№395
Гр. Перник, 01.10.2019 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 420 по описа за 2019 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
***“, ***, представлявано от управителя
А. С. Д., чрез адвокат П.В. от АК В. против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 0416161/07.05.2019година, издадена от Л. Й. Д. – началник отдел
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С обжалваната заповед е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – запечатване
на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в ****, стопанисван от ****
ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 5
/пет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „д“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е немотивирана, издадена при неизяснена
фактическа обстановка, при липса на издадено наказателно постановление или акт
за установяване на административно нарушение, в нарушение с целта на закона,
поради което като незаконосъобразна моли съда да я отмени. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното
открито съдебно заседание на 25.09.2019 година жалбоподателят **** ЕООД редовно призован не изпраща процесуален представител.
В проведеното
открито съдебно заседание на 25.09.2019 година ответникът по жалбата – началника на отдел
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Процесуалният представител на ответника по жалбата главен юрисконсулт Милена Кирилова е представил
писмени бележки по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 11.04.2019
година, в 17.30часа служителите в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП С.М.П. и Л. В. Б. – инспектори, извършили проверка на търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за цветя, находящ се в ****,
стопанисван от **** ЕООД. При проверката било установено, че се продават цветя
и сувенири. Имало инсталирано фискално устройство, модел „Datecs DP-55 KL“,
с ИН на ФУ ДТ 346452 и ИН на ФП 02696572. В търговския обект нямало ПОС
терминално устройство. В хода на проверката е констатирано, че в книгата за
дневните финансови отчети за 2019 година липсват трайно съхранен съкратен отчет
на фискалната памет за периода – месец януари 2019 година, месец февруари 2019
година и месец март 2019 година, които не се съхраняват трайно на страницата за
датата на последния ден от периодите, съответно на дата 31.01.2019 година,
28.02.2019 година и 31.03.2019 година.
За
резултатите от проверката проверяващите инспектори съставили Протокол за
извършена проверка серия АА № 0416161 от 11.04.2019 година, в който
обективирали, че при извършена контролна покупка на стойност 5.50 лева, платен от
инспектор Л. В. Б. е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално
устройство. При
проверката било установено, че се продават цветя и сувенири. Търговската площ
на обекта е около 20 кв.м. Работното време било понеделник – събота, от 09.00
часа до 19.00 часа и неделя, от 09.00 часа до 14.00 часа. Имало инсталирано
фискално устройство, модел „***“, с ИН на ФУ ДТ *** и ИН на ФП ********. В
търговския обект нямало ПОС терминално устройство. В хода на проверката е
констатирано, че в книгата за дневните финансови отчети за 2019 година липсват
трайно съхранен съкратен отчет на фискалната памет за месеците януари, февруари
и март 2019 година, които не се съхраняват трайно на страницата за датата на
последния ден от периодите. Протоколът е
съставен в присъствието на А. С. Д. – управител на настоящия жалбоподател,
съответно й е връчен. Към съставения протокол за
извършена проверка са приложени фискален бон, опис на паричните средства,
декларация образец КД 148 и книга за дневните финансови отчети за 2019 година.
Със Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 0416161/07.05.2019година, издадена от Л. Й. Д. – началник отдел
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – магазин
за цветя, находящ се в ****, стопанисван от **** ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 5 /пет/ дни,
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“
от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта са изложени, установените при
проверката факти и е направен извод, че дружеството не е спазило реда и начина
за съхранение на документ, издаден във връзка с работата на фискалното
устройство в обекта, с както са нарушени разпоредбите на чл. 41, ал. 2, във
връзка с чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, поради което е приложен чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„д“ от ЗДДС.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната
административна мярка. Жалбата е депозирана в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК. С оглед на това е процесуално допустима и се дължи
разглеждането й по същество.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта за
налагане на ПАМ е индивидуален административен акт и следва да отговаря на
изискванията на чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган
с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП. Издателят на заповедта заема длъжността началник на отдел „Оперативни
дейности“ в лавна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, видно от Заповед №
2108/30.03.2018 година. С оглед на това не се констатират отменителни основания
по чл. 146, т. 1 от АПК.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити – наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение, срок
и ред за обжалване и подпис на издателя. Издадения акт съдържа описание на
фактическите основания, обуславящи издаването му, доколкото се касае до че в
книгата за дневните финансови отчети за 2019 година липсват трайно съхранен
съкратен отчет на фискалната памет за периода – месец януари 2019 година, месец
февруари 2019 година и месец март 2019 година, които не се съхраняват трайно на
страницата за датата на последния ден от периодите, съответно на дата
31.01.2019 година, 28.02.2019 година и 31.03.2019 година. Изложени са подробни
мотиви досежно определяне продължителността на мярката.
Заповедта е
издадена и при правилно приложение на материалния закон.
Правното основание за постановеното
запечатване на обекта е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС.
Според посочената правна норма запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо
от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага за лице което не спази
реда или начина за съхраняване на документи издавани от/във връзка с фискалното
устройство или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1, във връзка с ал. 2
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин в 7 – дневен срок след изтичане на всеки месец и година
лицето по чл.
3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка
ЕСФП в обекта за съответния период, като отчетите по ал. 1 се съхраняват в
книгата за дневните финансови отчети на всяка ЕСФП на страницата за датата на
последния ден от периода.
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че обекта стопанисван от
жалбоподателя е търговския обект по смисъла на §
1, т. 41 ДР на ЗДДС, като дружеството – жалбоподател отговаря на
изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. При това положение
следва да отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта
за съответния период, като отчетите по ал. 1 се съхраняват в книгата за
дневните финансови отчети на всяка ЕСФП на страницата за датата на последния
ден от периода. Между страните по делото е безспорно установено, че при извършената
проверката в обекта липсват трайно съхранен съкратен отчет на фискалната памет
за периода – месец януари 2019 година, месец февруари 2019 година и месец март
2019 година, които не се съхраняват трайно на страницата за датата на последния
ден от периодите, съответно на дата 31.01.2019 година, 28.02.2019 година и
31.03.2019 година. Съгласно чл. 41, ал. 1, във връзка с ал. 2 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
лицето по чл. 3 отпечатва и съхранява съкратен отчет на фискалната памет от
всяка ЕСФП в обекта за съответния период, като отчетите по ал. 1 се съхраняват
в книгата за дневните финансови отчети на всяка ЕСФП на страницата за датата на
последния ден от периода. Посочената правна норма има императивен характер.
Липсата на трайно съхранен съкратен отчет на фискалната памет за периода –
месец януари 2019 година, месец февруари 2019 година и месец март 2019 година,
съответно не се съхраняват трайно на страницата за датата на последния ден от
периодите, съответно на дата 31.01.2019 година, 28.02.2019 година и 31.03.2019
година, както се посочи по – горе е безспорно между страните. В тази връзка
жалбоподателя не ангажира доказателства и доказателствени средства, с които да
опровергае изложените фактически констатации в оспорената заповед. Процесното
нарушение безспорно обуславя приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС.
Издаването на заповедта на това основание се извършва при условията на
обвързана компетентност. Т. е. при установеното административно нарушение,
административния орган не разполага с възможност за преценка дали да наложи или
не ПАМ.
Като неоснователно
настоящия съдебен състав намира възражението на жалбоподателя, че оспорената
заповед е издадена без да е съставен АУАН и издадено НП. Такава
материалноправна предпоставка разпоредбата на чл.
186, ал. 1 ЗДДС не предвижда. Нещо повече тя изисква както се посочи по – горе
налагане на ПАМ, когато са налице доказателства за осъществени хипотези по чл.
186, ал. 1 ЗДДС.
На следващо място настоящия
съдебен състав констатира, че определения срок на ПАМ не ограничава правата на
жалбоподателя в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона
цел, като е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни дадености.
В конкретния случай срокът за запечатване на обекта е определен на 5 дни, т. е.
същия е в размер под средния. От административния орган са взети пред вид
тежестта на извършеното нарушение и неговите последици, вида и характера на
търговската дейност. Неизпълнението на законовото задължение, безспорно засяга
държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и
плащането на данъци върху действително реализираните обороти.
Предвид
изложеното, настоящия съдебен състав намира, че жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 0416161/07.05.2019година, издадена от Л. Й. Д. – началник отдел
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – магазин за цветя, находящ
се в ****, стопанисван от **** ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 5 /пет/
дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „д“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е неоснователна, поради което следва да
бъде отхвърлена.
Относно
разноските:
С оглед изхода на
делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените съдебни разноски е неоснователно.
С оглед изхода на
делото направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е частично основателно, поради
което и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, във връзка
с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /НЗПП/, жалбоподателя ****
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“, ***,
представлявано от управителя Албена Сашова Динева следва да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на **** ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“,
***, представлявано от управителя А. С. Д. против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 0416161/07.05.2019година,
издадена от Л. Й. Д. – началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – запечатване
на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в ****, стопанисван от ****
ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 5 /пет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС, като неоснователна.
ОСЪЖДА ****
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ ,
представлявано от управителя А. С. Д. да заплати на Национална агенция за
приходите съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/