Р Е Ш Е Н И Е

№ 474

гр. Перник, 21.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 528 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано по жалба на В.Б.С., с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността гр. ***против Решение № ***от 17.07.2019г. на директора на ТД на НАП-София, с което е оставена без уважение /отхвърлена/ жалба на В.Б.С., с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността гр. ***срещу Постановление за налагане на обезпечителна мярка с изх. № С190022-022-0019804 от 18.03.2019г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП-София. С постановлението е наложен запор върху лек автомобил „***“, модел ***, с рег. № ***, с рама № ***, двигател № ***, година на производство 2004г., мощност 165кw.

В жалбата се излагат съображения, че постановление за налагане на обезпечителна мярка е незаконосъобразно. Твърди се, че публичният изпълнител не е съобразил факта, че дейността на фирмата е спряна през 2016г., поради което не дължал сумите по изпълнителното дело. Това според жалбоподателя водело до неправилно наложен запор върху собственото му МПС. Въз основа на така изложените аргументи моли съда да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен.

В проведените съдебни заседания жалбоподателят се представлява от адв. Б.Б.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата–директорът на ТД на НАП–София, чрез пълномощника си юк. М. К.*** застъпва становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд–Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред. Същата е подадена от активно легитимирана страна, след надлежно проведено административно обжалване, което е задължителна процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред. Следователно жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото не се спори, че е образувано изпълнително дело № *** от 2016г. по описа на ТД на НАП-***за неплатени публични вземания. Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело.

Същият е уведомен за образуваното изпълнително производство. На 27.01.2017г. е подписал погасителен план за погасяване на публичните си задължения. В изпълнение на погасителния план на 22.02.2017г. превел по изпълнителното дело сума в размер на 200.00лв., която сума публичния изпълнител е разпределил, видно от разпореждане от 10.03.2017г. на публичния изпълнител. След това спрял плащанията.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С190022-105-0067876 от 18.03.2019г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-***на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК, във връзка с изпълнително дело № *** от 2016г. по описа на ТД на НАП-***е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за вземания по декларации – образец 6 за м. 10, 11 и 12.2016г. /за УПФ, ДОО и ЗО/ и за м. 01.01.2017г. /за УПФ, ДОО и ЗО/.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0019804 от 18.03.2019г., старши публичен изпълнител при ТД на НАП-С.на основание чл. 195, ал. 1 – ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 201, ал. 3 и чл. 200 от ДОПК за да се предотврати затрудненото събиране на задълженията по изпълнително дело № *** от 2016г. по описа на ТД на НАП-***е наложил обезпечителна мерка-запор върху лек автомобил „***“, модел ***, с рег. № ***, с рама № ***, двигател № ***, година на производство 2004г., мощност 165кw, собственост на длъжника.

Жалбоподателят е оспорил по административен ред постановлението за налагане на обезпечителни мерки.

С Решение № ***от 17.07.2019г. директорът на ТД на НАП- ***е отхвърлил жалбата на настоящия жалбоподател срещу действията на публичния изпълнител, изразяващи се в постановяване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0019804 от 18.03.2019г. на старши публичен изпълнител в ТД на НАП-***по изпълнително дело № *** от 2016г. по описа на ТД на НАП- С., като неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е Решение № ***от 17.07.2019г. на директора на ТД на НАП-***Така установената фактическа обстановка се възприе от представената административна преписка. Документите съдържащи се в нея, като неоспорени от страните се приемат за годни доказателства. Въз основа на тях и като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, настоящия състав достига до следните правни изводи:

Обжалваното решение е валиден административен акт. Издаден е от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 197 от ДОПК. Решението е издадено след проведено производство по обжалване на действие на публичния изпълнител при ТД на НАП-С..

Оспореният акт е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Има изложени фактически и правни основания за постановяването му. От своя страна постановлението за налагане на обезпечителни мерки съдържа всички изискуеми реквизити, разписани в чл. 196, ал. 1 от ДОПК.

Не се констатират и пороци, съществено засягащи процесуалната законосъобразност на оспореното решение, доколкото при издаването му са съобразени правилата за разглеждане на жалбата.

По същество оспореното решение е съобразено с материално правните разпоредби и с целта на закона.

На обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. В случая наложеното обезпечение е при наличие на обезпечителна нужда, съответно е налице затруднение при събиране на публичните вземания, с оглед на това, че настоящия жалбоподател не е предприел действия за пълното или частично погасяване на дължимите публични вземания. Поетият от него ангажимент в погасителен план от 27.01.2017г. въобще не се изпълнява. Същият не е направил обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа до размера на дълга. В хода на изпълнителното производство не е ангажирал доказателства за своевременно погасяване на главницата, върху която са начислени дължимите лихви. Такива доказателства не са ангажирани и в хода на съдебното дирене. При това положение настоящия състав намира, че правилно публичния изпълнител е пристъпил към налагане на обезпечителна мярка, върху собственото му МПС. Същата е до размера на установеното вземане, с което е спазен и принципа на съразмерност.

По отношение на развитите в жалбата доводи свързани с размера на публичните задължения, произтичащи от задължителни осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване универсален пенсионен фонд следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ДОПК. В нея законодателят изрично е разписал, че не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение. В случая, от доказателствата по делото се установява, че изпълнителното производство е предприето въз основа на деклариции-образец 6, подадени от задълженото лице-жалбоподателя с изчислени именно от него задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, които не са платени в законоустановените срокове. Размерите на същите са установени по надлежния ред с декларации и са изискуеми. По съществото си вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски са публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК и подлежат на принудително събиране от публичния изпълнител и на обезпечаване. Подадената декларация за прекъсване на дейността на дружеството-01.02.2017г. е съобразена от органа, тъй като публичните задължения по изпълнителното дело са до дата: 31.01.2017г.. В жалбата не са изложени други съображения във връзка с наложения запор, които да бъдат обсъдени и които да доведат до позитивен за жалбоподателя изход на спора.

В случая, предмет на оспорването по чл. 197 от ДОПК, респ. на настоящото съдебно производство са действия на публичния изпълнител по принудително изпълнение, обективирани в Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0019804 от 18.03.2019г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-София. Тези действия осигуряват събираемостта на установените публични вземания и целят постъпването в бюджета на парични суми, която съответното лице дължи.

Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и при точно прилагане на материално правните разпоредби, както и е съобразен с целта на закона. Жалбата против оспореното решение на директора на ТД на НАП-С., с което по същество е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0019804 от 18.03.2019г., на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-***по изпълнително дело № ***от 2016г. по описа на ТД на НАП-***е напълно неоснователна и като такава ще се отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски. Такива не са поискани, поради което и не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 3 във вр. с ал. 4 от ДОПК, Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.С., с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността гр. ***против Решение № ***от 17.07.2019г. на директора на ТД на НАП-С., с което е оставена без уважение /отхвърлена/ жалба на В.Б.С., с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността гр. ***срещу Постановление за налагане на обезпечителна мярка с изх. № С190022-022-0019804 от 18.03.2019г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП-С..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия:/п/