Р Е Ш Е Н И Е

№406

гр. Перник, 07.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря А. М. и прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 423/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х.В.Т., ЕГН ********** *** против Решение № 47/23.05.2019 г., постановено по АНД № 18/2019 г. по описа на Районен съд – Брезник, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-1158-006659/28.08.2018 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е посочил, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно, като не е изложил аргументите си за това. Искането му към съда е да го отмени, като вместо него постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Перник не е изразил становище в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че на 19.06.2017 г. свидетелите А. и М., в качеството си на младши автоконтрольори в сектор „ПП” при ОДМВР – Перник извършили проверка по сигнал за пътно-транспортно произшествие в района на община Б., с. Г. На място установили, че Х.В.Т., управлявайки лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № РК **** ВВ, с посока от с. Н.към с. Г., на разклона за с. К., поради движение със скорост не съобразена с релефа на местността/ляв завой/ е реализирал ПТП, като се ударил в крайпътно дърво. При извършената проверка свидетелите установили, че Т. е управлявал МПС, след като СУМПС е било отнето. За така установените нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП свидетелят М. съставил АУАН № 041443/19.06.2017 г. и го предявил на нарушителя. Последният отказал да го подпише. Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата са приложени съответните правни норми. Приел е, че за извършените от жалбоподателя нарушения са наложени предвидените за тях в разпоредбите на чл. 179, ал. 2, пр. 1- во от ЗДвП и в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административни наказания. По посочените мотиви е потвърдил издадения от административно-наказващия орган правораздавателен акт.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от надлежно сезиран, компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и законосъобразно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административно-наказателното производство и налагане на административното наказание. Видно от приложения АУАН № 041443/19.06.2017 г., същият е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, във вр. със заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя и свидетеля, присъствал при извършване на нарушението. Отказът на нарушителя да го подпише и да получи препис от него е удостоверен съгласно изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, с подписа на един свидетел, чиито имена и адрес са посочени. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, във вр. със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи - началник сектор „ПП“ при ОДМВР - Перник, е издал НП № 17-1158-006659/28.08.2018 г. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.

Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществило състава на административните нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Те са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС е избрал скорост на движение, която не е била съобразена с релефа на местността /ляв завой/, поради което е самокатастрофирал в крайпътно дърво, с което е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Административното наказание за така извършеното нарушение е предвидено по абсолютен начин в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и е глоба в размер на 200 лв. Това е и административното наказание, наложено на касатора с обжалваното наказателно постановление. Затова изводът на районния съд за определянето му в съотвествие със закона е правилен.

Чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В настоящия случай, от събраните писмени доказателства/справка картон на водача/ се установява, че свидетелствто за управление на МПС на Х.Т., с № 282624833 е отнето на основание чл. 171, т. 1, б. Д от ЗДвП на 02.09.2016 г. Независимо от това, той е управлявал МПС на 19.06.2017 г. По този начин е нарушил разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. Административното наказание за това нарушение е предвидено в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е глоба от 100 лв. до 300 лв. Законосъобразен е извода на районния съд за правилно определяне на наложеното на касатора административно наказание – глоба в размер на 200 лв., тъй като е отчетено наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства .

С оглед всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение на Районен съд – Брезник е законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд - Перник

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47/23.05.2019 г., постановено по АНД № 18/2019 г. по описа на Районен съд – Брезник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/