Р Е Ш Е Н И Е

№381

гр. Перник, 15.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Г.

при секретар Е В., като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 444/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Р.Й.Я. и А.А.А.-Я.,*** против Заповед № 1442/31.07.2009г. на Кмета на община Перник. Със заповедта е оттеглено разрешение за строеж № 194/01.07.2009г., издадено от гл. архитект на община Перник.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е издадена при липса на компетентност и в нарушение на материалния закон. Иска се същата да се прогласи за нищожна.

В съдебно заседание проведено на 20.09.2019г. жалбоподателите не се явяват. Вместо тях се явява адв. А.А., която поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи и да се прогласи обжалваната заповед за нищожна. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата-кметът на Община Перник чрез процесуалният си представител юк. К. *** оспорва жалбата. Излага аргументи, че жалбоподателите не са легитимирани да обжалват заповедта на кмета, тъй като към дата на издаването й не са собственици на имота по отношение, на които е било издадено разрешението за строеж. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Административен съд-Перник, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, като взе в предвид становищата на страните и извърши проверка на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателите са собственици на апартамент 51 и тавански помещения с № 46 и № 51, с административен адрес гр. Перник, ул. „***“ бл. ***, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, НД № 238/2016г., издаден от нотариус с район на действие районен съд-Перник и вписан в служба по вписванията. Същите са придобили собствеността от И.Д. и Н.Н.. По силата на тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013г., постановено по ТД № 1/2012г. на ВАД се приема, че за жалбоподателите е налице правен интерес от исканото обявяване на нищожност на заповед № 1442/31.07.2009г. на Кмета на община Перник. Същата ги засяга пряко и непосредствено доколкото във връзка с нея е прието, че е налице незаконен строеж, извършен в техен имот и е издадена заповед № 1946 от 29.11.2018г. на кмета на община Перник за премахването му. Въз основа на това се приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в условията на чл. 149, ал. 5 от АПК, при която норма оспорването в тези случаи не е скрепено със срок. Жалбоподателите са активно легитимирани и имат правен интерес да атакуват процесната заповед. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

И.Д.Д. и Н.Г.Н.-Д. придобили собствеността върху недвижим имот-жилище апартамент 51 и тавански помещения с № 46 и № 51, с административен адрес гр. Перник, ул. „***“ бл. ***, по силата на нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот № 196, НД № 913/2007г. и № 11, НД № 724/2006г., издадени от нотариус с район на действие районен съд-Перник и вписани в служба по вписванията.

Същите заявили пред община Перник инвестиционно намерение за извършване на преустройство на апартамент № 51 и таванско помещение № 46 в бл. ***, на ул. „***“, в гр. Перник.

Главният архитект на община Перник одобрил инвестиционен проект за преустройство на 17.06.2009г., в част архитектурна и фаза-технически проект. На 01.07.2009г. издал и разрешение за строеж № 194 от 01.07.2009г.

Разрешението за строеж било съобщено на собствениците, видно от приложени по делото разписки.

Собственикът на ап. 52 получил обявлението за разрешението за строеж на 13.07.2009г.. На 14.07.2009г. подал жалба до началник на РДНСК-Перник чрез кмета на община Перник, в която изразил несъгласие с разрешеното преустройство и промяна на предназначението на таванските помещения в жилищни. Аналогична жалба била подадена и от собственичката на ап. 48-Е.К. на 14.07.2009г..

Главният архитект на община Перник окомплектовал преписката по издаденото разрешение за строеж, ведно с постъпилите възражения и я изпратил по компетентност на РДНСК-Перник, видно от писмо с изх. № 09/ТР-4214-3 от 21.07.2019г.

Със заповед № 1442 от 31.07.2009г. Кмета на община Перник на основание чл. 91, ал. 1 от АПК оттеглил разрешение за строеж № 194 от 01.07.2009г. за преустройство на ап. 51 и таванско помещение № 46 в бл. 64 на ул. „Кракра“. Заповедта е връчена на жалбоподателите и на възложителите на строежа. В указания срок същата не е обжалвана.

Заповед № 1442 от 31.07.2009г. Кмета на община Перник е изпратена на РДНСК-Перник, видно от писмо с изх. № ПУ5/09-00-680 от 31.07.2009г.

Със заповед № ДК-АПК-14 от 31.07.2009г. началник РДНСК, Перник е прекратил образуваното по реда на чл. 216, ал. 1 от ЗУТ производство.

Гореописаната фактическа обстановка се възприе от представената и приета като годно доказателство административна преписка. Документите по която като неоспорени от страните се ценят.

При така установените факти по делото от правна страна съдът намира жалбата за основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Съгласно правната доктрина незаконосъобразността на административния акт има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Поради това в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето, съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени, т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност.

В случая обжалваният акт е нищожен.

Съгласно чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в 7-мо дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок от получаване на жалбата, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс, като в тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта.

Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ разрешенията за строеж се издават от главния архитект на общината и съответно органът, който разполага с правната възможност да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, принадлежи само на главният архитект на общината.

 В случая главният архитект на община Перник, след като е бил сезиран с жалба от В.Р. с вх. № 09/ТР-4214-2 от 14.07.2009г. и от Е.К. с вх. № 09/ТР4214-1 от 13.07.2009г. срещу разрешение за строеж № 194 от 01.07.2009г. е разполагал с правото на отзив по чл. 91, ал. 1 от АПК. Същият обаче в законоустановения срок не е преразгледал въпроса и е приел, че не са налице основания сам да оттегли оспорения акт, да го отмени или измени. Поради това е  изпратил преписката на РДНСК-Перник, видно от писмо изх. № 09/ТР-4214-3 от 21.07.2009г. за произнасяне. Следва да се посочи, че към този момент е била в сила разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ в редакцията ДВ, бр. 33 от 2008г., съгласно която разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти не са подлежали на пряко съдебно обжалване, а са подлежали на обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Следователно законоустановения ред на обжалване на разрешенията за строеж, е редът разписан в чл. 216 от ЗУТ, при които ред началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол е могъл да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Това е контролно отменително производство, в което кмета не участва. Производството по чл. 216 от ЗУТ изключва приложимостта на чл. 93, ал. 3 от АПК, при което административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината.
 Специалната уредба на чл. 214а от ЗУТ, ДВ, бр. 87 от 2010г. е неприложима към дата на издаване на атакуваната заповед. 

Въз основа на посочените правни основания се приема, че Кмета на общината няма правомощия свързани с разрешенията за строеж. Същият не може да ги издава, не може да ги отменя, не може да ги оттегля. Обжалваната заповедта е нищожна като издадена вън от материалната му компетентност. Съгласно пар. 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ Кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. Съответно главният архитект на общината може да предостави свои функции по този закон само на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й. Общоизвестен факт е, че кмета на община Перник не притежава посочената правоспособност. Поради това уредената в ЗУТ специална, изрична компетентност на главния архитект не може да се изземе от Кмета на общината, като орган с обща компетентност. Следователно оспорваната заповед, представляваща индивидуален административен акт като издадена от некомпетентен орган е обременена от най-тежкия порок по чл. 146, т.1 от АПК и не поражда абсолютно никакви правни последици. Същата е нищо в правната действителност, съгласно и тълкувателно решение № 3 от 16 април 2013г. на ВАС. Липсата на материална компетентност от страна на кмета на община Перник е достатъчно основание за прогласяване на акта за нищожен. Обжалваната заповед е издадена и извън седмодневния срок разписан в чл. 91, ал. 1 от АПК от постъпване на жалбите срещу разрешението за стоеж, което означава, че актът е постановен и извън рамките и на времевата компетентност на некомпетентния орган.

Предвид изложеното жалбата против заповед № 1442/31.07.2009г. на Кмета на община Перник, с която е оттеглено разрешение за строеж № 194/01.07.2009г., издадено от гл. архитект на община Перник е основателна. Атакуваната заповед ще се обяви за нищожна, тъй като е постановена от некомпетентен орган.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателите имат право на разноски. Претенцията им за присъждане е заявена своевременно. Придружена е със списък на разноските и с доказателства за извършено плащане. Не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът ще бъде осъден да заплати на жалбоподателите съдебни разноски в размер на 740лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 20.00лв. и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие № 18190 от 08.07.2019г. в размер на 720.00лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА нищожността на заповед № 1442/31.07.2009г. на Кмета на община Перник, с която е оттеглено разрешение за строеж № 194/01.07.2009г., издадено от гл. архитект на община Перник.

ОСЪЖДА Община Перник да заплати на Р.Й.Я., с ЕГН ********** и А.А.А.-Я., с ЕГН **********,*** съдебни разноски по АД № 444/2019г. по описа на Административен съд-Перник в размер на 740.00 /седемстотин и четирдесет/ лева.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му.

Съдия:/п/