Р Е Ш E Н И Е
№ 440
Гр. Перник, 15.10.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 539/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на М.В.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.И.
***, ул. „***“ № ***, етаж ***, офис ***
срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Перник, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***. Ищецът претендира присъждане
на имуществени вреди в размер на 300 лева по платено адвокатско възнаграждение
по отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 18-1158-005320
от 25.01.2019 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник. Твърди, че НП е отменено с Решение № 101 от 22.07.2019 година, постановено
по АНД № 167/2019 година по описа на Районен съд Радомир, влязло в сила на 08.08.2019
година. Настоящият ищец твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал
адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № 167/2019 година по описа на Районен съд Радомир. Претендира и
заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 20.08.2019
година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 07.10.2019
година ищецът редовно призован не се явява, представлява се от адвокат С.И. ***,
която заявява че поддържа исковата молба
и моли съда да уважи предявения иск, съобразно трайната съдебна практика
по аналогични дела. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в
настоящото съдебно производство по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 07.10.2019
година ответникът Областна дирекция на МВР Перник,
редовно призован се представлява от главен юрисконсулт З. В., която моли съда
да отхвърли предявения иск, като неоснователен по подробно изложени съображения
в подадения писмен отговор по исковата молба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на предявения
иск, поради което предлага да бъде оставен без уважение.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в АНД № 167/2019 година по описа на Районен съд Радомир,
се установява, че с НП №18-1158-005320 от 25.01.2019 година началника
на сектор „Пътна полиция“ при на ОДМВР Перник на М.В.С. с ЕГН **********
*** /настоящ ищец/ на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена „Глоба“
в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.
Наложеното административно наказание с
издаденото НП е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с Решение № 101 от 22.07.2019 година, постановено по а.н.дело № 167/2019 година по
описа на Районен съд Радомир. Решението на Районен съд Радомир не е обжалвано и
е влязло в сила на 08.08.2019 година. Пред Районен
съд Радомир настоящия
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат С.И. ***,
съгласно пълномощно от 18.04.2019 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е
определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е конституционно
гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява
от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни
служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от
доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен
минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела
и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български
гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин
с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с
невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело,
особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на НП, е държавен
орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени
държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон
за задълженията и договорите /ЗЗД/ и изцяло на него е базиран
и Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по
административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази,
включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС
и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е
задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано
по – горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със
съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е
въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК
задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат, както пред
ВАС. Следователно, след като едно от
условията на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази
защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая НП/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Неразделната взаимовръзка между издадения НП и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие, тъй като гражданина не би потърсил
адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни
права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски
хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да
се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е
мотивирано от издаденото срещу него НП, с цел то да бъде отменено по
предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат
адвокатите.
В потвърждение на горния извод е и
обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга
законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за
невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски,
включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Възникването
и признаването на право на обезщетение от непозволено увреждане не е функция и
не зависи от неговия претендиран размер. Основно задължение на съда при тези
производства е първо да установи дали искането се основава на действително
настъпил в житейския мир правно релевантен факт – издадено незаконосъобразно НП,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.
Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че отмененото наказателно постановление е основание за
ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на
причинените имуществени вреди в размер равен на платеното адвокатско
възнаграждение. Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд на Република
България по тълкувателно дело № 2/2016 година.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно му изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода
на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 310.00 лева, от
които 10.00 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита от 19.08.2019 година следва да се
уважи.
Мотивиран от гореизложеното настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на М.В.С. с ЕГН **********
*** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение ведно със законната
лихва, считано от 20.08.2019 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1 да заплати на М.В.С. с ЕГН ********** *** сумата от 310.00
/триста и десет/ лева, представляваща направени съдебни разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/