Р Е Ш Е Н И Е
№ 385
гр. Перник, 04.10.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник в открито
заседание на двадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Георгиева административно дело № 562 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл)
Делото е образувано по жалба на К.Д.М.
против заповед № ДН-29-8 от 11.04.2019г. на началник Областен отдел „***“-София.
Със заповедта му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
В жалбата се излагат доводи, че
заповедта е незаконосъобразна, като издадена при допуснати от дисциплинарния
наказващ орган съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон, неправилна е и необоснована. Иска се отмяна на оспорения акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично. Поддържа жалбата. Пледира същата да бъде уважена, като се отмени
оспорвания акт. Не претендира присъждане на разноски. Представя писмени
бележки, в които подробно доразвива доводите си за отмяна.
Ответникът по жалбата-Началник на
Областен отдел „***“ (ОО“АА“)-София, редовно призован, не изпраща представител.
В постъпили по делото писмени бележки са изложени аргументи за неоснователност
на жалбата и се прави искане същата да се отхвърли като неоснователна. Прави се
искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Административен съд-Перник, като взе
предвид становищата на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира следното:
По допустимостта на обжалването:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл.
124, ал. 1 от ЗДСл, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да
атакува процесния акт, като негов адресат и е срещу надлежна ответна страна.
Обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт. С
оглед на това се дължи разглеждането й по същество.
По фактите:
Жалбоподателят, по силата на заповед № 263/31.01.2019г.
на Изпълнителния директор на ИААА заема длъжност „главен инспектор“ в ОО“АА“-София
към Изпълнителна агенция „***“. Същият е
държавен служител.
На 21.02.2019г. К.Д.М. е следвало да се
яви на работа, след като е бил в отпуск по болест.
На 21.02.2019г. на К.Д.М. е издаден
болничен лист № ***, с диагноза:***. Същият е във временна неработоспособност
за периода от 21.02.2019г. до 27.02.2019г.
На 22.02.2019г. Б. Е., работещ на
граждански договор предал на инспектор С. Й., служител при ответника даден му
от М. болничен лист.
С. Й. със знанието на началник ОО“АА“
регистрирала в деловодната система болничен лист № *** от 07.12.2018г., за
период на временна неработоспособност от 02.11.2018г. до 31.12.2018г., видно от
писмо с рег. № 11-29-1455/6 от 18.03.2019г.
Началник ОО“АА“ докладвал на гл. директор на ГД“АА“, видно от
писмо с рег. № 11-29-1455 от 22.02.2019г., за отсъствие на служител на
ОО“А“-София, за което приложил представения болничен лист № *** от 07.12.2018г..
На 28.02.2019г. М. се явил на работа.
Бил уведомен от началник ОО“АА“-София за проблем с представения на 22.02.2019г.
болничен лист.
На 01.03.2019г. М. депозирал болничен
лист № *** от АИПППМП ***, с диагноза: ***, със срок за временна неработоспособност за периода от
21.02.2019г. до 27.02.2019г. Болничният лист е регистриран на същата дата,
разписан е от началник ОО“АА“ и е изпратен в отдел „ФСО“, видно от докладна с
рег. № 11-29-1455/4 от 18.03.2019г., приложена по делото.
Изпълнителният директор на ИА“АА“
разпоредил на началник ОО“АА“ да изиска обяснения от М. за неявяването му на
работа за периода от 21 до 27.02.2019г., видно от писмо с рег. № 11-29-1455/1 от
05.03.2019г.
В доклад с рег. № 11-29-1455/2 от
05.03.2019г. М. посочва, че по погрешка е дал болничен лист за минал период,
вместо болничния лист, касаещ периода от 21.02.2019г. до 27.02.2019г.
С доклад с рег. № 11-29-1455/8 от
19.03.2019г. началник ОО“АА“ е свел до знанието на гл. директор на ГД“АА“, че М.
под никаква форма в рамките на два работни дни след дата 21.02.2019г. не го е
уведомявал, че ще отсъства от работа. На 28.02.2019г. при явяването му на
работа лично началник ОО“АА“ го е уведомил за проблем с предадения от Е. стар
болничен лист. На следващия ден е депозиран и приет по съответния ред болничен
лист за временна неработоспособност за периода от 21.02.2019г. до 27.02.2019г..
Гл. директор на ГД“АА е изготвил доклад
по случая, с рег. №11-29-1455/9 от
29.03.2019г. Приел е, че с действията си гл. инспектор М. е допуснал
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, като не е
изпълнил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов
ред на ИА“АА“ и на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НМЕ. Предложил е материалите
да се изпратят на началник ОО“АА“-София за предприемане на дисциплиниращи мерки
спрямо М.. Върху доклада е поставена резолюция: „Съгласен!“
С писмо с рег. № 11-29-1455/11 от
02.04.2019г. началник ОО“АА“-София на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е изискал
М. да даде писмени обяснения по посочено в доклади с рег. № 11-29-1455 от
22.02.2019г., № 11-29-1455/4 от 18.03.2019г., № 11-29-1455/6 от 18.03.2019г., №
11-29-1455/7 от 19.03.2019г. и № 11-29-1455/8 от 19.03.2019г. нарушение, а също
така го е поканил и да се яви на 08.04.2019г. за да бъде изслушан във връзка с
описаните в преписката констатации. Писмото е получено от М. на 03.04.2019г.
С вх. № 11-29-1455/12 от 04.04.2019г. М.
депозирал обяснения във връзка с писмо с рег. № 11-29-1455/11 от 02.04.2019г..
На 08.04.2019г. е проведено изслушване. М.
е изслушан от началник ОО“АА“-София в присъствието на двама гл. инспектори в
ОО“АА“-София. Констатациите са обективирани в протокол с рег. № 11-29-1455/13
от 10.04.2019г.. В протокола е вписано, че на 21.02.2019г. М. виновно е
извършил нарушение на служебната дисциплина, като в периода от 21-27.02.2019г.
без уважителна причина не е бил на работа, за което следва да му се наложи
дисциплинарно наказание-„забележка“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл.
Със заповед № ДН-29-8 от 11.04.2019г.
началник ОО“АА“-София на основание чл. 97, ал. 1 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1,
чл. 90, ал. 1, т. 1 и при спазване изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл е
наказал М. с дисциплинарно наказание „забележка“, за неизпълнение на служебни
задължение, изразяващи се в това, че на 21.02.2019г. М. виновно е извършил
нарушение на служебната дисциплина, като в периода от 21-27.02.2019г. без
уважителна причина не е бил на работа и не е изпълнил разпоредбите на чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на ИА“АА“ и на разпоредбите
на чл. 9, ал. 2 от НМЕ и е извършил нарушение на служебната дисциплина.
Предмет на съдебен контрол е
законосъобразността на заповед № ДН-29-8 от 11.04.2019г. началник ОО“АА“-София.
По правото:
Съдът, като съобрази установената по
делото фактическа обстановка, след извършена проверка на административния акт
съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, прави следните изводи:
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните
наказания на държавните служители се налагат от органа по назначаването, с
изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и
3. Съгласно чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ИА“АА“ (УП на ИА“АА“),
орган по назначаването на държавните служители в ИА“АА“ е Изпълнителният
директор на агенцията. Със Заповед № РД-01-909/09.11.2017г., по І, т. 2, Изпълнителният директор на ИА“АА“, на
основание чл. 6, ал. 3 от ЗДСл във вр. с чл. 7, т. 1 от УП на ИА“АА“, е
възложил на Началниците на ОО“АА“ към ГД“АА“ да налагат дисциплинарните
наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗДСл. С оглед на така делегираното
правомощие се приема, че оспорваната заповед е издадена от орган, разполагащ с
материална, териториална и времева компетентност, поради което не са налице
основания за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.
Атакуваният административен акт е
издаден в изискваната за неговата валидност писмена форма и формално има
необходимото съдържание, посочено в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Не се констатират отменителни основания по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазен
е двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание съобразно
разпоредбата на чл.
94, ал. 1 от ЗДСл. Нарушението е открито на 22.02.2019г. от началника на ОО
на "АА" след извършената проверка –видно от изпратения доклад до гл.
директор на ГД"АА" при ИА"АА", с рег. №
11-29-1455 от 22.02.2019г. и заповедта е
издадена в предвидения двумесечен срок.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл
предвижда задължение за дисциплинарнонаказващия орган преди да наложи
дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител, да му даде срок за
писмени обяснения, както и да събере и оцени посочените от служителя
доказателства. Към 02.04.2019г.-дата, на която служителят е поканен за даване
на обяснения, липсват доказателства, от
които да е видно, че срещу наказания служител е образувано и се води
дисциплинарно производство. Липсата на изрично изискване в ЗДСл за образуване
на дисциплинарно производство с нарочни действия или акт за по-леко наказуемите
дисциплинарни нарушения не означава липса на производство. За негово начало
следва да се приеме първото действие за установяване на нарушението. Такива са
общите правила, валидни за всяко санкционно производство, които в случая са
гаранция за осигуряване защита правата на държавния служител от една страна, а
от друга целят осигуряване постановяването на акта при напълно изяснена
фактическа обстановка. В този смисъл наказващият орган дължи уведомяване на
„проверявания“ служител, че са налице данни за извършено от последния конкретно
дисциплинарно нарушение, във връзка с което е длъжен да го изслуша и да му даде срок за писмени обяснения.
Към изслушване и даване на писмени
обяснения се пристъпва, когато са установени конкретно неизпълнени от страна на служителя служебни задължения.
В случая, на жалбоподателят е отправена
покана за даване на обяснения по посочено нарушение в пет докладни записки.
Разгледани по отделно от тези докладни записки, не може да се приеме, че в тях е
установено нарушение на служебни задължения. По същината си три от тях /рег. №
№ 11-29-1455/4 от 18.03.2019г., № 11-29-1455/6 от 18.03.2019г., № 11-29-1455/7
от 19.03.2019г./ представляват писмени обяснения на служители на агенцията във
връзка с извършвани от тях действия по обработка на болничните листове, а с
двата доклада /№ 11-29-1455 от 22.02.2019г. и № 11-29-1455/8 от 19.03.2019г./ началник
ОО“АА“ информира в хронологичен ред по-горестоящия ръководител за извършеното
до момента. По делото липсват данни за предоставяне на жалбоподателят на
възможността за изслушване и за даване на срок за писмени обяснения по повод на
конкретно неизпълнени от негова страна служебни задължения, които да потвърдят
спазването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. При това положение дадените обяснения и
изслушването са без всякакво правно значение, тъй като към тази дата не е
установено конкретно нарушение срещу което служителят надлежно да възрази. Въз основа на това се приема, че при издаването
на заповедта са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до самостоятелна отмяна на акта
в условията на чл. 146, т. 3 от
АПК.
Оспорваната заповед е издадена и в
нарушение на материалния закон. Доводите в тази връзка са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1
ЗДСл, наказание се налага на държавен служител, който виновно е нарушил своите
служебни задължения. От текста на разпоредбата следва еднозначен извод, че на
първо място дисциплинарната отговорност на служителя е лична, т.е. за да бъде
наложено дисциплинарно наказание следва да е налице лично поведение на
служителя, което да е в нарушение на служебните му задължения, а освен това
същото следва да е умишлено, т.е. при наличие на съзнание за неправилността му.
По делото липсват доказателства за наличие на умисъл. С разпоредбата на ал. 2
на чл. 89 ЗДСл законодателят е конкретизирал категориите дисциплинарни
нарушения в пет точки. В случая на М. е наложено наказание за вменено му дисциплинарно
нарушение по т. 1-неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в това, че
на 21.02.2019г. виновно е извършил нарушение на служебната дисциплина,
като без основателна причина не е бил на
работа в периода от 21-27.02.2019г.
На първо място настоящия състав приема,
че за периода от 21 до 27.02.2019г. е налице основателна причина за неявяването
на М. на работа. Болничният лист №*** от
21.02.2019г., издаден от ***, с диагноза:*** е основателна причина за
неявяването му на работа за периода от 21.02.2019г. до 27.02.2019г.. В този
период от време жалбоподателят е във временна неработоспособност, с режим на лечение домашно амбулаторен.
Болничният лист № *** от 21.02.2019г., издаден от*** е оспорен от ответника по
жалбата и с ЕР № 501 от 05.05.2019г. на
ТЕЛК-ІІ-ри състав при МБАЛ“Р. Ангелова“АД е потвърден като правилен и
законосъобразен. Следователно за периода от 21.02.2019г. до 27.02.2019г.
жалбоподателят е бил във временна неработоспособност, което
съгласно пар. 1, т. 34 от ЗЗ
е
състояние, при което осигуреното лице не може да работи поради заболяване и за
този период от време е налице основателна причина за неявяването му на работа.
На второ място от доказателствата по
делото се приема, че жалбоподателят е предприел действия и своевременно, в
срока по чл. 9, ал. 2 от НМЕ е представил
болничен лист. Така представения болничен лист на дата 22.02.2019г. е приет
от служител на ответника, разписан от началника и регистриран в деловодната
система. На същата дата е констатирано именно от ответника по жалбата, че
жалбоподателят е представил болничен лист, който не касае периода му на
отсъствие. До явяването му на работа
жалбоподателят не е бил търсен за изясняване на ситуацията, нито е бил уведомен
по някакъв начин за представения болничен лист за минал период. Запознат е с
проблема за пръв път на 28.02.2019г. от ответника по жалбата и незабавно същият
е представил болничният лист №*** от 21.02.2019г. Тези факти не се оспорват от
страните, поради което въз основа на тях се приема, че жалбоподателят до
явяването си на работа е бил с ясното
съзнанието, че е изпълнил разпоредбите на чл. 20 от Правилника за
вътрешния трудов ред и на чл. 9, ал. 2 от НМЕ, тъй като е депозирал болничен
лист в указания срок. Правилникът за вътрешния трудов ред на ИА„АА“,
утвърден със Заповед
РД-01-655/29.12.2014г, изменен със Заповед
№ РД-01-702/22.08.2017г. /качен на интернет страницата на ответника/
регламентира права и задължения и за двете страни. Колегиалната етика и
поддържането на коректни колегиални взаимоотношения е задължение и на двете
страни по случая, поради което и изложените в писмени бележки от ответника
съждения в обратна посока не се възприемат. Налице е неволен пропуск при
предаването на стар болничен лист, което не може да се квалифицира като виновно
поведение. Въз основа на това съставът приема, че погрешно представения
болничен лист не може да послужи за основание за ангажиране на дисциплинарната
му отговорност, тъй като не е налице
наличие на вина и липсва осъществяване на състав на дисциплинарно нарушение по
чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.. Налице са отменителни основания по чл. 146, т. 4
от АПК.
При така установеното жалбата се явява
основателна. Оспорваният акт ще бъде отменен като незаконосъобразен в условията
на чл. 146, т. 3 и т 4 от АПК.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
има право на разноски. Такива не се претендират, поради което и не се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Д.М. заповед №
ДН-29-8 от 11.04.2019г. на началник Областен отдел „***“-София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 124, ал. 1 от АПК.
СЪДИЯ:
/п/