Р Е Ш Е Н И Е

№ 470

гр. Перник, 30.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 582/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Н.С.Р., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1158-000683/02.09.2019 г., издадена от М.С.К.- младши автоконтрольор при ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година и са отнети СРМПС ****и два броя регистрационни табели, с рег. № ****.

Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради издаването му от некомпетентен орган, неспазване на изискванията за форма и съдържание, материална незаконосъобразност и противоречие с целта на закона. Искането към съда е да го отмени. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си – адв. Б. поддържа жалбата. Искането към съда е да отмени оспорения административен акт и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание ответният административен орган – младши автоконтрольор при ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ – М.С.К., редовно призован не се е явил и не е бил представляван.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От приложената административна преписка, се установява, че административното производство е започнало със съставянето на АУАН, серия GА, № 81537/02.09.2019 г. от младши автоконтрольор при ОДМВР – Перник, сектор ПП. В него е отразено, че на 02.09.2019 г. в гр. Перник, ул. ****, Н.С.Р. е управлявал собствения си лек автомобил марка „С.Б.“, с рег. № **** след употреба на алкохол, установена с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, с фабричен № ARBA – 0157, който отчел наличие на алкохол в издишания въздух 0.80 промила. Описаните факти са квалифицирани като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от нарушителя. В него е отразено, че е иззето свидетелство за управление на моторно превозно средство № ****, контролен талон № ****, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство ****и два броя регистрационни табели с рег. № ****. Издаден е талон за изследване бланков № ****.

Въз основа на съставения АУАН, М.С.К.– младши автоконтрольор при ОДМВР – Перник, сектор ПП, е издал оспорения административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 19-1158-000683/02.09.2019 г., с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година. Препис от нея му е връчен лично на 02.09.2019 г.

В хода на съдебното производство страните не са ангажирали други доказателства.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП компетентни да прилагат принудителни административни мерки са ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник, посочените в т. 1 длъжностни лица са оправомощени да прилагат принудителните административни мерки по реда на глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.1.8/ са младшите автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“, каквато длъжност заема и издателят на оспорената заповед. Следователно същият компетентен да издаде административният акт, предмет на съдебен контрол.

Налице са и фактическите основания, посочени в нормата на чл. 171, т. 2А, б. Б от ЗДвП, представляващи предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС. Съгласно предложение 1-во на цитираната норма, такова е управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила. От представения АУАН серия GA № 81537/02.09.2019 г. се установява, че на 02.09.2019 г. в гр. Перник, по улица ****, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „С.Б.“, с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта 0.80 промила, установена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARBA – 0157.

АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя. На последния е връчен и препис от АУАН. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него факти. От тях следва, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП, което е и предвиденото в чл. 171, т. 2А, б. Б, пр. 1-во от ЗДвП материално правно основание за прилагане на принудителната административна мярка - прекратяване регистрацията на МПС за срок от шест месеца до една година.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата, по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и е мотивирана. Посочени са издателят и адресата и, фактическите и правните основания за издаването, органът и редът за обжалването и, датирана и подписана е. Не е спазено, обаче изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК за разпоредителна част, с която да се определят задълженията и срокът за изпълнението им. За да се приеме, че административният акт съответства на посочената норма е необходимо той да съдържа ясно и конкретно предписание. Като утежняващ индивидуален административен акт, разпоредителната част на заповедта за прилагане на ПАМ трябва да индивидуализира адресата, вида, начина и обстоятелствата, при които се прилага принудата. В настоящият случай е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство. Съгласно законовия текст продължителността и може да бъде от шест месеца до една година. На административния орган е предоставена възможността, при условията на оперативна самостоятелност и с оглед конкретните обстоятелства, да определи точния период от време, през който тя да се прилага. По тази причина посочването на срока на принудителната административна мярка е съществен елемент на индивидуализацията и. Преповтарянето на предвидените в закона граници за това, без да е посочен точен период от време, в който принудителната мярка да се прилага, е в противоречие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. То препятства установяването на волята на административния орган и води до обективна невъзможност да бъде изпълнена. В оспорения административен акт не е посочен конкретният срок, в който да се прилага ПАМ. В разпоредителната част на заповедта е възпроизведен текста на чл. 171, т. 2А от ЗДвП за продължителност на ПАМ - от шест месеца до една година. Констатираният порок обуславя незаконосъобразността на обжалваната заповед, поради несъответствието и с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК съдържание. Затова същата следва да бъде отменена.

Предвид изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1158-000683/02.09.2019 г., издадена от М.С.К.- младши автоконтрольор при ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с която на Н.С.Р., ЕГН ********** *** на основание чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година и са отнети СРМПС ****и два броя регистрационни табели, с рег. № ****.

ОСЪЖДА Областна дирекция – Перник на Министерство на вътрешните работи да заплати на Н.С.Р., ЕГН ********** *** сумата от общо 510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: /п/