Р Е Ш Е Н И Е

№ 403

гр. Перник, 04.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 455/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 175, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д.Д.П., ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1158-000448/02.06.2019 г., издадена от Р.С.Е.– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка временно отнемана на свидетелство за управление на моторно превозно средство № **** до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му от некомпетентен орган, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на закона. Искането към съда е да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателката Д.Д.П. редовно призована не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание ответният административен орган – младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник – Р.С.Е., чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., е изразил становище за неоснователност на жалбата. Искането му към съда е да я отхвърли по съображения, подробно изложени в съдебно заседание.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От приложената административна преписка се установява, че 02.06.2019 г. в 18.05 ч. Д.Д.П., в качеството и на водач на лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, създал предпоставка за възникване на пътно-транспортно произшествие на кръстовище в гр. Перник, е спряна от младши автоконтрольор при ОДМВР – Перник за извършване на проверка. Констатациите от нея са отразени в протокол рег. № ***.2019 г. От него е видно, че на жалбоподателката е извършената проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с „Дрегер Дръг Тест 5000 № ARJF-0054“, резултатът, от която е положителен за бензодиазепини. Издаден е талон за медицинско изследване № ****, който и е връчен и въз основа на него тя е предоставила кръвна проба за изследване. Видно от приложената химико-токсикологична експертиза, с изх. № ****.2019 г. на Военномедицинска академия – София в кръвната проба е установено присъствие на лекарствено вещество от групата на бензодиазепините – алпразолам, включен в списък ІІІ /рискови вещества/ към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП, като концентрацията му е в терапевтичната област. В експертизата е посочено, че алпразолам е лекарствено вещество, което се използва при тревожност, смесени тревожно – депресивни състояния, депресия, панически разстройства и други. Приемът му може да доведе до симптоми като седация, амнезия, нарушена концентрация и увредена мускулна функция, които да повлияят неблагоприятно способността за шофиране и работа с машини.

За така установеното административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП младши автоконтрольор при ОДМВР – Перник е съставил АУАН серия Д № ***.2019 г., в който е отразил, че на 02.06.2019 г. жалбоподателката е управлявала лек автомобил марка „****“, с рег. № **** в гр. Перник по ул. Б.Г.след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство – „Дрегер Дръг тест 5000“ № ARJF 0054. С него е приложил принудителна административна мярка – отнемане свидетелство за управление на моторно превозно средство № ****, издадено на Д.Д.П., за което Р.С.Е.– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник е издал заповед № 19-1158-000448/02.06.2019 г., която е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

В хода на административното производство и пред съда жалбоподателката е представила доказателства – удостоверение, издадено на 03.06.3019 г. от доктор М. - лекар в ***Перник ЕООД – *** кабинет, рецептурна бланка серия А ***, рецептурна бланка серия А № 180630187, удостоверение, издадено от управителя на аптека „***“ – рег. № ***.2016 г., ведно със служебен бон от 05.07.2019 г., листовка – информация за пациента за лекарствен продукт „Клонарекс“, от които се установява, че от месец декември 2018 г. и към момента на издаване на оспорения административен акт, по лекарско предписание и се провежда лечение с „Клонарекс“ – таблетки от 2 мг., за което са и издадени съответните рецепти. Видно е също, че „Клонарекс“ е лекарствен продукт от групата на бензодиазепините. Не е спорно по делото, че около два часа преди извършване на проверката, жалбоподателката е приела таблетка от 1 мг. от предписания и от лекар лекарствен продукт „Клонарекс“.

При така установените факти, които не са спорни между страните, настоящият състав от правна страна намира следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП компетентни да прилагат принудителни административни мерки са ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи Областните дирекции на Министерство на вътрешните работи са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 172, т. 1 от ЗДвП. Със заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник, посочените в т. 1 длъжностни лица са оправомощени да прилагат принудителните административни мерки по реда на глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.1.8/ са младшите автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, каквато длъжност заема и издателят на оспорената заповед – Р.С.Е.. Следователно същият е компетентен да издаде административният акт, предмет на съдебен контрол.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата, по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и е мотивирана. В съответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК е посочен издателят и адресата и; изложени са фактическите и правните основания за издаването и; ясно и конкретно е формулирано разпореждането на административния орган; посочен е редът и срокът за обжалването и; датирана и подписана е.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В съответствие с изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателят е уведомен за започването и му е осигурена възможност да участва в него.

Оспорената принудителната административна марка е приложена при наличие на предпоставките за това. Съгласно чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП едно от алтернативно предвидените основания за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, е управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

В настоящия случай, видно от приложения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и или техни аналози рег. № ***.2019 г., талон за медицинско изследване № ****, издаден на 02.06.2019 г., АУАН серия Д, № ***.2019 г. и съдебна химико-токсикологична експертиза, изх. № ****.2019 г. на ВМА, на 02.06.2019 г. жалбоподателката е управлявала лек автомобил марка „****“, с рег. № **** в гр. Перник по ул. Б.Г.след употреба на вещество от групата на бензодиазепините – „алпразолам“, установена с техническо средство – „Дрегер Дръг тест 5000“ № ARJF 0054 и с химико-токсикологична експертиза. „Алпразолам“ е наркотично вещество, класифицирано като рисково, съгласно списък ІІІ - приложение към чл. 3, ал. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Горната фактическа обстановка е отразена и в АУАН серия Д, № ***.2019 г., който е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя. На последния е връчен препис. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за обективираните в него факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя, като в тази насока не са наведени твърдения и ангажирани доказателства. Затова съдът намира, че по категоричен начин са установени фактите, посочени като основание от административния орган за издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а именно извършено от жалбоподателката нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Следователно оспореният административен акт е издаден при наличие на материалните предпоставки за това, визирани в диспозицията на нормата на чл. 171, ал. 1, б. Б от ЗДвП.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че в случая чл. 171, ал. 1, б. Б от ЗДвП е неприложим, тъй като приемът на веществото „алпразолам“ е по лекарско предписание под формата на лекарствен продукт с търговско наименование „Клонарекс“. В нормата на чл. 171, ал. 1, т. б. Б от ЗДвП, като материално правно основание за налагане на принудителна административна мярка е посочено нарушаването на забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Легално определение за „наркотично вещество“ е дадено в § 1, т. 11 от ДР на ЗКНВП. Такова е: всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Веществото „алпразолам“, установено в кръвта на жалбодателката, е включено в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП – „Рискови вещества“. Следователно то е наркотично вещество по смисъла на § 1, т. 11 от ЗКНВП. „Рисковите вещества“ по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП са разрешени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. Както останалите наркотични вещества, обаче, те притежават някое от свойствата по чл. 7 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, които са обуславящи за включването им в съответния списък - психоактивно действие; предизвикат състояние на зависимост или вредни въздействия, сходни с тези на упойващите и психотропните вещества; могат да бъдат преобразувани в упойващи или психотропни вещества. Затова по силата на чл. 60 от ЗКНВП за предписването, отпускането и отчетността на лекарствените препарати, в които се съдържат, е предвиден специален ред. Спазването на този ред ограничава възможността за вредното им въздействие върху човека, но не го изключва. Неблагоприятните им ефекти върху централната нервна система, като седация, амнезия, нарушена концентрация и увредена мускулна функция се проявяват дори когато са употребени в терапевтични дози, като тези симптоми повлияват негативно възможността за шофиране и работа с машини. В този смисъл е и изводът на вещите лица, изготвили химико-токсикологичната експертиза. Затова забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози е абсолютна, независимо от количеството/концентрацията на приетото вещество и правомерността на употребата му. Обстоятелството, че то се съдържа в лекарствен продукт и е употребено по лекарско предписание и с медицински цели, не изключва вредното му въздействие върху човешкия организъм. Затова независимо, че е прието правомерно, управлението на моторно превозно средство след това е забранено. Съгласно нормата на чл. 171, ал. 1, т. б. Б от ЗДвП за обезпечаване принудителното изпълнение на тази забрана е предвидено налагането на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. По този начин се реализира и целта на закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което той и лишен от право да управлява МПС, тя се постига чрез ограничаване възможността му за това. Оспореният административен акт е издаден при съблюдаване на целта, посочена в чл. 171 от ЗДвП. Срокът, за която е приложена ПАМ е в съответствие с нормата на чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че са налице фактическите и правни основания за издаване на административния акт, с който е наложен ПАМ. Същият е издаден от компетентен орган, спазени са административно-производствените правила и е съобразен с целта на закона. Затова жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода от делото и по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК направените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест. Ответникът не е направил искане за разноски, поради което не следва да му бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Административен съд - Перник

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Д.Д.П., ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1158-000448/02.06.2019 г., издадена от Р.С.Е.– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на вътрешните работи - Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка -временно отнемана на свидетелство за управление на моторно превозно средство № **** до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: /п/