РЕШЕНИЕ

№418

гр. Перник, 09.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

при секретаря А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 477 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на *** Перник, БУЛСТАТ 175912725, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от президента Д. С., чрез адвокат А. М. от АК София, против Решение № 257 от 31.05.2019 година, постановено по АНД № 02286 по описа за 2018 година на Районен съд Перник. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 14-0000589 от 14.11.2018 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Перник, с което на *** - Перник, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение на задължението по чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, както постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и отмени издаденото срещу него наказателно постановление.

В проведено съдебно заседание касаторът *** - Перник, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата ДИТ Перник, редовно призован се представлява от старши юрисконсулт А. М., който оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава становище, че решението на районния съд е законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК взе предвид изложените в жалбата доводи, становищата на страните по делото и заключението на представляващия Окръжна прокуратура Перник, и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С Наказателно постановление № 14-0000589 от 14.11.2018 г. директорът на ДИТ Перник, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на ***- Перник, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева, за това, че в срок до 20.03.2018 година не е изпълнил Задължително предписание № 7, дадено му от контролен орган с Протокол от извършена проверка № ПР1744766 от 24.01.2018 година, а именно: работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на С. М. Д. – главен асистент в ЕПУ, за срока на предизвестие: до 20.03.2018 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, за което е било образувано производството по АНД № 02286 по описа на съда за 2018 г. С решението си съдът е потвърдил наказателното постановление, като е изложил мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Същият е приел, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Разгледал е поотделно всеки един от аргументите на въззивника и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. Приел е, че в производството не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на атакувания акт на процесуално основание. По същество, след обсъждане доводите на страните и анализ на събраните, представени и приобщени по делото доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че пред съда е доказано неизпълнение на даденото предписание от наказаното лице - негов адресат, съответно е направен извод от правна страна, че с така неизпълненото законово задължение формираният извод за осъществено нарушение по чл.415, ал.1 във вр. с чл.404, ал.1 от КТ е законосъобразен и обоснован. Решението е мотивирано и с липса на предпоставки за приложението на чл.415в, ал.1 от КТ. Наложената имуществена санкция е приета от районния съд за законосъобразна по вид и в размер, съответна на характера и тежестта на нарушението, кореспондираща с целите по чл.12 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно - чл.218, ал.2, предл.3 от АПК. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания, и служебно – до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на съдебния акт. Съображенията на касационния съд са следните:

Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Същият конкретно и последователно е отговорил на възраженията, като е приел, че акта и издаденото въз основа на него НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, налице е описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и дата на извършване на нарушението. Отрекъл е приложимост на сроковете по чл.34 от ЗАНН с оглед датата на извършване на нарушението. Районният съд не е обсъдил в решението си единствено доводите в допълнението към жалбата, в което наказаното лице сочи порочност на действието по връчване на наказателното постановление, но това не води до отмяна на съдебния акт.

В касационната жалба са въведени главно аргументи свързани с ненадлежното връчване на наказателното постановление и въз основа на тях се иска решението и наказателното постановление да се отменят. Тези доводи настоящия състав намира за неоснователни, защото основната функция на връчването на наказателното постановление е довеждане до знанието на наказаното лице за решението на наказващия орган по конкретно административнонаказателно производство и за реализиране правото му на защита. При безспорен факт на съдебно обжалване на процесното наказателно постановление и образувано съдебно производство по приетата за допустима, вкл. в срок, жалба, и при факт на осъществен съдебен контрол за законосъобразност на НП по същество, дори и да има порочни действия при връчването на НП те не се явяват самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Във връзка с това и необсъждането на възражението на наказаното лице за ненадлежно връчване на НП в решението на първата съдебна инстанция, при факт на осъществен първоинстанционен съдебен контрол по отношение на процесното наказателно постановление, не съставлява самостоятелно основание нито за отмяна на обжалвания съдебен акт, нито съставлява основание за отмяна на НП.

По приложението на материалния закон в касационната жалба не са въведени конкретни доводи. При осъществената съдебна проверка касационният съд намира, че районният съд, в законосъобразно протекло производство и в изпълнение на задължението му да издири обективната истина, е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства. Въз основа на приобщения по делото доказателствен материал е направил съответните правни изводи, които настоящата инстанция намира за правилни. Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ „за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда... могат да прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1. да дават задължителни предписания на работодателите...“. По делото са налице доказателства за приложена спрямо ответника принудителна административна мярка по смисъла на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, а именно дадено от страна на контролни органи на Инспекцията по труда – в случая ДИТ – Перник, задължително предписание по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, обективирано в Протокол № ПР1744766 от 24.01.2018 г. Съгласно т.7 от задължителните предписания, обективирани в този протокол на работодателя е дадено конкретно предписание. По делото доказателства за изпълнение на така даденото предписание и в указания срок, не са представени. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ „който не изпълни задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.“. С оглед на така цитираната правна норма и като се е съобразил с доказателствата по делото, районният съд е приел, че в срок до 20.03.2018 г., както и до датата на приключване на процесната проверка, в хода на която нарушението е установено, пред контролните органи на ДИТ–Перник не са представени доказателства за изпълнение от страна на касатора на това предписание. Ето защо районният съд правилно е приел, че в производството по делото е доказано неизпълнение на процесното предписание. Като не е изпълнил и в срок задължително предписание, дадено му от контролни органи на ИТ, касаторът е осъществил състав на административно нарушение по чл. 404, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, санкционирано с предвижданата съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ имуществена санкция, определена съобразно правилата за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и в размер, съответен на характера и тежестта на нарушението. Основани в приложимия материален закон, във връзка с фактите, установени по делото, са и изводите на районния съд за липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не е налице касационно основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела, съгласно ТР № 2/03.06.2009 г. по ТД № 7/2008 г. на ОС на колегиите на ВАС.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 257 от 31.05.2019 година, постановено по АНД № 02286 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/