Р Е Ш Е Н И Е

№ 455

гр. Перник, 22.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 476 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на **** Перник, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от президента Д.С., чрез адвокат А.М.от АК С., против Решение № 256 от 31.05.2019 година, постановено по АНД № 02283 по описа за 2018 година на Районен съд Перник. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 14-0000587 от 14.11.2018 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Перник, с което на *** - Перник, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Кодекса на труда /КТ/, за неизпълнение на задължението по чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка, и отмени издаденото срещу него наказателно постановление.

В проведено съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата ДИТ Перник, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт А.М., който оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Окръжна прокуратура Перник, чрез процесуалния си представител прокурор Моника Любомирова ,изразява становище, че решението на районния съд е законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК взе предвид изложените в жалбата доводи, становищата на страните по делото и заключението на представляващия Окръжна прокуратура Перник, и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С Наказателно постановление № 14-0000587 от 14.11.2018 г. директорът на ДИТ Перник, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на *** - Перник, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, имуществена санкция в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева, за това, че в срок до 20.03.2018 година не е изпълнил Задължително предписание № 4, дадено му от контролен орган с Протокол от извършена проверка № ПР1744766 от 24.01.2018 година, а именно: работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на С.М.Д.– главен асистент в *** за месец ноември 2015 г. със срок на изпълнение 20.03.2018 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № 02283 по описа на съда за 2018 година, като наказателното постановление е потвърдено, като Районният съд е изложил мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.

Доводите в жалбата за несъответствие на акта и издаденото въз основа на него НП с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и конкретно за липса на описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и дата на извършване на нарушението са отхвърлени от решаващия първоинстанционен състав като неоснователни. За неоснователни са приети и доводите в жалбата за допуснати с неприсъственото съставяне на процесния АУАН нарушения на процедурата за образуване на процесното административнонаказателно производство, в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Мотивирано отхвърлени като неоснователни са и възраженията на наказаното лице за ненадлежно връчване на съставения за акт за установяване на административно нарушение. Във връзка с доводите в жалбата районният съд е приел за неоснователно и твърдението за несъобразяване в процесното производство на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По същество, след обсъждане доводите на страните и анализ на събраните, представени и приобщени по повод спора доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че пред съда е доказано неизпълнението на даденото предписание от наказаното лице – негов адресат, направен е и правен извод, че с неизпълненото законово задължение формираният извод за осъществено нарушение по чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1 от КТ е законосъобразен и обоснован. Решението е мотивирано и с липса на предпоставки за приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Наложената имуществена санкция е приета от районния съд за законосъобразна по вид и в размер, съответен на характера и тежестта на нарушението, кореспондиращо и с целите по чл. 12 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно – чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно – до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на съдебния акт. Съображенията на касационния съд са следните:

По доводите в жалбата срещу изводите в решението за проведено административнонаказателно производство със съставени АУАН и НП, съдържащи реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и по ред, съобразен с изискванията на процесуалния закон:

Касационният съд напълно споделя мотивите на решаващия първоинстанционен състав в тази част на съдебния акт. Съставеният за процесното нарушение АУАН има за съдържание изискваните от чл. 42 от ЗАНН реквизити. Непосочването в АУАН и НП на мястото на извършване на нарушението е порок, който с оглед характера на процесното нарушение и предвид предназначението му като реквизит на двата акта, не съставлява самостоятелно основание за отмяна. В процесния случай на първо място местоизвършването на нарушението не е обективен елемент от фактическия състав на процесното нарушение. Местоизвършването на процесното нарушение, осъществено чрез бездействие е без значение предвид факта, че трудовото възнаграждение на лицето може да бъде изплатено навсякъде и плащането ще се счита за валидно извършено, стига да е подкрепено с надлежни доказателства, че същото действително е направено от касатора. От значение за това нарушение е да се установи неизпълнението на конкретен административен акт – предписание, с адресат – настоящия касатор, издадено от конкретен контролен орган, в рамките на достатъчно индивидуализирано производство, който факт не е спорен по делото. На следващо място, непосочването на местоизвършването на процесното нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като не затруднява и преценката, относно компетентността на органите, водили производството, респективно проверката относно местна подсъдност при оспорването на НП.

По доводите в касационната жалба относно изводите в решението за неприсъственото съставяне на процесния АУАН:

Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съдебен състав и в тази им част. Съставянето на акта за административното нарушение в отсъствие на представител на касатора е направено при наличие на предпоставките по чл. 40, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН, което безспорно се установява от доказателствата по делото.

Доводите на касатора за ненадлежно връчване на АУАН и НП са правени и в първоинстанционното производство. По отношение на тях са изложените мотиви, който се възприемат изцяло и от настоящия касационен състав. В тази връзка правилно е пристъпено към приложение на специалната разпоредба на чл. 416, ал. 4 от КТ, поради надлежно доказаната невъзможност за лично връчване на АУАН на представителя на наказаното лице, непотърсено писмо с обратна разписка за връчване на АУАН, което съставлява основание за поставяне на съобщение за съставяне на акта, подлежащ на връчване на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган, доказано със съответните документи, част от доказателствата по преписката, приобщена по делото. Съгласно чл. 416, ал. 4 от КТ, в случаите на връчване по реда на ал. 3, изр. второ, актът се счита за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на съобщението. По отношение на доводите относно връчването на НП, касационният съд споделя мотивите на районния съд за надлежност на същото, което трябва да бъде направено на адреса на ЮЛ, а то, от своя страна, е длъжно да осигури присъствието на лице, което срещу подпис да приема книжа, адресирани до него /чл. 180, ал. 5 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 416, ал. 6 от КТ/. Освен това основната функция на връчването е довеждане до знанието на наказаното лице за решението на наказващия орган по конкретно административнонаказателно производство, съответно възползване от правото на съдебно обжалване, от което касаторът се е възползвал.

По доводите в жалбата срещу изводите на районния съд по отношение описанието на нарушението в АУАН и НП и обстоятелствата по неговото извършване, настоящата касационна инстанция намира същите за неоснователни. Както мотивирано е отбелязал в решението си районният съд, всички обективни елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са включени в описанието, направено в обстоятелствената част на АУАН и НП, отразени са и фактите по неговото извършване.

По приложението на материалния закон, за което касационният съд следи служебно:

Районният съд, в процесуално законосъобразно производство и в изпълнение на задължението му да издири обективната истина, е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства. Въз основа на приобщения по делото доказателствен материал е направил основани в приложимия закон правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ „за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда... могат да прилагат следните принудителни административни мерки: т.1. да дават задължителни предписания на работодателите...“ По делото са налице доказателства за приложена спрямо настоящия ответник приложена принудителна административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно: дадено от страна на контролни органи на Инспекцията по труда – в случая ДИТ Перник, задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, обективирано в Протокол № ПР1744766 от 24.01.2018 година. По делото обаче не са представени доказателства за изпълнение на даденото предписание и в указания срок.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ „който не изпълни задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лева“.

С оглед на така цитираната правна рамка и като е съобразил доказателствата по делото, районният съд е приел, че в определения срок: до 20.03.2018 година, както и до датата на приключване на процесната проверка: 20.06.2018 година, пред контролните органи на ДИТ Перник не са представени доказателства за изпълнение от страна на настоящия касатор на това предписание. При това положение районният съд правилно е приел, че в производството по делото е доказано неизпълнението му. Като не е изпълнил в срок задължително предписание, дадено му от контролни органи на ИТ, касаторът е осъществил състав на административно нарушение по чл. 404, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, санкционирано с предвижданата съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ имуществена санкция, определена съобразно правилата за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и в размер, съответен на характера и тежестта на нарушението. Основани в приложимия материален закон, във връзка с фактите, установени по делото са изводите на районния съд за липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 256 от 31.05.2019 година, постановено по АНД № 02283 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/