Р Е Ш Е Н И Е № 400

гр. Перник, 01.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, като разгледа административно дело № 401/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.

Образувано е по искова молба, предявена от Е.И.Ц., ЕГН ********** *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1, представлявана от директора Д.И.П..

Ищецът твърди, че с наказателно постановление № 2/17.09.2018 г., издадено от началник отдел при ОДМВР – Перник му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Сочи, че наказателното постановление е отменено с решение № 41/09.05.2019 г., постановено по АНД № 24/2019 г. по описа на Районен съд - Б., влязло в сила на 01.06.2019 г. Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Сочи, че посочената сума представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност наказателно постановление.

Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 2/17.09.2018 г., издадено от началник отдел при ОДМВР – Перник, отменено със съдебно решение № 41/09.05.2019 г., постановено по АНД № 24/2019 г. по описа на Районен съд - Б., влязло в сила на 01.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2019 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на Окръжна прокуратура – Перник.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че наказателното постановление не представлява акт, действие или бездействие на администрацията, поради което не могат да се търсят вреди от адресата му, в случай, че същото е отменено. Сочи, че съгласно ЗАНН в производствата по административно наказателни дела страните нямат право на разноски, затова с претендирането им в отделно исково производство се заобикалят процесуалните правила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и твърдяната от ищеца имуществена вреда. Сочи, че наказателното постановление е отменено на процесуално основание, без да е разглеждан спора по същество, поради което не се дължи присъждането на обезщетение за вреди. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Окръжна прокуратура – Перник не е изразила становище.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адвокат М., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените в производството разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва иска. Излага съображения за неговата неоснователност. Моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник – прокурор Цветков счита предявения иск за основателен. Предлага на съда да го уважи.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМвР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт на администрацията, чийто адресат е той, е отменен като незаконосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял имуществени вреди.

От изисканото и представено АНД № 24/2019 г. по описа на Районен съд – Б. се установява, че с Решение № 41/09.05.2019 г., влязло в сила 01.06.2019 г., е отменено наказателно № 2/17.09.2018 г. на началник отдел при ОДМВР - Перник, поради което е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

Неоснователно е възражението на ответника, че наказателното постановление не е акт на администрацията по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК и по тази причина отмяната му не е основание за търсене на отговорност, за причинените с него вреди. Действително, наказателното постановление не съдържа белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК и не се издава по реда на АПК. По естеството си то е правораздавателен акт, тъй като е издаден в резултат на дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е осъществена в защитата на реда на държавното управление. Представлява санкционираща управленска дейност, която е една от формите на административна /изпълнителна/ дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Затова в обхвата на незаконосъобразните актове, обуславящи отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ попадат и наказателните постановления, отменени с влязло в сила съдебно решение. За преценка приложното поле на цитираната законова норма, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал. Затова независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, то е властнически акт, издаден от административен орган, в резултат на изпълнение на нормативно възложени задължения, в рамките на административната му правосубектност. Следователно наказателното постановление е резултат от изпълнение на административна дейност и отмяната му като незаконосъобразно е основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В посочения смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г., постановено от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Неоснователно е и възражението на ответника, че твърдените имуществени вреди не се намират в причинна връзка с издаването на незаконосъобразния акт на администрацията. Видно от приложеното АНД № 24/2019 г. по описа на Районен съд - Б., жалбата срещу наказателното постановление е изготвена и подписана от адвокат М.. Тя е представлявала ищеца, в качеството му на жалбоподател по АНД № 24/2019 г. по описа на Районен съд - Б., като е участвал в проведеното открито съдебно заседание, получавал е призовки и съобщения. Процесуалните действия са извършвани въз основа на упълномощаване от ищеца и сключен договор за правна защита и съдействие. За процесуалното му представителство, ищецът е заплатил на адвокат М., в брой, сумата от 300 лв. Това е отразено в представения договор. Затова съдът приема, че в резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Настоящият състав не споделя становището на ответника, че е недопустимо претендирането на съдебни разноски в настоящото производство, при положение, че ЗАНН и НПК не предвиждат присъждането на такива. Направените в административно-наказателното производство разноски се претендират от ищеца като вреди от незаконосъобразна изпълнителна дейност. Допустимостта на претенцията се основава на общия правен принцип да не се вреди другиму, регламентиран в чл. 45 от ЗЗД. Той почива на правилото, че всеки трябва да обезщети вредите, които е причинил. Точно затова отсъствието на законова норма, уреждаща правилата за разпределяне на разноските в административно – наказателното производство, обуславя допустимостта на претендирането им в отделно исково производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и представляващо частен случай на задължението за обезщетяване на причинените на другиму вреди.

Неоснователни са и възраженията на ответника, че твърдените вреди не са в причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй като защитата от адвокат в производството по съдебно обжалване на наказателно постановление не е задължителна. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК условие за допустимост на предявения иск е отмяната на акта на администрацията по съответния ред. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление е съдебното обжалване. Правото на ползване на адвокатско защита в административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита, освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.

Неоснователно е и възражението на ответника, че процесното наказателно постановление не може да обоснове отговорност на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е отменено на процесуално основание и спорът не е разглеждан по същество. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК отговорността на административния орган е обусловена от незаконосъобразността на издаден от него акт. Правомощията на решаващия съд в производството по съдебно обжалване на наказателното постановление, регламентирани в чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, чл. 222 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН са да го потвърди, измени или отмени, като касационната инстанция оставя в сила или отменя постановеният съдебен акт. Основанията за отмяна на наказателното постановление се извличат от разпоредбите на чл. 335, ал. 2 от НПК и чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, приложими по силата на съответното препращане на чл. 84 от ЗАНН. То е незаконосъобразно във всеки един от следните случаи: издадено е от некомпетентен орган; в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на страните, което не е отстранено; нарушението, което е санкционирано с него, не е извършено, не е извършено от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице или не е извършено виновно. Наличието, на който и да било порок в постановения от административния орган правораздавателен акт, води но неговата незаконосъобразност. Основанието на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК за ангажиране отговорността на ответника е тази незаконосъобразност да бъде установена по съответния ред – със съдебно решение. Без значение е обстоятелството, което я обуславя. В настоящия случай РС – Б. е постановил съдебно решение, което е влязло в сила и с което наказателно постановление № 2/17.09.2018 г., издадено от началник отдел при ОДМВР – Перник, е отменено като незаконосъобразно. Това е и една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи до пълния му предявен размер.

Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху уважената част от главния иск, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото и на основание 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ОДМВР – Перник следва да се присъдят направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство в размер на общо 310 лв.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК 129009856, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на Е.И.Ц., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 2/17.09.2018 г., издадено от началник отдел при ОДМВР – Перник, отменено със съдебно решение № 41/09.05.2019 г., постановено по АНД № 24/2019 г. по описа на Районен съд - Б., влязло в сила на 01.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК 129009856, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на Е.И.Ц., ЕГН ********** *** сумата от 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/