Р Е Ш E Н И Е
№439
Гр. Перник, 15.10.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 479/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на С.В.Т. с ЕГН ********** ***, ап. 66, чрез
адвокат Г.Б. *** с адрес гр. Перник, ул. „***“ № ***,
офис * срещу Регионална дирекция по горите Кюстендил, със седалище и адрес на
управление гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева по платено
адвокатско възнаграждение по отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 204 от 01.06.2018 година на Регионална дирекция по горите
Кюстендил. Твърди, че НП е отменен с Решение № 600 от 08.11.2018
година, постановено по АНД № 01261/2018 година по описа на Районен съд Перник,
влязло в сила на 30.01.2019 година. Настоящият ищец твърди, че пред
първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № 01261/2018 година по описа на Районен съд Перник. Претендира и
заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 22.07.2019
година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 07.10.2019
година ищецът редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Г.Б. ***,
който заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъда уважена по
основание и размер, представя писмени бележки с подробни съображения в тази
насока. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото
съдебно производство по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 07.10.2019
година ответникът Регионална дирекция по горите
Кюстендил, редовно призован се представлява от главен юрисконсулт А. Е.,
която заявява че не се противопоставя на предявения иск и моли присъденото
обезщетение да бъде съобразено с изискуемия законен минимум, посочен в исковата
молба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в АНД № 01261/2018 година по описа на Районен съд Перник,
се установява, че с НП №204 от 01.06.2018 година на РДГ
Кюстендил на С.В.Т. с ЕГН ********** ***, вх. „***“, ет. ***, ап. *** /настоящ
ищец/ на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във връзка с чл. 53,
ал.1 и ал. 2 от ЗАНН е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено
нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ 1 за контрола и опазването на горските територии.
Наложеното административно наказание с
издаденото НП е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с Решение № 600 от 08.11.2018 година, постановено по АНД № 01261/2018 година по описа
на Районен съд Перник. Решението на Районен съд Перник е обжалвано и е влязло в
сила с Решение № 18 30.01.2019 година, постановено по к.а.н. дело № 652 по
описа за 2018 година на Административен съд – Перник. Пред Районен съд Перник настоящият
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Г.Б. ***,
съгласно пълномощно от 28.06.2018 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е
определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е конституционно
гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява
от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни
служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от
доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен
минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела
и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български
гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин
с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с
невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело,
особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното
постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и
подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование –
юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон
за задълженията и договорите /ЗЗД/ и изцяло на него е базиран
и Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по
административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази,
включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС
и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е
задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано
по – горе, гражданинът изключително трудно, почти невъзможно би се справил със
съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е
въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК
задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат, както пред
ВАС. Следователно, след като едно от
условията на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на
тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно
постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен
разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като
гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска
помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото НП, тъй като обжалването на това НП е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази
връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на
адвокат, без да е мотивирано от издадения срещу него административен акт, с цел
той да бъде отменен по предвидения от закона ред, който изисква специални
познания, каквито имат адвокатите.
В потвърждение на горния извод е и
обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга
законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за
невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски,
включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно му изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода
на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 310.00 лева, от
които 10.00 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита от 19.07.2019 година следва да се
уважи.
Мотивиран от гореизложеното настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите Кюстендил, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил,
бул. „България“ № 33 да заплати на С.В.Т. с ЕГН ********** ***, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. „***“, ап. ***,
чрез адвокат Г.Б. ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение ведно със
законната лихва, считано от 22.07.2019 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, Регионална дирекция по горите
Кюстендил, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33
да заплати на С.В.Т. с ЕГН ********** ***, сумата от 310 лева, представляваща
направени съдебни разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/