Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 473

гр. Перник, 31.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                               

                                                          СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

          При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 465/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145 – чл. 1**от АПК, във вр. с чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет.

          Образувано е по жалба, подадена от А.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: *** против заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-022/15.05.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин, с която детето Р.Д.Д., ЕГН ********** е настанено спешно в Кризисен център „Вяра, Надежда и Любов“ – гр. София за срок до шест месеца или до произнасяне на съда.

          Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материална незаконосъобразност. Посочено е, че ответникът не е изпълнил задължението си да изясни всички относими обстоятелства и служебно да събере доказателства за установяването им. Твърди се, че не са налице, визираните в закона фактически основания за предприемане на мерки за закрила чрез настаняване на детето извън семейството. Искането към съда е да отмени обжалваната заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин.

          В съдебно заседание жалбоподателката – лично и чрез процесуалните и представители – адв. Б. и адв. С. поддържа жалбата. Излага подробни съображения за нейната основателност. Моли съда да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

          В съдебно заседание ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин, редовно призован не е изпратил представител и не е изразил становище по жалбата.

          Заинтересованата страна – Д.С.Д. – лично и чрез процесуалните си представители – адв. Б. и адв. С. изразява становище за основателност на жалбата и за незаконосъбразност на оспорената заповед. Моли съда да я отмени.

          Заинтересованата страна – Р.Д.Д. чрез назначения и особен представител – адв. К. пледира за постановяване на съдебен акт при съобразяване на всички доказателства по делото и в защита на най-добрия интерес на детето.

          Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни интереси са засегнати от оспорения акт, срещу подлежаща на съдебен контрол заповед, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

          Детето Р.Д.Д. е родено на *** г. и е с родители А.Р.Р., ЕГН ************ и Д.С.Д., ЕГН **********.

          На 26.03.2019 г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин е постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-С-ЛЮ/100 от А.Т.– класен ръководител на ІІІ „а“ клас в **СУ „****“ – гр. Б. за наличие на видими следи от насилие върху детето Д.С.В., ЕГН **********  - сестра на Р.Д.Д.. Посочено е, че върху двете деца се упражнява физическо и психическо насилие от майката А.Р..

           Социален работник от ДСП – Люлин е посетил дома на семейството, провел е разговор с децата, родителите и представители на учебните заведения, в които учат последните. Дадена е препоръка за издаване на направление на майката за ползване на социална услуга за повишаване на родителския капацитет.

          На 14.05.2019 г. е подаден сигнал на Националната телефонна линия за деца 116111 от С.П.– съсед на семейството. Съобщено е, че на 13.05.2019 г. върху Д.В.е упражнено физическо насилие от майка и А.Р., което е наложило детето да пренощува извън дома. Посочено е, че това не е изолиран случай и че често по ръцете, врата и около очите на детето се наблюдават кръвонасядания. Уточнено е, че се намира в риск и по-малката сестра на Д. - Р., в чието присъствие се осъществяват актовете на насилие. ДСП – Люлин незабавно е предприела действия във връзка сигнала. Социален работник е провел разговори с децата, родителите, психолога на **СУ „****“, директора на училището, класния ръководител и представители на 09 РУ при СДВР, за които са изготвени протоколи и са приложени като доказателства по делото. Констатирано е, че въпреки дадените препоръки на майката за ползване на социална услуга за повишаване на родителския капацитет, тя не е подала заявление за това. Установено е, че Д. и Р. се отглеждат от жалбоподателката – А.Р. и бащата на по-малкото дете – Д.Д., който счита, че е биологичен баща и на Д.. Поради трудова ангажираност в строителството, последният често отсъства от дома. В тези случаи децата се страхуват да остават сами с майка си, тъй като тя упражнява физическо и психическо насилие над Д., а понякога и върху Р.. Обвинява я, че осъществява интимни контакти с Д.Д. и я обижда. Това се случва в присъствието на по-малкото дете. Съседите и учителите често забелязват следи от физическо насилие върху Д.. Констатациите на социалните работници са обективирани в изготвен социален доклад. Въз основа на него ответният административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет – извършено в семейството психическо и физическо насилие върху децата и затова е издал заповеди с №№ ЗД/Д-С-ЛЮ-021/15.05.2019 г. и ЗД/Д-С-ЛЮ-022/15.05.2019 г., с които при условията на спешност е настанил последните в Кризисен център „Вяра, Надежда и Любов“ – гр. София за срок от 6 месеца или до произнасяне на съда.

          В съдебно заседание е приет социален доклад, изготвен от социален работник при ДСП – Люлин, в него са потвърдени фактите, установени при проучването въз основа, на което е извършено настаняването на децата извън семейството. Допълнено е, че на родителите – А.Р. и Д.Д. са издадени направления за ползване на социална услуга „Оценка и повишаване на родителския капацитет“, като бащата е посетил доставчика веднъж, а майката не е проявила заинтересованост.

          По искане на родителите – А.Р. и Д.Д., те са изслушани в съдебно заседание. Съобщеното от тях няма доказателствена стойност, тъй като по съществото си представлява отричане на констатираните от социалните работници обстоятелства и представяне на субективното им становище относно причините, поради които децата са изведени от семейството. Това се отнася и до приетата декларация – обяснение, подписана от Д.Д., в която са отразени твърденията на заинтересованата страна и по тази причина има характер на становище по правния спор, а не на доказателствено средство.

          При посочените фактически установявания, настоящият състав на Административен съд – Перник, от правна страна, намира следното:

          Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-022/15.05.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин, с която детето Р.Д.Д. е настанено спешно в Кризисен център „Вяра, Надежда и Любов“ – гр. София за срок до шест месеца или до произнасяне на съда.

          Оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет административен орган – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин. Обективиран е в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. При провеждане на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила, съдържащи се в АПК, ЗЗДет и ППЗЗДет. Неоснователно е оплакването на пълномощниците на жалбоподателката и заинтересованата страна Д. за нарушаване на процесуалното задължение за изясняване на относимите към случая факти и служебно събиране на доказателства за тях. Специалният ред за установяване на обстоятелствата при предприемане на мерки за закрила на дете е предвиден в чл. 9 – чл. 33 от ППЗЗДет. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЗДет при наличие на сигнал, сочещ на опасност за живота и здравето на детето, настаняването извън семейството се предприема незабавно след постъпването му. От посоченото следва, че в условията на спешност, мерките за закрила могат да бъдат взети само въз основа на данните от подадения сигнал, като проучването му се извършва в 10-дневен срок/чл. 33, ал. 3 от ППЗЗДет/. Независимо от това, в случая, административният орган е предприел незабавни действия и е проучил сигнала преди издаването на обжалваната заповед. В период по-кратък от 24 часа, социалният работник е събрал необходимата информация по реда, предвиден в чл. 14 от ППЗЗДет и е извършил оценка на сигнала. Приет е план за действие в съответствие с изискването на чл. 16а от ППЗЗДет. За предприетите действия по подходящ начин са уведомени и родителите. С оглед изложеното изводът на съда е, че в административното производство по издаване на оспорения акт не са допуснати процесуални нарушения.

          Заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин е и материално законосъобразна. Тя е издадена на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. Нормата предвижда извеждането на дете извън семейството, като мярка за неговата закрила, в случаите, в които  то е жертва на насилие в семейството си и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В настоящия случай от приложената административна преписка по безспорен начин се установи, че А.Р. – майка  на детето Р.Д. системно упражнява физическо и психическо насилие по отношение на другото и дете – Д.С.В.. Актовете на насилие се извършват в присъствието на Р., което от своя страна също представлява вид психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН. При проведените беседи с детето е установен страх у същото да остава с майка си в отсъствието на бащата. Това сочи за съществуваща сериозна опасност от увреждане на психическото, емоционалното и социалното му развитие. По тази причина, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при наличие на посочените в закона материално правни предпоставки. Предвид неотложната необходимост за извеждане на детето от семейството, обусловена от системността на извършваното  насилие и осъщественото такова, непосредствено преди  да бъде потърсена защита, административният орган е действал при условията на спешност и съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет  не е имал задължение да изследва възможността за прилагане на друга мярка за закрила. Той е бил длъжен и е предприел единствената възможна такава към момента - настаняване в Кризисен център „Вяра, Надежда и Любов“. Във връзка с изложеното съдът намира за неоснователни доводите на родителите, изложени в съдебно заседание за отсъствие на предпоставки за извеждане на Р. извън биологичното и семейство, както и за незаконосъобразното прилагане на конкретната мярка за закрила. Не са предмет на настоящото производство съображенията на административния орган за последващо настаняване на детето в приемно семейство, поради което оплакванията досежно неговата незаконосъобразност не следва да се обсъждат от настоящия състав.

          С оглед твърденията, наведени от процесуалните представители на А.Р. и Д.Д., че с оспорения административен се преследва несъответна на закона цел, следва да се посочи, че мерките за закрила по реда на ЗЗДет се взема с цел закрила на правилното физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита правата и интересите на детето /чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет/. В конкретния случай оспорената заповед е издадена, за да бъде преустановено осъществяваното в семейството по отношение на детето Р.Д. психическо и емоционално насилие и да се осигурят условия за правилното и израстване и развитие, което в съответствие с целта на закона.

          Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, при наличие на материалните предпоставки и в съответствие с целта на закона. По отношение на него не е налице нито едно от основанията за отмяна, посочени в чл. 146 от АПК. Същият е законосъобразен, а подадената жалба за оспорването му – неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

          С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК направените от жалбоподателката и заинтересованата страна разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса следва да останат в тяхна тежест.

          Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от А.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: *** против заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-022/15.05.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин, с която детето Р.Д.Д., ЕГН **********, с родители: А.Р.Р., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********, е настанено спешно в Кризисен център „Вяра, Надежда и Любов“ – гр. София за срок до шест месеца или до произнасяне на съда.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                СЪДИЯ: /п/