Р Е Ш E Н И Е

№ 479

гр. П., 21.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–П., в публично съдебно заседание проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар Е. В. и при участието на Н. Ц.-прокурор при Окръжна прокуратура-П., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 515/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Л.Б.Д., с ЕГН **********, с адрес *** действащ чрез пълномощника си адвокат И.В.,*** е сезирал съда с иск с правно основание чл. 4 във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П., със седалище гр. П., ул. „***“ № 1. Иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер 300 лв.. Същите представляват сторени от ищеца разноски за адвокатски хонорар по обжалване на елекронен фиш серия К, № 2473925, по който е образувано АНД № ***/2019г. по описа на Районен съд-П., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба-06.08.2019г. до окончателното и изплащане. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца не се явява. В депозирана по делото молба се поддържат исковите претенции и се иска да се уважат. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П., редовно призован за представител изпраща гл. юк. З. В.. Подържа депозирания отговор и пледира искът да се отхвърли.

Представителят на Окръжна прокуратура-П. дава заключение за основателност на предявения иск и предлага същият да се уважи.

Административен съд–П., след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № ***/2019г. на Районен съд-П., се установява, че с електронен фиш серия К, № 2473925/07.01.2019г. на ОД на МВР-П. е наложена на ищеца глоба в размер на 400лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу електронния фиш е изготвена жалба и е въз основа на нея е образувано АНД № ***/2019г. по описа на районен съд-П.. Пред въззивния съд настоящият ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв. И.В.,***, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.04.2019г.. Съгласно отбелязаното в договора, договореното възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд е в размер на 300 лева. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което се явил пълномощник на ищеца. С решение № 327 от 21.06.2019г. електронният фиш е отменен като незаконосъобразен. Решението е влязло в сила на 09.07.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е основателен.

Ищецът претендира обезвреда за имуществени вреди причинени в резултат на отменен по надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-електронен фиш. Основателността на искове с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразен електронен фиш издаден от ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П. е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издадения по отношение на ищеца Електронен фиш серия К, №2473925/07.01.2019г., издаден от ОД на МВР-П. е отменен с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си електронният фиш да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, приравнен е на наказателно постановление, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно същият е властнически акт и е с правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът приема, че с отмяната на процесния електронен фиш, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Следва да се отбележи, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди. Налице са доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № ***/2019г. на районен съд-П. в размер на 300.00 лева. Това производство е образувано по повод обжалване на електронният фиш пред съда. В приложения по АНД № ***/2019г. договор за правна защита и съдействие, а и в приложения към исковата молба екземпляр от него, приет като писмено доказателство без оспорване от страните по делото, изрично е посочено, че уговорената сума се заплаща след окончателно решаване на спора, но не по-късно от два месеца, от влизане в сила на решението. От представен протокол/разписка се установява, че на 12.07.2019г. ищецът е заплатил на адвоката в брой сумата от 300.00лв. Следователно са налице и доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № ***/2019г. на районен съд П. в размер на 300. 00 лева. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

След като е налице отменен по съдебен ред електронен фиш, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по ТД № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, а електронните фишове по силата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП се смятат за наказателно постановление, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При това положение е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Не се споделя възражението на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна помощ във водено съдебно производство, т.е. породена е от облигационно отношение, което не е обвързано с отменения акт. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразният акт. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден този акт, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на този акт, който впоследствие е отменен от съда.

В хода на производство по оспорване на наказателно постановление по реда на ЗАНН и НПК е недопустимо търсенето и присъждането на разноски от страна на жалбоподателя, твърдящ незаконосъобразност на издаденият срещу него акт. Тези разноски могат да бъдат търсени по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като настъпили имуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред административен акт. След като лицето не може да търси разноските си по обжалване на акта в производството по ЗАНН, то няма интерес и задължение в хода на това производство да представя доказателства за техния размер и съответен начин на изплащане. Липсват пречки тези доказателства да бъдат представени в хода на исковото производство, както е в случая. Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от 09.04.2019г. и протокол/разписка от 12.07.2019г.. От същите се установява, че между Л.Д. и адв. И.В. е договорено възнаграждение в размер на 300 лева за обжалване на електронен фиш, издаден от ОД на МВР-П. и за процесуално представителство по образуваното дело. Договорено е адвокатското възнаграждение да се заплати след окончателното решаване на спора. От представен протокол/разписка се установява, че на 12.07.2019г. ищецът е заплатил на адвоката в брой сумата от 300.00лв. по АНД № ***/2019г. по описа на районен съд-П.. Съдържанието на тези документи не е оспорено, поради което същите са годно доказателство за търсене на обезвереда по реда на ЗОДОВ. Въз основа на тях се приема, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева.

Не се споделя възражението на ответника свързано с номерата на делото. В случай, че за него се създава неяснота за изпълнение на съдебното решение на въззивният съд, то същият разполага с правните възможности за отстраняване на фактически грешки. По делото не е спорно, че електронен фиш серия К, № №2473925/07.01.2019г. е отменен като незаконосъобразен, с влязло в сила решение.

С оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 300 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба-06.08.2019г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № ***/2019г. по описа на районен съд-П., писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат И.В.. Между адвоката и наказаното лице на 09.04.2019г. е сключен договор за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на по 300 лева, което е заплатено изцяло на 12.07.2019г. Това възнаграждение е и в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая не намират и приложение разпоредбите на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не може да се вмени във вина на ищеца, че е положил необходимата грижа да опази своите интереси и да се защити срещу издадените от администрацията актове, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Следователно искът е изцяло доказан и ще бъде уважен в размера, в който е предявен. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред незаконосъобразен акт.

При този изход на спора и съобразявайки се изцяло с Решение № 7709 от 19.06.2017 г. на ВАС по АД № 4087/2016 г., Решение № 7496 от 14.06.2017 г. на ВАС по АД № 4099/2016 г., Решение № 7111 от 7.06.2017 г. на ВАС по АД № 4286/2016 г., Решение № 863 от 22.01.2018 г. на ВАС по АД № 1039/2017 г., и Решение № 1862 от 12.02.2018 г. на ВАС по АД № 7258/2017 г., намира за основателно и акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираната сума от 300 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 300 лева, считано от предявяването на исковата молба-06.08.2019г. до датата на окончателното й изплащане.

При този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Л.Б.Д. направените по делото разноски в размер 300.00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-П., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “***” № 1 да заплати на Л.Б.Д., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от незаконосъобразно издаден електронен фиш серия К, №2473925/07.01.2019г. издаден от ОД на МВР-П., ведно със законната лихва върху тази сума от дата 06.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-П., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “***” № 1 да заплати на Л.Б.Д., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300.00 /триста/ лева съдебни разноски по АД № 515/2019 г. по описа на Административен съд-П..

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: /П/