Р Е Ш Е Н И Е

№ 383

гр. Перник, 02.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретар Емилия Владимирова, с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура–Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 415/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Ц.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат А.В.,***, против Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с адрес на управление: гр. С.***.

С исковата молба се претендира присъждане на сума в размер на 1080 (хиляда и осемдесет) лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от платени адвокатски възнаграждения по повод обжалването на наказателно постановление (НП) № СФ-31-10 от 16.10.2017г., издадено от Началник на Регионален отдел за национален строителен контрол (РОНСК)–Софийска област към Регионална дирекция за НСК (РДНСК) – Югозападен район срещу Ц.Г.Т., по което е образувано АНД № ***/2018г. по описа Районен съд–С.. С решение № 191 от 01.11.2018г. на Районен съд–С., постановено по АНД №***/2018г. е отменено изцяло, като незаконосъобразно, оспореното наказателно постановление. Срещу първоинстанционното съдебно решение е подадена касационна жалба и е образувано КАНД № ***/2019г. по описа на Административен съд–София-област. С решение № 555 от 17.04.2019г., постановено по КАНД №***/2019г., е оставено в сила решение № 191 от 01.11.2018г. на Районен съд – Самоков, постановено по АНД № *** по описа на съда за 2018г. В исковата молба се сочи, че в производството пред първата и касационна съдебни инстанции ищецът бил представляван от адвокат, на когото заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер на 1 080.00 лв. (по 540.00 лв. за всяка инстанция), съгласно сключени договори за правна защита и съдействие. С исковата молба се претендира и присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, в което се излагат доводи за уважаване на предявените искове. Иска и присъждане на направените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по иска–ДНСК, чрез процесуалния си представител юк. К. И.***, в писмен отговор оспорва иска като неоснователен. В открито съдебно заседание пледира да се отхвърлят исковите претенции като недоказани. Алтернативно пледира същите да се уважат в размер, който съответства на Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за основателност на предявения иск. Счита, че искът е завишен и следва да се уважи до минималния размер на адвокатските възнаграждения разписан в Наредба № 1/2004г.

Административен съд–Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С наказателно постановление № Сф-31-10 от 16.10.2017г., издадено от началника на РОНСК,СО към РДНСК, ЮЗР на ищеца, като управител на „***“ЕООД-лице, упражняващо строителен надзор на строеж от четвърта категория, на основание чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лв. за извършено административно нарушение по чл. 168, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 158, ал. 2 във вр. с чл. 170 от ЗУТ във връзка с чл. 7, ал. 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството във вр. с чл. 233 от ЗУТ, поради незаконосъобразно започване и изпълнение на строежа без заверена заповедна книга–задължение, вменено на лицето упражняващо строителен надзор.

Наказателното постановление е обжалвано. Образувано е АНД № ***/2018г. по описа на Районен съд-С.. От доказателствата по това дело се установява, че в производството по делото пред Районен съд-С. Ц.Г.Т. е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. А.С.В., от САК и адв. К. И.И., от САК, съгласно представеното по АНД № 91/2018г. пълномощно с дата 10.01.2018г. Адв. А.В. е изготвил и депозирал жалбата против наказателното постановление, а процесуалното представителство и защита на ищеца по това дело е осъществена от адв. К. И., видно от протокол от проведено съдебно заседание по АНД № ***/2018г.. С решение № 191 от 01.11.2018г. на Районен съд–Самоков, постановено по АНД № ***/2018г., наказателното постановление е отменено изцяло, като незаконосъобразно. Настоящият ответник е депозирал касационна жалба пред АССО срещу решение № 191 от 01.11.2018 г. на Районен съд–Самоков, постановено по АНД № ***/2018г. Образувано е КАНД № **/2019г. по описа на АССО. От доказателствата по това дело се установява, че пред касационния съд Ц.Г.Т. е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. А.С.В., от САК и адв. М. Н. К., от САК, съгласно представеното по КАНД № ***/2019г. пълномощно с дата 17.12.2018г.. Адв. В. е изготвил отговор по касационната жалба, а адв. М К. е осъществила процесуално представителство и защита на ответника по това дело–настоящ ищец. С решение № 555 от 17.04.2019г. на АССО, постановено по № ***/2019г., решението на Районен съд–Самоков е оставено в сила. Решението е влязло в сила на 17.04.2019г.

На 10.01.2018г. е сключен Договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. А.С.В., от САК, с предмет: изготвяне и депозиране на жалба пред компетентния районен съд срещу НП № Сф-31-10 от 16.10.2017г. и процесуално представителство по образуваното АНД до приключването му пред първа съдебна инстанция. От договора се установява, че страните по същия са уговорили заплащане на възнаграждение за един адвокат в размер на 450.00 лв. без включен ДДС, платимо по банков път. Договорили са, че адвокатското възнаграждение може да се заплати или от Ц.Т. или „***“ЕООД, с управител Ц.Т.. За заплащането са представени фактура № 0000000315/10.01.2018г.; извлечение от банкова сметка ***.01.2018г., отчет от сметка, от които се установява, че на 11.01.2018г. по посочената в договора банкова сметка ***.00 лв. с ДДС, с наредител „***“ ЕООД и получател А.С.В., представляваща уговорения в договора адвокатски хонорар за правна защита, съдействие и процесуално представителство по АНД №***1/2018 г. по описа на Районен съд-Самоков.

На 17.12.2018г. е сключен Договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. А.С.В., от САК, с предмет: изготвяне и подаване пред компетентния съд на отговор по касационна жалба срещу решение № 191/01.11.2018г., постановено по АНД № ***/2018г. по описа на Районен съд–Самоков, както и процесуално представителство по образуваното КАНД. От договора се установява, че страните по същия са уговорили заплащане на възнаграждение за един адвокат в размер на 450.00 лв. без включен ДДС, платимо по банков път. За заплащането са представени фактура № 0000000393/21.12.2018г.; платежно нареждане от 18.02.2019г., отчет от банкова сметка ***.02.2019г., от които се установява, че на 18.02.2019г. по посочената в договора банкова сметка ***.00 лв. с ДДС, с наредител Ц.Г.Т. и получател А.С.В., представляваща уговорения в договора адвокатски хонорар за правна защита, съдействие и процесуално представителство по КАНД №***/2019г. по описа на АССО.

Горните обстоятелства се установяват от доказателствата, събрани в хода на производствата по АНД № ***/2018г. по описа на Районен съд–Самоков и по КАНД № ***/2019г. по описа на АССО, приложени по настоящото дело, и от приложените към исковата молба договори за правна защита и съдействие, и финансови и счетоводни документи.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта:

Предявеният иск е допустим.

Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация. Насочен е против надлежен ответник, като притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Издателят на отмененото наказателно постановление РОНСК, СО не е самостоятелно юридическо лице. ДНСК е юридическото лице на бюджетна издръжка, със седалище в гр. София и съобразно чл. 205 от АПК искът е предявен срещу надлежен ответник.

Искът за обезщетение е предявен пред съда по адрес на увредения, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, поради което се приема, че Административен съд–Перник е компетентният съд, който да разгледа и да се произнесе по исковите претенции.

Съгласно чл. 204 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен и след отмяна на административния акт по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от началник на РОНСК,СО към РДНСК, ЮЗР при ДНСК срещу Ц.Г.Т.. По отношение характера на дейността по административно наказване е прието Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. По изложените съображения и тъй като в случая се установи, че процесното НП е отменено с решение на Районен съд-Самоков, оставено в сила с окончателно решение на АССО, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено в ал. 2 на с. чл. исковете да се разглеждат по реда на АПК.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността на държавата се характеризира като обективна, безвиновна, и в този смисъл вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.

Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на Република България, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне право на обезщетение, в настоящото производство е необходимо да се установи едновременното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган, отменен като такъв по съответния ред или незаконосъобразно действие или бездействие, установено по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв акт или действие или бездействие на административен орган и 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат, такава, че вредата да се явява пряка и непосредствена последица, резултат, от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, претендиращ присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, така, както на същия е указано с определението за насрочване на делото.

По делото се установи безспорно да е налице първата от визираните в чл. 204, ал. 1 от АПК предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт–наказателно постановление, отменен като такъв с влязло в сила съдебно решение, представено по делото. Решението е влязло в сила на 17.04.2019г.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е претърпял имуществени вреди, причинени от отменения като незаконосъобразен акт, представляваща платени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита срещу постановения незаконосъобразен акт. Установи се по делото, че именно във връзка с оспорване на наказателното постановление и решението на Районен съд–Смолян, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорари. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано във връзка с издаването на акта. В този смисъл издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване на договорите за правна помощ и съдействие, сключени именно с цел защита срещу конкретния акт. В този смисъл установи се по делото и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт, тъй като се доказа, че вредата е пряка и непосредствена последица от отмененото, като незаконосъобразно, наказателно постановление. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и/или че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответното лице е ползвало адвокатска защита, защото не е могло само да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажиран квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. Независимо, че заплащането на адвокатско възнаграждение е извършено въз основа на изрични писмени пълномощни и по силата на облигационни отношения между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга за реализиране на правото на защита е издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. С оглед на това и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда. В тази връзка ще се отбележи единствено това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държат сметка на какво основание е отменен актът. Недопустимо е в настоящото производство съдът да извършва косвен контрол за материалната законосъобразност на наказателното постановление, отменено поради констатирани нарушения при издаването му. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.

С оглед горното съдът намира исковата претенция за доказана по своето правно основание.

По отношение размера на исковата претенция:

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 1 080.00 лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита срещу постановения незаконосъобразен акт.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства се приема, че във връзка с обжалването пред първоинстанционния съд на наказателното постановление, издадено срещу ищеца и пред въззивния съд, последният е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 1080.00 лв. Налице са сключени два договора за оказване на правна защита и съдействие, съответно от 10.01.2018г. и от 17.12.2018г. Същите не се оспорват от ответника. Следва да се посочи, че в хода на производство по оспорване на наказателно постановление по реда на ЗАНН и НПК е недопустимо търсенето и присъждането на разноски от страна на жалбоподателя, твърдящ незаконосъобразност на издаденото срещу него НП. Тези разноски могат да бъдат търсени по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като настъпили имуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред административен акт. След като лицето не може да търси разноските си по обжалване на НП в производството по ЗАНН, то няма интерес и задължение в хода на това производство да представя доказателства за техния размер и съответен начин на изплащане. Липсват пречки тези доказателства да бъдат представени в хода на исковото производство. С оглед на това и въз основа на двата договора за правна защита и съдействие, на двете фактури, кореспондиращи с платежни нареждания и банково извлечение, както и отчетите по сметка се установява, че е налице изплащане на сума в размер на 1080лв. /2х540/ за две съдебни инстанции, пред които се е провело производство по оспорване на НП. Предвид това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, издадено против ищеца, последният е заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер на 1 080.00 лв.

Съгласно раздел IV от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения страните имат право свободно да договарят възнаграждение по административнонаказателни дела за всяка инстанция. В случая за двете съдебни инстанции са сключени отделни договори за правна помощ, което съответства на действащата наредба. Но по отношение размера на иска, съдът следва да се съобрази с предвиденото в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) във вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По разбиране на състава предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца. В производството по обжалване на наказателното постановление не е предвидена възможност за страните да претендират за направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона. Именно и в тази връзка пледира представителя на ответника.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е разписано, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес до 1000 лв., възнаграждението е 300 лв.

В конкретният казус делото пред районния съд е от административнонаказателен характер. Административното наказание по процесното НП е „глоба“ в размер на 100.00 лв. Делото пред районния съд, съответно делото пред касационната инстанция, са разгледани-всяко от тях, в по едно съдебно заседание, в които са явили пълномощниците на ищеца, осъществено е процесуално представителство в договорения обем. Делото не представлява фактическа и правна сложност. Изложеното мотивира съда да приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение по договорите за правна помощ, представени по настоящото дело, което е в общ размер на 1 080.00 лв. (по 540.00 лв. за двете съдебни производства пред РС-Смолян и пред АССО), каквато е и претенцията за обезвреда на ищеца, е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Размер на адвокатския хонорар над минималния по чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с  чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не представлява вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В такава пряка и непосредствена причинна връзка е единствено този разход за адвокатско възнаграждение, който не надвишава минимално определения по наредбата размер за съответния вид адвокатска помощ. В този смисъл са и Решение № 8765 от 5.07.2017г. на ВАС по АД № 13788/2015г.; Решение № 7709 от 19.06.2017 г. на ВАС по АД № 4087/2016г. Предвид това съдът намира, че подлежащата на репариране имуществена вреда, причинена на ищеца от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, е в размер на общо 600.00 лв. (по 300.00 лв. за всяко от двете съдебни производства-пред РС-Смолян и пред АССО). Налице е доказана пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение в размер на общо 600.00 лв. /по 300.00лв. за всяка инстанция/ и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Размерът на имуществената вреда се определя на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представлява обезщетение, съответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА - "справедлив и обоснован размер", и е обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № ***/2018г. по описа на Районен съд–Самоков и по КАНД № ***/2019 г. по описа на АССО.

С оглед изложеното предявеният иск се явява доказан по размер за сумата от 600.00 лв. и ще бъде уважен, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от отмененото по съответния ред наказателно постановление. За разликата от 600.00 лева до пълния претендиран размер от 1 080.00 лева, искът, като неоснователен и недоказан, ще се отхвърли. При този изход на спора настоящият състав намира за основателна и ще уважи и претенцията за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба–24.06.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото ищецът има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 310.00лв., представляващи-10.00 лв. държавна такса и 300.00лева, възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част на иска.

Така мотивиран и на основание чл. 203 от АПК във вр. с  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, със седалище и адрес на управление гр. С***, да заплати на Ц.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на отмяна на наказателно постановление № Сф-31-10 от 16.10.2017г., издадено от началника на РОНСК, СО към РДНСК – Югозападен район при ДНСК, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 24.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за сумата над 600.00 (шестстотин) лв. до пълния предявен размер от 1 080 (хиляда и осемдесет) лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, със седалище и адрес на управление гр. С.***, да заплати на Ц.Г.Т., ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски по АД № 415/2019г. по описа на Административен съд – Перник в размер на 310.00 (триста) лева.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:/п/