Решение по Административно дело 527/2019г.

Р Е Ш E Н И Е

№ 478

гр. Перник, 21.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар Е. В. и при участието на М. Л.-прокурор в Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 527/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Б.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес *** действащ чрез пълномощника си адвокат Я.С.,*** е сезирал съда с иск с правно основание чл. 4 във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, като иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. “Цар Освободител” № 18, да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер 600 лв., представляващи сторени от ищеца разноски в размер на 300лв. за адвокатски хонорар по АНД № ***/2018г. по описа на Районен съд-*** и разноски в размер на 300лв. за адвокатски хонорар по КАНД № ***/2018г. по описа на Административен съд-***. Твърди, че претендираното обезщетение за сторени разноски за адвокатски хонорари представлява последица от незаконосъобразно издаден електронен фиш, издаден от ответника. Ищецът изтъква, че в хода на производството по оспорване на електронния фиш пред въззивния съд и пред касационния е бил защитаван от адвокат и е направил разноски за адвокатски хонорари в размер на 600 лв., което обстоятелство се установява от сключените договори за правна помощ от 04.06.2018г. и от 01.02.2019г.. Сочи още, че е заплатил на посочените две дати в брой вписаните в договорите за правна помощ суми.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 600,00 лв., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № ***/2018г. на Районен съд-Д. в размер на 300 лв. и по КАНД № ***/2018г. по описа на Административен съд-*** в размер на 300лв.. Претендира се и заплащане на законната лихва върху горната сума, считано от 13.08.2019г.-датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адв. Я.С., моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-***, редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба с характер на писмени бележки. Излагат се доводи за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователена и недоказана. Алтернативно прави искане да се определи обезщетение в минимален размер, разписан в Наредба № 1/2004г. За минималните реазмери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник-прокурор М. Л. счита, предявения иск за основателен и доказан. Пледира да се уважи в размера, в който е предявен.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № ***/2018г. на Районен съд-***, се установява, че с електронен фиш серия К, №1189186/02.04.2016г. на ОД на МВР-*** е наложена на ищеца глоба в размер на 100лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу електронния фиш е изготвена жалба и е въз основа на нея е образувано АНД № ***/2018г. по описа на районен съд-***. Пред въззивния съд, настоящият ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв. К.С., от АК-Перник, съгласно пълномощно от 04.06.2018г. г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното и платено в брой на 04.06.2018г. възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд е в размер на 300 лева. По делото са проведени две съдебни заседания, на които се явил пълномощник на ищеца. С решение № 402 от 20.11.2018г. електронният фиш е отменен като незаконосъобразен. Настоящият ответник е депозирал касационна жалба срещу съдебния акт. Пред касационния съд Г. е представляван от адв. К.С., по силата на пълномощно от 01.02.2019г.. В кориците на касационното делото е приложен и договор за правна защита и съдействие от същата дата. С решение № 70 от 21.02.2019г., по КАНД № ***/2018г., състав при Административен съд-*** е оставил в сила решението на районен съд-***. Решението е окончателно и е влязло в сила на 21.02.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е основателен.

Ищецът претендира обезвреда за имуществени вреди причинени в резултат на отменен по надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-електронен фиш. Основателността на искове с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразен електронен фиш издаден от ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-*** е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Искът е предявен по адреса на увредения, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, с което се приема, че Административен съд-Перник е компетентния съд, който да разгледа и да се произнесе по исковите претенции.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издадения по отношение на ищеца Електронен фиш серия К, №1189186/02.04.2016г., издаден от ОД на МВР-*** е отменен с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си електронният фиш да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, приравнен е на наказателно постановление, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно същият е властнически акт и е с правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът приема, че с отмяната на процесния електронен фиш, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт-електронен фиш, отменен с влязло в сила съдебно решение. Следва да се отбележи, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди. Налице са доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № ***/2018г. на районен съд-*** в размер на 300.00 лева. Това производство е образувано по повод обжалване на електронният фиш пред съда. В приложения по АНД № ***/2018г. договор за правна защита и съдействие, а и в приложения към исковата молба екземпляр от него, приет като писмено доказателство без оспорване от страните по делото, изрично е посочено, че уговорената сума е заплатена в брой в момента на подписване на договора. От своя страна упълномощения адвокат се е явил и е осъществил процесуално представителство и защита. Не се споделя довода в отговора, касателно посоченото в договора за правна защита и съдействие. В ел. фиш не е посочено пред кой съд подлежи на обжалване и след като издател е ОД на МВР-***, то посоченото в договора да подаде жалба в районен съд-*** не се отразява на валидността на този договор. На следващо място са налице и доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по КАНД № ***/2018г. на Административен съд-*** в размер на 300.00 лева. Това производство е образувано по повод обжалване от страна на настоящия ответник на решението, с което е отменен електронния фиш. В приложения по КАНД № ***/2018г. договор за правна защита и съдействие от 01.02.2019г. изрично е посочено, че уговорената сума е заплатена в брой в момента на подписване на договора. Съдържанието на тези договори не е оспорено, поради което същите са годно доказателство за търсене на обезвереда по реда на ЗОДОВ. Въз основа и съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Съответно и обсъдените договори се намират в кориците на тези дела. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

След като е налице отменен по съдебен ред електронен фиш, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по ТД № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, а електронните фишове по силата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП се смятат за наказателно постановление, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При това положение е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Не се споделя възражението на ответника, че пред Административен съд-*** не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение, защото договорът за правна защита и съдействие от 04.06.2018г. бил за пред всички инстанции и реално той поглъщал втория договор. Твърдяната недължимост в случая не е налице. Няма правна пречка, съгласно раздел ІV от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения страните свободно да договорят възнаграждения по административнонаказателни дела за всяка инстанция, така както е процедирано в случая.

С оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 600 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба-13.08.2019г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № ***/2018г. по описа на районен съд-***, писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат К.С.. Между адвоката и наказаното лице на 04.06.2018г. и на 01.02.2019г. са сключени договори за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на по 300 лева, което е заплатено веднага изцяло в брой при подписване на договора. Това възнаграждение е и в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всяка една от инстанциите. В случая не намират и приложение разпоредбите на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не може да се вмени във вина на ищеца, че е положил необходимата грижа да опази своите интереси и да се защити срещу издадените от администрацията актове, за което е заплатил претендираните като вреда адвокатски възнаграждения. Следователно искът е изцяло доказан и ще бъде уважен в размера, в който е предявен. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред незаконосъобразен акт.

При този изход на спора и съобразявайки се изцяло с Решение № 7709 от 19.06.2017 г. на ВАС по АД № 4087/2016 г., Решение № 7496 от 14.06.2017 г. на ВАС по АД № 4099/2016 г., Решение № 7111 от 7.06.2017 г. на ВАС по АД № 4286/2016 г., Решение № 863 от 22.01.2018 г. на ВАС по АД № 1039/2017 г., и Решение № 1862 от 12.02.2018 г. на ВАС по АД № 7258/2017 г., намира за основателно и акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираната сума от 600 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 600 лева, считано от предявяването на исковата молба-13.08.2019г. до датата на окончателното й изплащане.

При този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Б.Г.Г. направените по делото разноски в общ размер 310. 00 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 300. 00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.08.2019 г.

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. “***” № 18 да заплати на Б.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от незаконосъобразно издаден електронен фиш серия К, №1189186/02.04.2016г. издаден от ОД на МВР-***., ведно със законната лихва върху тази сума от дата 13.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: /П/