Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 380
гр. Перник, 01.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния
секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 406 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на П.В.Ж., с ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1158-000451 от 01.06.2019г., издадена
от С. Г.в-началник група в сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник. Със
заповедта е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца.
В жалбата се
излагат съображения, че заповедта е неправилна. Прави се искане същата да се
отмени като незаконосъобразна.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Кръстанова, от
АК-Перник. Адв. К. поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи като
основателна, тъй като заповедта е издадена при неизяснена фактическа
обстановка, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Прави
искане и за присъждане на направените по делото разноски. Не представя списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата-С. Г.-началник група в сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник
за представител изпраща гл. юк. З. В.***. Оспорва жалбата. Пледира жалбата да
се отхвърли като неоснователна.
Административен
съд–Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.06.2019г., в 17:15 часа младши
автоконтрольор Х.Б. и в присъствието на свидетеля М.П. и С.С., съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ на П.В.Ж., за това, че на 01.06.2019г., в 17.15ч., в с. Д. по
ул. “***” управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, като при
проверка срещу дом № 123 отказва да бъде изпробван с техническо средство
Алкотест дрегер 7410 с фабричен номер ARSM-0020 за установяване употребата на
алкохол. Има мирис на алкохол. На водача е издаден талон за медицинско изследване. Съставен
е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА, № 270098 на
П.В.Ж., за това, че е извършил нарушение на
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. При съставянето на АУАН са иззети: 2 броя рег.
табели с №***. Актът за установяване на
административно нарушение е предявен на нарушителя.
По делото е представена и приета докладна записка с
рег. № 1920р-7178 от 04.06.2019г., изготвена от С. С.*** непосредствено след
съставянето на АУАН-а.
По делото е представено и прието Удостоверение УРИ №
313р-11189 от 20.09.2019г. от ОД на МВР-П.. От него се установява, че Симеон
Георгиев, ответник по жалбата към датата на съставяне
на оспорената заповед–01.06.2019г. е назначен на длъжност началник група,
сектор “ПП”, отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-П..
По делото е
представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-П., с
която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил да
издават заповедни на прилагане на принудителни административни мерки по реда на
Глава Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени
длъжностни лица, между които в т. 1.5. са началниците групи към Охранителна
полиция.
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1158-000451 от 01.06.2019г по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от
ЗДвП, издадена от С. Г.-началник група в сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-П.
на основание чл. 22 от ЗАНН е наложил на Ж. принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП–прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Пред настоящата съдебна инстанция по
искане на защитата се разпитаха свидетелите И. Р. П. и К.Л. Г.***.
Свидетелката
И. Р. П.*** живее на семейни начала с
жалбоподателя. Същата сочи, че на първи юни, тя, Ж. и детето им се качили във автомобила и тръгнали от домът
им на ул. “***”№35 към центъра на селото. Разстоянието е около 500-600м. Тя
шофирала, защото П. бил взел хапче и имал замайване, като не знае какви хапчета
употребява. Не могла да спре на центъра, за това завила в локалното платно на
същата улица и паркирала. Приятелят им К.и помогнал да свали количката на
детето и те тръгнали към центъра. П. останал да изчака други приятели, с които
имали среща. Видяла, полицейска кола, но продължили.
Свидетелят
К.Л.Г. сочи, че на първи юни имал среща с П.
и съпругата му. Чакал ги на спирката срещу парка на селото. Свалил количката на
детето и тръгнали с И. към центъра. П. останал при колата и през това време
дошла патрулката. Помислил, че са му познати и си продължили.
Пред настоящата съдебна инстанция се
разпитаха свидетелите М.В.П. и Х.С.Б.,***.
Свидетелят М.В.П. поддържа съставения АУАН. Сочи, че на първи юни е
участвал в мероприятие по охрана на читалището в с. Д., което се намира на
центъра на селото. Станал инцидент и двама негови колеги, тръгнали да
транспортират задържаното лице до полицията в Перник. По пътя те били засечени
от *** и незабавно подали сигнал да го спрат. След известно време свидетелят
забелязал идващо по ул. „***“ МПС, което свило по локалната улица. Имал пряка
видимост към улицата. Веднага екипът го последвал и след като шофьорът спрял
пред къщата, посочена в акта и полицейската кола спряла до него. Нарушителят бил сам в колата, като до колата
се движела жена, която бутала количка. Поради съмнения за употреба на алкохол
повикали служители, които да изпробват лицето за употреба на алкохол. Ж.
отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство, както и отказал да
даде кръвна проба и да получи издаденият му талон за медицинско изследване.
Свидетелят Х.С.Б. работи в сектор “Пътна полиция”. На посочената в
акта дата му било разпоредено да отиде в с. Д., за да тества водач за алкохол.
Автопатрулът се отзовал. Жалбоподателят отказал да бъде тестван. Издаден му е
талон за медицинско изследване, който водачът отказал да получи.
Разгледани по
отделно и съпоставени едни с други така събраните гласни доказателства от
страна на П.*** и Г.***не се ценят. Показанията на П.***, се възприемат изцяло
като защитна теза, защото те не кореспондират с показанията на свидетеля П.,
който изрично посочи, че същата е била в близост до колата и е бутала детска
количка. Показанията й не кореспондират
и с изготвената непосредствено след случая докладна записка на С.. Насложено с
това, че свидетелката живее на семейни начала с жалбоподателя, мотивират
състава да приеме, че показанията й са заинтересовани от изхода на делото.
Показанията на Г. са неправдоподобни и не се ценят. Същите
са хаотични, нелогични и житейски неоправдани.
Създадени са единствено с цел да защитят тезата на жалбоподателя, която
теза се опровергава от приетите по делото писмени доказателства.
Показанията на М.В.П.
и Х.С.Б.,*** се възприемат и
кредитират. Същите кореспондират и с докладна записка, изготвена непосредствено
след случая и приложена по делото. Кореспондират и със съставения АУАН. Въз
основа на тях се приема, че автомобилът е бил в движение и водачът, настоящият
жалбоподател го е управлявал и е отказал да бъде изпробван с алкотест дрегер за
употреба на алкохол, както и е отказал да направи медицинско изследване.
Гореописаната фактическа обстановка се възприе
от представената административна преписка, чиито документи като неоспорени от
страните се ценят като годни доказателства и от събраните и кредитирани в хода
на съдебното дирене гласни доказателства.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна
процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния
съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по реда на чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП.
Оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от
ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица по отношение на принудителните мерки по чл. 171, т. 1,
т. 2,
т. 2а,
т. 4, т.
5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В
конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. директорът на ОД на
МВР П. е оправомощил началник група в сектор “ПП” при “Охранителна полиция” към
ОД на МВР-П. да прилага с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т.1.5. От своя страна издателят
на заповедта се е позовал именно на тази заповед за оправомощаване. От прието
по делото удостоверение е видно, че издателят на акта заема длъжност изрично
посочена в заповедта. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен
орган, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и не са налице основания за
отмяна на атакуваната заповед в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е в
писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа
акт за установяване на административно нарушение, като са описани и
установените с акта обстоятелства. В текста на акта фигурира позоваване на
фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от
органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на
принудителната административна мярка. С оглед на това същата е мотивирана,
като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно
нарушение и в докладната записка. Не се констатират отменителни основания по
чл. 146, т. 2 от АПК.
В производството
по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, такива, които ако не бяха извършени
щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи.
Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни
нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния
акт. Не
се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Заповедта
е издадена в съответствие и с материалния закон. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че не е бил водач на процесния автомобил към момента на
проверката. Обстоятелството, че той е управлявал моторното превозно средство,
се установява от съставения акт за установяване на административно нарушение.
Личните възприятия на актосъставителя и свидетеля по акта, докладната записка
по случая, изготвена от другия свидетел по акта и изготвена непосредствено след
съставяне на акта са доказателства в подкрепа на авторството на деянието, които
се ценят. Въз основа на това се приема, че на посочената дата, час и място настоящият жалбоподател е управлявал МПС и при
направена проверка е отказал да бъде изпробван за употреба за алкохол. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а, б.
“б“ от ЗДвП,
посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС се прекратява и
когато същият отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство или не изпълни
предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му–за срок от 6 месеца до една година.
В случая материалноправната предпоставка
за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. “б” от ЗДвП е отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за
административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Жалбоподателят не е
направил медицинско изследване за кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, макар да му е издаден талон за такова изследване, посредством което е
могъл да обори констатациите на органа. Редовно съставените актове се ползват с
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал.
2 от ЗДвП). В настоящия случай необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е управление на МПС при отказ да бъде изпробван за употреба
на алкохол с Алкотест дрегер, като това е установено по надлежния ред и
доказано в настоящето производство. Релевантният за приложението на чл. 171, т.
2а, б. “б” от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно
нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата
материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на
жалбоподателя. Органът е посочил правните основания и фактическите
обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта
и е цитирал относимата правна уредба. В случая посочените в нормата
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от
АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният
орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да
установи факти, от които черпи права като обори констатациите изложени в акта. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че не е бил водач на процесния автомобил към момента на
проверката. Обстоятелството, че той е управлявал моторното превозно средство,
се установява от съставения акт за установяване на административно нарушение.
Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на свидетелите П. и Б. или да сочат на наличието на мотив да
набедят жалбоподателя. Показанията на П.
са в противоречие с показанията на свидетеля П., но по делото се
установи, че свидетелката живее на семейни начала с жалбоподателя, поради което
не може да се изключи възможната й заинтересованост от изхода на спора (чл. 172
от ГПК вр. чл. 144 от АПК). Поради това показанията й, досежно това кой е
управлявал автомобила не се кредитират. По делото се приема за безспорно
установено, че жалбоподателят на посочената дата, е отказал проверка за алкохол
с техническо средство, както и същият не е дал кръв за медицинско изследване.
Това се потвърждава от АУАН и от издадения талон за кръвна проба. Налице е
редовно съставен акт за установяване на административно нарушение. Налагането на принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на ППС“ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП с
оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на
действие на тази принудителна административна мярка е в размер от шест месеца до една година. В случая
административният орган е определил срок на временното прекратяване на
регистрацията на МПС от шест месеца, който е минималния срок за този вид
принуда.
Правилно
административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при
правилно изяснени факти за прилагане на принуда и е съобразен с целта на
закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. При безспорно установено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП управление на МПС и отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал.
2а, б. “б” от ЗДвП. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Въз основа на изложеното съдът приема
жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 19-1158-000451 от 01.06.2019г., издадена от С. Г.-началник група в сектор “Пътна
полиция” към ОД на МВР-П. за
неоснователна и същата ще бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото ответната страна
има право на разноски. Такива до приключване на съдебното дирене не са
поискани, поради което и не се дължи присъждането им.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.В.Ж., с ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1158-000451 от 01.06.2019г., издадена
от С. Г.-началник група в сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/