№ 443
Гр. Перник, 16.10.2019 година.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на седми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при съдебния секретар
Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно
дело № 460 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
83, ал. 6, във връзка с ал.
5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
Образувано по жалба на Р.И.С. с ЕГН **********
*** против Отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо и
ловно гладкостенно огнестрелно оръжие и отнемане на издадено разрешение №
20140054812 с рег. № 1920з-92 от 04.07.2019 година, издаден от ВПД началник на
Първо РУ Перник към ОД на МВР Перник.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди, че не е налице
отрицателната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, като и не
са взети предвид представени документи, свързани с основателна причина за
притежанието на ловни оръжия. Моли съда да отмени оспорения административен акт
и да върне преписката за ново произнасяне.
В проведеното съдебно заседание на 07.10.2019
година жалбоподателя редовно призован не се явява. Депозира писмени бележки, в
който подробно излага доводи свързани с незаконосъобразността на оспорения акт.
Моли съда да отмени отказът за издаване на разрешение за носене и съхранение на
ловно огнестрелно оръжие с рег. № 1920з-92 от 04.07.2019 година, издаден от ВПД
началник на Първо РУ Перник към ОД на МВР Перник, като незаконосъобразен и върне
преписката на административния орган за ново решаване.
В проведеното съдебно заседание на 07.10.2019
година ответникът по жалбата – началник на Първо Районно управление Перник към
ОД на МВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен
юрисконсулт З.В., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като
неоснователна.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144
от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Р.И.С. /настоящ жалбоподател/ е притежавал разрешение
№ 20150145375 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях, издадено му от началник на КОС, което е било валидно до
04.07.2019 година.
В срока по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ жалбоподателя
е подал заявление за подновяване на разрешителното. Депозирано е заявление вх. № 192000-6703 от 05.06.2019
година до началника Първо РУ Перник, с което Р.И.С. е поискал да му бъде
издадено разрешение за носене и съхранение на ловно огнестрелно оръжие. Към
заявлението са приложени задължителните за редовността на същото документи, а
именно: карта за извършен предварителен медицински преглед; удостоверение за
техническа годност на оръжие 04.06.2019 година; удостоверение от Окръжна
прокуратура Перник, удостоверяващо, че срещу заявителя няма обвинения и не приключени
наказателни производства; билет за лов.
Установено е, че заявителят живее на
посочения адрес, няма данни за него да са му налагани мерки по ЗЗДН, както и
няма данни да е нарушавал обществения ред. Създадени са условия за съхраняване
на оръжията, съгласно ЗОБВВПИ. По линия на „Криминална полиция“ е извършена
проверка от оперативен работник Ц. Същият е установил, че заявителят не
представлява оперативен интерес, не поддържа връзки с криминалния контингент,
но има данни от 2010 година по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Въз основа на подаденото заявлението и
приложените към него документи е извършена служебна проверка от младши полицейски
инспектор А.К., обективирана в докладна записка №1920р-7979 от 21.06.2019 година,
с която е предложено на Началника на РУ Перник да издаде разрешение за носене и
съхранение на огнестрелно оръжие. Върху докладната записка е поставена
резолюция „Да не се подновява“.
С Отказ за издаване на разрешение за носене и
съхранение, на късо и ловно гладкостенно огнестрелно оръжие, рег. № 1920з-92 от
04.07.2019 година, на ВПД – началник на Първо РУ Перник, на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 и т. 10 от ЗОБВВПИ
на настоящия жалбоподател е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение
на ловно огнестрелно оръжие, с мотиви, че е лицето е осъждано за престъпление
по чл. 34б, ал. 1 от НК и че не е налице основателна причина, за издаване на
исканото разрешение.
Отказът е съобщен на жалбоподателя на 04.07.2019
година, като жалбата е подадена на 15.07.2019 година в Административен съд – Перник,
т. е. в предвидения 14 – дневен срок.
В хода на съдебното производство жалбоподателят
представя удостоверение за съдимост, с рег. № 4229 от 05.07.2019 година, от
което е видно, че лицето не е осъждано. Представя също и билет за лов, валиден
до 31.12.2019 година, както и удостоверение за подборен лов и заверена членска
карта за 2019 година, издадена от Национално ловно – рибарско сдружение „***“
гр.Т.
При така установените факти, настоящият
състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори
отказа, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата основателна.
При посочените доказателства началника на Първо
РУ Перник е постановил оспорения отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение
на ловно огнестрелно оръжие по реда на чл.
83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, с рег. № 1920з-92 от 04.07.2019 година – предмет на
съдебен контрол.
Нормативната уредба възлага в тежест на
лицето, което ще се ползва от разрешението, да докаже необходимостта от
неговото издаване, като посочи и докаже необходимостта от осъществяване на
дейността. Органът, компетентен да издаде разрешението, преценява наличието на
необходимостта въз основа на твърденията на заявителя, като взема в предвид и
събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот.
Установено е, че Р.И.С. е осъждан през 2010 година за управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация над 1, 2 на хиляда.
Този довод на
административния орган, съдът намира за неправилен.
В разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ са изчерпателно посочени изискванията, които следва да са налице, за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, между които е изискването лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. По съществото на спора, настоящия съдебен състав счита, че оспорения отказ е постановен в нарушение на материалния закон, т. е. констатира се несъответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на изложените от административния орган мотиви. Предмет на проверка е индивидуален административен акт, с който по отношение на оспорващия е постановен отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на ловно огнестрелно оръжие. Правното основание на същия е разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, според която разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Безспорно в случая с оглед изложените мотиви, е приложената първата хипотеза по чл. 58, ал. 1, т. 2 от закона. Представените писмени доказателства в административното и в съдебното производство, преценени в контекста на материалноправните предпоставки, предвидени в специалния закон, сочат на незаконосъобразност на атакувания отказ. Неправилно и в противоречие със събрания доказателствен материал, началникът на Първо РУ Перник е приел, че срещу оспорващия Р.И.С. е налице осъждане за престъпление от общ характер. Преценката на съда се ограничава само до посочените в акта основания.
В случая от данните по административната
преписка, е видно, че срещу оспорващия е водено наказателно производства, което
по никакъв начин не е индивидуализирано в оспорения акт. Към датата на издаване
на атакувания отказ това наказателно производство е приключило, последиците от
осъждането са заличени и лицето се счита неосъждано, видно от свидетелство за
съдимост рег. № 4229 от 05.07.2019 година на Районен съд Перник /лист 5 по
делото/. В настоящия случай безспорно е настъпилата реабилитация, поради което
осъждането е заличено и последиците от него са отменени. Съгласно изричната
разпоредба на чл.
85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое
отношение със закон или указ е установено противното. В специалния Закон за
контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, както и в
правилника за неговото приложение липсва изключваща от общото правило уредба,
поради което реабилитацията на Р.И.С. го приравнява на неосъждано лице. Към
датата на издаване на оспорения отказ – 04.07.2019 година последиците от
осъждането са заличени и лицето се счита неосъждано, както е и видно от
посоченото по–горе свидетелство за съдимост. Ето защо, настоящия съдебен състав
намира, че отказът на компетентния административен орган е незаконосъобразен.
Не е налице предвидената с цитирана правна
норма обективна пречка, при която органът, при условията на обвързана
компетентност, е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. Отсъствието
на отрицателната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 2, изр. 2 от ЗОБВВПИ води
до незаконосъобразност на оспорения отказ на началника на Първо РУ Перник и
същият подлежи на отмяна. В посочения смисъл е и константната съдебната практика
на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение
№ 3388 от 08.03.2012 година, постановено по административно дело № 10069/2011
година, VII отделение и Решение № 16 735 от 13.12.2013 година, постановено по
административно дело № 7530/2013 година, VII отделение. До същият извод се
следва и изложеното по отношение на чл. 58, т. 10 от ЗОБВВПИ. От представите
към заявлението документи и тези представени с жалбата се приема, че е налице
основателна причина заявителят да иска да му се продължи – издаде разрешение за
носене и съхранение на ловно оръжие. Тези доказателства не са оспорени, поради
което същите се ценят. Въз основа на тях се приема, че е налице основателна
причина за исканото разрешение и същото му е необходимо за ловни цели. Заявителят
е редовен ловец в ловна дружина „***“ гр.
Т. Притежава членска карта от Българския ловно –
рибарски съюз № 116247, надлежно заверена за 2019 година. Притежава билет за
лов, валиден до 31.12.2019 година, както и притежава удостоверение за подборен
лов. Част от тези документи са били представени и пред административния орган,
който въобще не ги е обсъдил. Поради това се приема, че административният орган
не е изпълнил задължението си да извърши проверка досежно наличието на
въведените от заявителя като основание за издаването на разрешението факти, с
което е допуснал нарушение на чл.
83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. По този начин е
допуснато съществено нарушение на административно – производствените правила,
което се е отразило и върху съдържанието на волеизявлението на органа,
обективирано в оспорения отказ /в тази връзка е Решение № 8011 от 29.05.2019 година
на ВАС по административно дело № 14977/2018 година/.
Твърдяната в жалбата нищожност, касателно
издател на акта, не се установи.
Въз основа на изложеното настоящият състав
приема жалбата за основателна. Оспорвания отказ следва да се отмени като
незаконосъобразен в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Доколкото естеството на акта не позволява
произнасяне по същество, на основание чл.
173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на началника на Първо РУ
Перник за произнасяне по заявлението на Р.И.С., съобразно изложените по – горе
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
173, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.И.С.
с ЕГН ********** от адрес *** Отказ за издаване на разрешение за носене и
съхранение на късо и ловно гладкостенно огнестрелно оръжие и отнемане на
издадено разрешение № 20140054812 с рег. № 1920з-92 от 04.07.2019 година, издаден
от ВПД началник на Първо РУ Перник към ОД на МВР Перник, като
незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за произнасяне,
съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в настоящото
съдебно решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/