто обект, с такава площ и начин
на разполагане, разрешение не е издавано и схема не е одобрявана. Обектът е
съставен от два самостоятелни преместваеми обекта, поставени – единият в
противоречие с издаденото разрешение, вторият – в противоречие с издаденото
разрешение и одобрената схема. Въз основа на това се приема, че са налице
законовите предпоставки по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТ за премахване на
обект по чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, каквото правно основание е посочено в
заповедта.
В
настоящия случай законодателя с ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 година е изменил и
допълнил разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ, като в § 42 от Преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ е уточнил,
че преместваемите обекти по чл.
56, ал. 1, поставени по досегашния ред, се привеждат в
съответствие с изискванията на този закон в едногодишен срок от влизането му в
сила. Безспорно по делото преместваемите обекти са поставени по досегашния ред,
видно от приложените към административната преписка разрешение за поставяне № 23 от 22.03.2017 година и
разрешение за поставяне № 51 от 05.06.2017 година и двете за срок от 5 години. В § 43, ал. 1 от Преходните и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ започнатите до влизането
в сила на този закон производства по премахване на обекти по чл.
56, ал. 1 и чл.
57, ал. 1 се довършват по досегашния ред, като в ал. 2 е
пояснено, че започнати са производствата по ал. 1, за които до влизането в сила
на този закон е съставен констативен акт по чл.
57а, ал. 2.
от ЗУТ. В настоящия случай е съставен констативен акт № *** от 24.04.2019
година по чл.
57а, ал. 2 от ЗУТ, поради което производството следва да
продължи по изменени разпоредби, с които е предвиден едногодишен срок за
привеждане в съответствие на преместваемите обекти с разпоредбите на чл. 56 и
чл. 57 от ЗУТ, а не по досегашния ред, по който е предвидено премахване на
преместваемите обекти, които не отговарят на изискванията на чл. 56 и чл. 57 от
ЗУТ. Както си посочи по – горе и констативния акт и оспорената заповед са
издадени след изменението и допълнението на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ с ДВ, бр. 25
от 26.03.2019 година със Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, поради което
издадената заповед за премахване на преместваемия обект е издадена в
противоречие на цитираните правни норми, поради което следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
Предвид
горното се налага изводът, че административният орган неправилно е приложил материалния
закон, като не е съобразил с настъпилото изменение на ЗУТ с ДВ, бр. 25 от
26.03.2019 година, поради което е налице отменително основание по чл.
146, т. 4 от АПК.
С оглед на
гореизложеното, след извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия
съдебен състав приема, че са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на
оспорената заповед.
С оглед изхода на делото направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски е основателно, поради което ответника следва да му заплати сумата в
общ размер на 850 лева, от които 50 лева планета държавна такса, 200 лева
платено възнаграждение за вещо лице и 600 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.05.2019 година.
С оглед изхода на делото направеното искане от
процесуалния представител на ответникът за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 776 от 03.05.2019 година на кмета на община
Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2,
ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и
съставен констативен акт № *** от 24.04.2019 година е наредено на настоящия
жалбоподател да премахне преместваем обект „Павилион“ с площ от 46 кв.м.,
находящ се в УПИ II „За автогара“, кв. 301 по плана
на кв. „***“, гр. Перник, с административен адрес гр. Перник, ул. ***№ 6 и част от улица с О.Т. № 536-5563,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, площад „***“ № *** да заплати на „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ***№ 6,
представлявано от управителя Г.Д.Г. съдебни разноски в размер на 850 (осемстотин
и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.
Съдия:/п/