Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 401

гр. Перник, 09.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

        

         С участието на секретаря Н. С., като разгледа административно дело № 456/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ул. ***, представлявано от К. В. Г. и Ю. В. В.  против Ревизионен акт № Р – 22001418002111-091-001/14.01.2019 г., издаден от М. А. К. - началник сектор - възложител на ревизията и В. В. П. – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП – гр. София, с който на основание чл. 177 от ЗДДС е ангажирана отговорността на жалбоподателя за невнесен данък върху добавената стойност от „***“ ЕООД, ЕИК ********* – доставчик по фактура, с № 44/06.11.2017 г. за данъчен период месец ноември 2017 г. в размер на 54232.00 лв., ведно със законната лихва в размер на 5966.00 лв., потвърден с Решение № 679/22.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната агенция по приходите.

         В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Сочи се, че същият е издаден след изтичане на срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и без да са налице визираните в чл. 177 от ЗДДС материални предпоставки. Искането към съда е да го отмени.

         В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си  - адв. Б., поддържа жалбата. Излага съображения за основателността и, конкретизирани и доразвити в представена писмена защита. Моли съда да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

         В съдебно заседание ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУНАП, чрез пълномощника - юрисконсулт А., оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли по изложени в съдебно заседание съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Окръжна прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила като страна по делото.

         Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, намери следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, обжалван и потвърден по административен ред, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

         Със заповед № Р-22001418002111-020-001/11.04.2018 г., изменена със заповед № Р-22001418002111-020-002/10.07.2018 г., издадени от М.А. К. – началник на сектор при ТД на НАП - София, компетентна за това на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 2 от ДОПК, във вр. със заповед № РД – 01 – 803/07.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП – София, е възложено извършаването на ревизия на „***“ ООД за установяване на отговорността му за задължения за данък върху добавената стойност на „***“ ЕООД по издадени фактури през период 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г., с крайна дата за приключването и – 23.09.2018 г. Производството по извършване на ревизията е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК със заповед № Р-22001418002111-023-001/20.9.2018 г. и възобновено със заповед № Р-22001418002111-143-001/09.10.2018 г., считано от 09.10.2018 г., със срок за приключване 12.10.2019 г.

         В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, определените с цитираните по-горе заповеди проверяващи органи по приходите/В. В. П. – главен инспектор по приходите и М. С. С. – старши инспектор по приходите/ са съставили ревизионен доклад № Р-22001418002111-092-001/25.10.2018 г., който е връчен на задълженото лице на 29.10.2018 г. В срока по чл. 117, ал. 5, изр. 1-во от ДОПК – на 12.11.2018 г., ревизираният субект е подал възражение. Ревизията е приключила с издаването от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК на Ревизионен акт № Р-22001418002111-091-001/14.01.2019 г. С него на основание чл. 177, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС е ангажирана отговорността на жалбоподателя за задължения за данък върху добавената стойност на „***“ ЕООД по данъчна фактура № 44/06.11.2017 г., в размер на 54232 лв. и начислена лихва върху тази сума в размер на 5966 лв. Органите по приходите са приели, че обективираната в посочената фактура доставка на актив  - *** – ***, модел ***, сериен номер ****, година на производство 2009 г., на стойност 271160 лв. без ДДС, значително надвишава пазарната цена, варираща от 158930 лв. до 184024 лв., без ДДС, поради което са направили извод, че ревизираното лице, което е упражнило правото си на данъчен кредит е било длъжно да знае, че доставчикът му не е внесъл дължимото от него ДДС за стоката предмет на доставката.

         Ревизионният акт е връчен на 31.01.2019 г. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, на 14.02.2019 г., срещу него е постъпила жалба от задълженото лице. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София, при ЦУ на НАП, компетентен за това съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК, я е разгледал в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Произнесъл се е с Решение № 679/22.04.2019 г., с което е потвърдил Ревизионен акт № Р-22001418002111-091-001/14.01.2019 г., който е предмет на настоящото производство. Направените в последния изводи от органите по приходите се основават на събрания в хода на ревизията доказателствен материал, както следва:

         Въз основа на отправено на основание чл. 37, ал. 1 - ал. 3 от ДОПК искане № Р-22001418002111-04001/23.04.2018 г., връчено на ревизираното лице по електронен път на 23.04.2018 г., последното, с писмо вх. № 53-00-1307#1/31.05.2018 г. е представило изисканите му документи и обяснения. От тях се установява, че по силата на сключен на 01.11.2017 г. договор, „***“ ЕООД се е задължило до 31.12.2017 г. да му достави актив  - ***, година на производство 2009 г. на цена, определена по възложена от купувача експертна оценка, извършена от „***“ ЕООД. Продажбата е обективирана във  фактура № 44/06.11.2017 г., в която е отразено, че цената на продадения дълготраен материален актив е 271160 лв. без ДДС, като на отделен ред е посочен ДДС в размер 54232 лв. Плащането по фактурата е извършено по банков път на 13.11.2017 г. /извлечение от сметка/. За предаването на доставената стока е съставен приемо – предавателен протокол от 13.11.2017 г.

         На 19.09.2018 г. ревизиращият екип е извършил проверка на място в офис на „***“ ООД. Видно от съставения за това протокол № 1263164/19.09.2018 г. са представени и прегледани в оригинал счетоводните търговски документи – фактури, договори, нотариални актове, разплащания. Установено е, че процесната фактура е осчетоводена по дебита на сметка 204, включена е в дневника за покупки за данъчен период месец ноември 2017 г. и в справката – декларация. Получателят е ползвал данъчен кредит по същата. За резултата от проверката е уведомен представляващия търговското дружество.

         С искане № Р-22001418002111-041-001/10.07.2018 г., връчено по електронен път на 17.07.2018 г., на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изискани документи, сведения и писмени обяснение от лицензирания оценител - „***“ ЕООД, изготвил оценка на закупения актив. Посочените документи и обяснения са представени в определения срок, с писмо вх. № 53-00-1307/23.07.2018 г. От тях е видно, че „***“ ЕООД притежава сертификат за оценителска правоспособност рег. № 900300119/14.02.2011 г. за оценка на недвижими имоти, машини и съоръжения, търговски предприятия и вземания. По възлагателно писмо на жалбоподателя от 25.10.2017 г., на 01.11.2017 г. /приемо-предавателен протокол/, „***“ ЕООД му е предоставило оценителски доклад за пазарната цена на ***, година на производство 2009 г. Дадената оценка на същия е 274200 лв. За извършената услуга „***“ ООД е заплатило по банков път възнаграждение в размер на 600 лв. /платежно нареждане от 06.02.2018 г./. Издадена е фактура № 182/05.02.2018 г.

         По искане № Р-22001418002111-141-001/09.05.2018 г. на ТД на НАП – София, компетентната съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - ТД на НАП – Велико Търново, с искане № П-04000518082566-040-001/11.05.2018 г. на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е поканило представляващия „***“ ЕООД да представи документи и писмени обяснения във връзка с процесната фактура. Искането е връчено при отказ на представляващия дружеството да го получи, удостоверен съгласно изискването на чл. 30, ал. 4 от ДОПК с подписа на двама свидетели. В указания срок, не са представени исканите обяснения и документи. Резултатът от извършената насрещна проверка на „***“ ЕООД е обективиран в протокол № П-04000518082566-141-001/31.05.2018 г.  Отразено е, че всички дялове на дружеството са продадени на 30.11.2017 г. на лицето В. В. В., с ЕГН **********, което е с нисък социален статус, безработен и безимотен.  Установено е, че за данъчен период месец ноември 2017 г. „***“ ЕООД е декларирало за внасяне ДДС в размер на 59 915.33 лв., като посоченото задължение не е заплатено. Поради неподаване на справка декларация по ЗДДС за месец декември 2017 г. регистрацията на дружеството по ЗДДС е заличена, считано от 27.04.2018 г.

         С искане № Р-22001418002111-041-002/20.09.2018 г. на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК органите по приходите са изискали информация от „***“ АД за откриването и закриването на банкови сметки, с титуляр „***“ ЕООД и оправомощените лица да извършват операции по тях. С писмо вх. № 53-00-1307-7/22.10.2018 г. е отговорено, че дружеството е имало две сметки, съответно открити на 10.02.2016 г. и 08.02.2016 г. и закрити на 12.04.2018 г. и 10.02.2016 г. Спесимени за извършване на операции по тях са притежавали лицата П. О. С. и С. А. С.

         Въз основа на отправено запитване изх. № 53-00-1397/10.07.2018 г. до дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, е предоставена информация с писмо изх. № 52-00-1307/26.10.2018 г., в което е посочено, че за събиране задълженията на „***“ ЕООД е образувано изп. д. № 170315769/2017 г. При направеното пълно проучване не са открити банкови сметки. Наложен е запор върху товарен автомобил, чието местоположение не е установено. Други активи не са установени.

         В хода на ревизионното производство, с акт № Р-22001418002111-01-001/17.09.2018 г. е възложено изготвянето на експертиза за определяне пацарната цена към дата 06.11.2017 г. на процесния актив - *** Установената от експерта пазарна стойност на същия е в диапазона 158930 лв. – 184024 лв., без ДДС.

         В хода на съдебното производство, съдът служебно е назначил съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице К.Г.И.. Установената от съдебния експерт пазарна цена на ДМА, към 06.11.2017 г. е 275106.33 лв.

         При така установеното от фактическа страна и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК настоящият състав намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган/чл. 119, ал. 2 от ДОПК/ и в предвидената от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на органите, които го издават, номерът и датата на издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в хода на ревизионното производство, мотивите за издаването му, разпоредителна част, в която е определена отговорността на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва и подпис на издателя му. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е приложен ревизионния доклад, който е неразделна негова част. Ревизионният акт е издаден след изтичане на срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Последният е предвиден от законодателя като инструктивен, поради което неспазването му не се отразява на законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Затова доводите на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни.

         Ревизионното производство е протекло при спазване на предвидените процесуални правила и не са допуснати нарушения на нормите, които го регламентират. Органите по приходите, в рамките на служебните си правомощия и компетентност, са изискали от ревизираното лице, неговият пряк доставчик и трети лица, всички намиращи се у тях писмени доказателства, относими към извършваната ревизия. Направили са необходимите справки в наличните информационни регистри. Ревизионният акт и приложеният към него ревизионен доклад съдържат подробно обсъждане на всички приобщени доказателства. От отразеното в тях по категоричен начин се изяснява кои факти са приети за установени и въз основана какви доказателства, както и следващите от това правни изводи. С оглед изложеното, съдът намира, че при провеждане на ревизията не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, а издаденият ревизионен акт е обоснован.

         От приобщените доказателства се установява, че заповедта за възлагане на ревизия, заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от издателите им с валидни, към момента на подписването електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис.

         От изложеното до тук следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на изискванията на закона за материална компетентност на издателя му, процесуална законосъобразност и обоснованост. Затова съдът следва да обсъди съответствието му със материалния закон. Като основание за издаването му е посочена разпоредбата на чл. 177, ал. 1, ал. 2, във вр. с ал. 3, т. и т. 2 от ЗДДС. Текстовете на закона предвиждат отговорност за регистрирано лице – получател по доставка за дължимия от друго лице и невнесен данък, в случай, че първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвен свързан с невнесения данък и е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано по реда на чл. 117 – чл. 120 от ДОПК.

          В настоящия случай, не е спорно и се установява по безспорен начин от приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, че обективираната във фактура № 44/06.11.2017 г. доставка на горска техника - ***, година на производство 2009 г. на цена 271160 лв. и данък добавена стойност в размер на 54232 лв., е реализирана между регистрирани по ЗДДС лица - „***“ ООД и „***“ ЕООД. Фактурата е включена в подадената от получателя справка-декларация за данъчен период месец ноември 2017 г. и същият е упражнил право да приспадне данъчен кредит по нея. Доставчикът, с подадена от него декларация № 05001043557/14.12.2017 г. е декларирал като дължим за данъчен период 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г.  данък върху добавената стойност в размер на 59915.33 лв., който не е внесен. Принудителното му събиране е предмет на изпълнително дело № 170315769/2017 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново /разпореждане за присъединяване изх. № С170005-105-0333359/18.12.2017 г./, по което, след извършено проучване на дружеството-длъжник не са установени налични активи срещу които да се насочи изпълнението. В тази връзка следва да се посочи, че се опровергава от събраните по делото доказателства, твърдението, изложено в жалбата, че отговорността за чуждо данъчно задължение е възложена на „***“ ООД преди да е направен опит то бъде събрано от лицето, което го дължи.

         От горното се налага извода, че предпоставките на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС са налице – жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по облагаема доставка, за която неговият доставчик не е внесъл дължимия данък върху добавената стойност.  Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, обаче отговорността на получателя се реализира, когато знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Знанието, алтернативно задължението за знание, е кумулативно условие, наред с визираните в чл. 177, ал. 1 от ЗДДС предпоставки за възникване на отговорността за заплащане на чуждо данъчно задължение. В настоящият случай органите по приходите са приели, че е приложима презумпцията на чл. 177, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗДДС за задължение за знание за жалбоподателя, тъй като са налице едновременно, предвидените в т. 1 и т. 2 от същата норма условия: упражнено е право на данъчен кредит от „***“ ООД и не е внесен дължимия от „***“ ЕООД данък върху добавената стойност/чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДДС/; сделката е реализирана на цена от 271160 лв., която значително се отличава от пазарната такава, варираща от 158930 лв. до 184024 лв./чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС/.

         Спорно между страните е обстоятелството отличава ли се значително от пазарната стойност на актив - ***, година на производство 2009 г., цената, на която той е бил закупен по процесната сделка. Този факт съдът намира за категорично и безспорно изяснен от приетата съдебно – оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инженер К.Г.И.. Експертното заключение е пълно и обосновано, дадено с необходимите професионални знания и опит. В съответствие с нормата на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, съдържаща легално определение за „пазарна цена“, вещото лице е дало отговор на въпроса за сумата без ДДС, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока по сделка между лица, които не са свързани. За формирането на извода си е извършило проучване на пазара на горска техника за процесния период – месец ноември 2017 г. Установило е, че към този момент в България не е съществувал пазар на подобни активи. Позовало се е на установените в интернет борсови цени на употребявано оборудване – горски машини Харвестер, като е взело предвид известните такива на общо на тридесет и четири броя аналози. За да даде отговор на поставения му въпрос е използвало метода на сравнимите и неконтролирани цени между независими търговци и сходния на него метод на пазарните аналози. При прилагането им се е съобразило с разпоредбите на НаредбаН-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Големият обем съобразени цени на аналози, използваните различни методи в изследването, наличието на съответната компетентност и професионален опит мотивират съда да кредитира изцяло експертното заключение по приетата в хода на съдебното производство съдебно-оценителна експертиза, а именно, че пазарната цена на процесния актив, към момента на реализиране на сделката – месец ноември 2017 г. е бил 275106.33 лв. Заплатената от жалбоподателя цена от 271160 лв. се отклонява незначително от така установената, поради което не е налице предпоставката на чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. последно от ЗДДС, която е едно от условията за приложение на въведената с чл. 177, ал. 3 от ЗДДС презумпция. За да стигнат до противоположния извод, органите по приходите са се позовали на назначената в ревизионното производство съдебно-оценителна експертиза. Съдът не кредитира извода и за пазарна цена на процесния актив в диапазон 158930 лв. – 184024 лв., тъй като видно от обстоятелствената част, той е направен въз основа на изследването на цената само на три аналози, два от които са с година на производство по-ранна от тази на процесния. Поради използвания недостатъчен сравнитилен материал, съдът счита заключението на експерта за необосновано. Като са се позовали на него, органите по приходите неправилно са приели за установено, че процесната сделка е реализирана на цена значително отличаваща се от процесната. В тази връзка в противоречие с установената по делото фактическа обстановка е и изводът им за наличие на предпоставката на чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. последно от ЗДДС. Отсъствието на сделка, от категорията на посочените в чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС изключва възможността за приложение на презумпцията за задължение за знание, предвидена в чл. 177, ал. 3 от ЗДДС. Задължението за знание у получателя по облагаема сделка, по която е упражнил право на приспадане на данъчен кредит за невнасянето на данъка от негов доставчик, е едно от кумулативните условия за възникване на отговорността по чл. 177, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. В случая от материалите по делото се установи, че то не е налице, поради което по отношение на жалбоподателя не може да бъде реализирана предвидената в чл. 177, ал. 1 от ЗДДС солидарна отговорност за задължението на негов пряк доставчик за заплащане на данък върху добавената стойност. Предвид така изложеното жалбата му срещу ревизионния акт, с който тя му е вменена е основателна и следва да се уважи. Оспореният ревизионен акт, като издаден при отсъствие на материално-правните предпоставки за това и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2-ро от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски – 50 лв. – държавна такса, 200 лв. – възнаграждение за вещо лице и 2880 лв. – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р – 22001418002111-091-001/14.01.2019 г., издаден от М. А. К. - началник сектор - възложител на ревизията и В. В. П. – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП – гр. София, с който на основание чл. 177 от ЗДДС е определена отговорност на „***“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ***, ул. *** № ***, представлявано от К. В. Г. и Ю. В. В. за невнесен данък върху добавената стойност от „***“ ЕООД, ЕИК ********* – доставчик по фактура, с № 0000000044/06.11.2017 г. за данъчен период 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. в размер на 54232.00 лв./петдесет и четири хиляди двеста тридесет и два лева/, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 5966.00 лв./пет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева/, потвърден с Решение № 679/22.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната агенция по приходите.

         ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати на „***“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ***, ул. ****, представлявано от К. В. Г. и Ю. В. В. сумата от общо 3130 лв. /три хиляди сто и тридесет лева/, представляваща направени разноски по делото.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ:/п/

 

apis://desktop/uid=280998416?0Анотирана съдебна практика