Р Е Ш E Н И Е
№ 477
гр. Перник, 21.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар Е. В. и при участието на прокурор Н.Ц., при Окръжна
прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 490/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка
с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на Е.Г.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Г.Б.,***
против Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-***,
със седалище гр. ***, ул. „***“ № 46. С исковата молба се претендира присъждане
на обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 500 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № ***/2018г. по описа
на Районен съд-***, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба-25.07.2019г. до окончателното и изплащане. Претендира
и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство.
В проведеното съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца адвокат Г.Б.,*** излага доводи, че искът е
доказан по основание и размер. Пледира искът да се уважи, както и да се
присъдят сторените по делото разноски, съобразно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по иска-ОД на МВР-*** редовно призован, не изпраща предсатвител. В постъпило по
делото становище от процесуалния
представител на ответника се излагат аргументи за отхвърляне на предявения иск.
Алтернативно
се въвеждат доводи за уважаване на иска в справедлив и обоснован размер. Прави
се искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да се уважи.
Административен
съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите
на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл.
235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства, както и тези съдържащи се в
АНД
№ ***/2018г. на Районен съд-***, се установява, че с НП № 174 от 03.07.2013.
началник на РУ-С. към ОД на МВР-*** е ангажирал административно
наказателната отговорност на Е.Г.Д. за
извършено от него административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 600лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6месеца.
От адв. Г.Б. е изготвена жалба срещу
наказателното постановление. Към жалбата сочи, че са представени пълномощно за
процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие № 09383 от
19.01.2018г. Във основа на жалбата е образувано АНД № ***/2018г. по описа на
районен съд-***. В хода на производството пред районен съд-***, жалбоподателят Д.
не се е явил лично, нито се е явил негов представител. Проведено е едно съдебно заседание на
06.03.2018г. и делото е обявено за решаване. С решение № 347 от 18.03.2018г. постановено по АНД № ***/2018г. по описа на Районен съд-*** наказателното постановление е отменено изцяло
като незаконосъобразно.
Решението на районния съд е влязло в сила на 11.04.2018г..
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно, разпоредбата на чл. 203 от
АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно
постановление издадено от ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-*** е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи и е субект на отговорността за причинена вреда по смисъла на чл. 205 от
АПК. Исковете за отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са
редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
срещу субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно,
разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Съгласно, чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП
и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Основателността на иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
(претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата, на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
Първото
условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.
В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат
е ищецът,
а именно - НП № 174 от 03.07.2013г., издадено от началник на РУ-С. към ОД на МВР-***, е
отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Изхождайки от мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на
тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в
този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден
от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност. Именно
такъв акт е отменен като незаконосъобразен. При това положение е налице първата
от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при
упражняване на административна дейност. Следва да се отбележи, че нито чл. 204,
ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е
отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е
отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.
При това положение се дължи произнасяне по наличието
или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране на
отговорността на държавата за причинени вреди
по реда на ЗОДОВ, като следва да се
разгледат заявените искови претенции, касаещи репарирането на имуществени вреди и лихви.
Съгласно чл. 4
ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен
ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното
наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното
постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник.
Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с
обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази
защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена
последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата
на облигационно отношение между адвоката
и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като
единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на
защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат
е издаденото наказателно постановление. Ето защо се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане
на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което
впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази
напълно с изложените в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело №
2/2016г.
доводи, настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди за доказан по основание.
В хода на производство по оспорване на наказателно
постановление по реда на ЗАНН
и НПК е
недопустимо търсенето и присъждането на разноски от страна на жалбоподателя,
твърдящ незаконосъобразност на издаденото срещу него НП. Тези разноски могат да
бъдат търсени по реда на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, като настъпили имуществени вреди в резултат на отменен
по съответния ред административен акт. След като лицето не може да търси
разноските си по обжалване на НП в производството по ЗАНН, то няма
интерес и задължение в хода на това производство да представя доказателства за
техния размер и съответен начин на изплащане. Липсват пречки тези доказателства
да бъдат представени в хода на исковото производство, както е в случая. Към
исковата молба е представен договор за
правна защита и съдействие № 09383 от 19.01.2018г.. От него се установява, че
между Е.Д. и адв. Г.Б. е договорено възнаграждение в размер на 500 лева за
обжалване на НП № 174 от
03.07.2013. началник на РУ-Созопол към
ОД на МВР-***
и за процесуално представителство по образуваното дело. Отбелязано е, че
веднага и в брой е платена сумата от 500.00лв. При това положение при
съобразяване с Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК се приема, че договорът
за правна защита и съдействие има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. Съдържанието на този договор № 09383 от 19.01.2018г. не е
оспорено, поради което същият е годно доказателство за търсене на обезвереда по
реда на ЗОДОВ.
При
това положение, следва да се приеме, че са налице безспорни доказателства за
направения във връзка с оспорване на наказателно постановление по съдебен ред
разход за правна помощ пред районен съд-***. Съобразно представения договор за
правна защита и съдействие, същият е с характер на разписка. Този разход на Д. е
определен по време на извършване и по размер, и същият е в пряка и непосредствена връзка с воденото
производство по оспорване на наказателното постановление, чийто адресат е Д.. По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е доказано
настъпването на вреда. Налице е причинна връзка между отменения
незаконосъобразен акт и вредата.
Въз
основа на изложеното искът се приема за доказан по основание.
Относно
факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване
подлежат само тези вреди представляващи необходим и разумен разход. Възприемането на
тезата за обезщетяване на направените разходи за адвокатско възнаграждение в
размера, в който са договорени между адвокат и клиент, формално кореспондираща
с установения със ЗОДОВ
принцип на пълно обезщетяване на вредите, може да доведе до това, че ответникът
да бъде натоварен с разноски за адвокатско възнаграждение, които или са могли
да бъдат спестени или не се обосновават от вида и количеството свършена правна
работа. Затова разноските, които не представляват необходим и разумен разход за
адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно
засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не
могат да се характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от
ЗОДОВ.
Жалбата, с която е сезиран районния съд по
обжалване на наказателното постановление е изготвена и подписана от адвокат Г.Б.. Във основа на
нея е образувано АНД № ***/2018г. по описа на районен съд-***. В хода на
производството пред районен съд-***, жалбоподателят Д. не се е явил лично, нито
се е явил негов представител. Проведено
е едно съдебно заседание на 06.03.2018г. и делото е обявено за решаване. С решение № 347 от 18.03.2018г. постановено по АНД № ***/2018г. по описа на Районен съд-*** наказателното постановление е отменено изцяло.
Решението на районния съд е влязло в сила на
11.04.2018г..
Въз основа на изложеното и като се взе
предвид изложеното от пълномощника на ответната страна, което се възприема по
същество като оспорване размера на претендираното обезщетение, настоящия състав
приема, че в случая е доказана пряка и непосредствена причинна връзка единствено
за разход за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба. С оглед
извършеното от адвоката действие-изготвяне на жалба и при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото пред
районен съд-***, която не се отличава от тази на другите дела от този вид,
съдът намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 500 лв. е
прекомерно. Същото е необосновано и не е съобразено с количеството на
свършената работа. И следователно подлежащата на репариране имуществена вреда,
причинена на ищеца от отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление е в размер на 300 лв. и
представлява разноски за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без
процесуално представителство, определена на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1. Въз основа на изложеното настоящия състав
приема, че искът е основателен и доказан в размер на 300.00лева. Представлява обезщетение, съответстващо на
критериите на чл.
36, ал. 2 от ЗАдв. - "справедлив и обоснован размер" и е
обезщетение за действително причинените на ищеца имуществени вреди изразяващи
се в платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба от адвокат по АНД
№ ***/2018г. на Районен съд-***. Налице е доказана пряка причинно-следствена
връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. За разликата от 300
лева до пълния претендиран размер-500 лева, искът като неоснователен ще се
отхвърли.
С
оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и ще бъде
уважен, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от отмененото по съответния ред
наказателно постановление. При този изход на спора настоящия състав намира за
основателна и ще уважи и претенцията за заплащане на законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска-25.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата. /в тази връзка Решение № 7709 от 19.06.2017 г. на ВАС по
АД № 4087/2016 г., Решение № 7496 от 14.06.2017 г. на ВАС по АД № 4099/2016 г.,
Решение № 7111 от 7.06.2017 г. на ВАС по АД № 4286/2016 г./.
При
този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е
направено в исковата молба и е придружено със списък на разноските по чл. 80
от ГПК. Разгледано по същество е основателно.
На
основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца съдебни
разноски в размер на 190.00лв., представляващи 10 лв. /десет лева/, заплатена
държавна такса за образуване на производство и 180.00лв., възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Направеното от
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за прекомерност е неоснователно.
Юрисконсулско
възнаграждение на ответната страна не се дължи.
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-***, със седалище и
адрес на управление със
седалище гр. ***, ул. „***“ № 46 да
заплати на Е.Г.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300.00
/триста/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в
резултат на отмяна на наказателно постановление НП № 174 от
03.07.2013. началник на РУ-С.л към ОД на
МВР-***, ведно със законната лихва върху тази сума от
25.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 300.00 /триста/ лева до пълния предявен размер от 500.00
/петстотин/ лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-***, със седалище и
адрес на управление със
седалище гр. ***, ул. „***“ № 46 да
заплати на Е.Г.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 190.00 /сто и деветдесет/ лева, представляваща
съдебни разноски по АД № 490/2019 г. по описа на Административен съд-Перник.
Решението
подлежи на обжалване чрез Административен съд-Перник пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: /п/